Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Германският остров Силт е курортно място за богатите германци. Миналата седмица в много немски клубове забраниха да се пуска парчето на италианския диджей Джиджи Д’Агостино L’amour toujours. Хитът от 1999 г. се оказа в центъра на ксенофобски скандал заради ТикТок видео от купон в клуб на остров Силт. На видеото добре облечени и само бели млади хора танцуват в отлично настроение, пият розе и подменят припева на L’amour toujours с Auslander Raus, което означава „Чужденците вън“, а един от купонясващите за момент слага два пръста под носа си и протяга ръка в нацистки поздрав. Това са новите млади германци. Те не се различават от младите французи, които избраха младия Жордан Бардела. Подигравка с интелекта е начело на държава на предвоенна Европа да застане 28-годишен човек.
Има призиви купонджиите, масово тананикали „Чужденците вън“, да бъдат строго наказани. Най-нелепото обаче е, че невинният техно хит за любовта на Д’Агостино, създаващ добро настроение с една-единствена цел – да обединява хората на електронно парти и да ги накара безметежно да подскачат, без да се интересуват кой какъв е, бял, черен, жълт, лилав, гей или не, нито от коя държава е произходът му, изведнъж се превърна в екстремистки хит на ксенофобията. Не е честно. Ето това е брутална културна апроприация. Интересното е, че в интернет не се намира никаква реакция на самия Д’Агостино на злоупотребата със съдържанието на песента му. Той вече е на 56 години, човек на средна възраст, който може би не е несъгласен с новосъздаденото послание на песента му, кой знае. Мълчанието му изглежда красноречиво. Възможно е да подкрепя Джорджа Мелони и дори да му харесва „Чужденците вън“. Няма друго обяснение за липсата му на коментар.
Тук дясното организира шествие на традиционното семейство. Традиционното семейство в България, по-често отколкото не, е по-голямо, отколкото изглежда на пръв поглед. Мама рядко е сама, когато татко не е в къщи. Около нея витаят призраците на втората, третата и т.н. – те са легион. Шествието би трябвало да бъде на традиционните многоженци и традиционните „сестри-съпруги“ под прикритие. „Сестра-съпруга“ е термин от мормонството, което уж вече не позволява официалното многоженство, но в Юта си затварят очите. Тук, понеже не е Юта, ще наричаме нещата с местните им имена. България е един голям харем под прикритие с всякакви възможности за султани за лично ползване, които не заслужават такъв избор от жени, но пък жените явно заслужават да нямат индивидуалност в любовта, а да са във вечна война с някоя, която е точно толкова глупава колкото тях. Тази война е източник за нереално самочувствие на чичо, който сам се чуди с какво е заслужил това неистово внимание от жени с приличен външен вид и предполагаем интелект. Всичко това доказва, че тук жените не са хора, а са жени, а мъжете са супероблагодетелствани свръхчовеци, способни да се занимават с глупости като заплетените и губещи време тайни и полутайни на отношения с втората, третата и всички маймуни на клона. Децата се правят, че не виждат, и трупат точки за бъдещи посещения на психолог заради двойствеността на посланието на мама и татко за най-доброто семейство. А ако не виждат, значи и те не са особено умни, което е окей. По-добре да са глупави.
И семействата са точно това, което си представяш като традиционно семейство. Татко, мама, кака, леля, кака и кака, може и някой батко да се уреди с мама в суматохата, за да му го върне на татко. Всички тези хора нямат роднински връзки, но пък са тайно сплотени чрез минималните количества ДНК, която си разменят. Е, ако някой пита какво е традиционно семейство в България, това е. Защо пък да нямат шествие? Промискуитетът е демократична ценност, която трябва да бъде защитена.
От Америка идват добри новини за правата на жените. Трансджендър плувкинята Лия Томас не успя да обърне в своя полза правилата на World Aquatics, които не позволяват на трансджендър жени да участват в елитни спортни събития, и тя няма да има право да участва в Олимпийските игри в Париж. Според „Гардиън“ ръководството на плувния спорт е въвело правило, което забранява на атлети, преминали през „който и да е стадий на мъжки пубертет“, да се състезават в женската категория. Заради това федерацията въвежда „отворена“ категория, която позволява на трансджендър атлетите да се състезават помежду си. Това е една голяма победа за жените в спорта. Надяваме се трансджендър спортистите да осъзнаят, че най-подходящият и недискриминационен спрямо жените вариант е, че ще имат свои собствени състезания. В тях двуметрови трансжени ще се състезават с други двуметрови трансжени и ще печелят медали много по-трудно, но по-справедливо спрямо физиологията и атлетичните им качества, без това да нанася психически травми на биологичните жени с по рождение по-крехка костна система и мускулатура. Чудесно е, че тази битка я поведе преди време голямата тенисистка и известна лесбийка Мартина Навратилова, която винаги е била един от най-изявените гласове на ЛГБТ общността. В нея надделя чувството за справедливост спрямо собствения й пол, не джендър, защото като спортист тя е наясно защо има биологично мъжки и женски състезания – за да не бъдат отново унижавани и потискани жените в неравна битка. А иначе всеки е свободен да се вижда като какъвто пожелае. И е редно социалният му пол да бъде отразен в документите му. Но нека първо да има правителство. Примерно.
Това са веселите теми напоследък. Сега идва ред на една ужасно тъжна. В обширен материал на Би Би Си се разказва за мобилизацията в Украйна. Там са създадени малки полицейски отряди, които обикалят из градове и села и регистрират мъже, годни за служба, на място. Като казваме „на място“, това означава в магазина, на улицата, в градския транспорт, на сватби и на тържества. На сватбата на млада двойка половината гости не идват, защото се страхуват, че може да дойде полицията и да регистрира мъжете им за фронта. Самата булка споделя, че ужасно се страхува да не загуби съпруга си. В дома й вече има един загинал на фронта – баща й. Няма човек в Украйна, който да не познава загинали на фронта. Както изглежда, скоро няма да има дом, в който да няма загинали на фронта. Един баща споделя, че когато се звъни на вратата, той отваря само с 10-годишната му дъщеря пред него като щит. И ходи да пазарува само с нея, никога сам или със съпругата си. Разбира се, корумпирани полицаи срещу голямо заплащане позволяват на тези, които могат да си го позволят, да напуснат Украйна. Това „напускане“ всъщност е бягство. Украйна е изправена пред демографска катастрофа. Тя ще е Съветският съюз след Втората световна война – 76 мъже на 100 жени. Дано на никое българско правителство да не се налага да изпраща български войници на фронта. Особено след последната статистика на НАТО, в която числеността на професионалната армия в България е 27 000 души и е на 16 място по размер в НАТО. Има и по-малки армии от българската, примерно норвежката. Но те са богата малка армия, отлично въоръжена и подготвена. Имат граница с Русия. България имаше батальон в Ирак, както и в Афганистан. Руши Сунак наскоро предложи връщането на задължителната военна служба във Великобритания. Румен Радев направи подобно изявление, но засега остава без продължение. Преди седмици Путин разшири хибридната война, премахвайки граничните шамандури в река Нарва на границата с Естония. Няма да ги остави на мира. Те са следващите.
Когато излезе този текст, може би ще имаме правителство. То и сега имаме.
