62 години след трагичната смърт на знаковия американски президент Джон Кенеди досието му разбуни света. В последната порция разсекретени документи, свързани с разследването на покушението, се оказа, че има и българска следа. Три месеца преди фаталния изстрел на Лий Харви Осуалд българката Бисера Асенова споделя със Сергей Черноног, емигрант в САЩ, информация за предстоящото нападение. Той от своя страна твърди, че е предал всичко, което е научил, на американските служби.
През януари тази година, след като встъпи в длъжност, президентът Доналд Тръмп разпореди да бъдат разсекретени всички останали правителствени документи, които имат връзка с убийствата на 35-ия американски президент Джон Ф. Кенеди, на сенатор Робърт Ф. Кенеди и на Мартин Лутър Кинг-младши. Стъпката е предприета, за да се осигури прозрачност и да се отговори на дългогодишните обществени призиви за достъп до важните исторически записи.
След като подписва заповедта, Тръмп подава писалката на свой помощник и нарежда да бъде предадена на Робърт Ф. Кенеди-младши, министър на здравеопазването в новата американска администрация. Той е племенник на Джон Ф. Кенеди и син на Робърт Ф. Кенеди. По-младият Кенеди, чиято активност срещу ваксините го отчуждава от голяма част от семейството му, не е убеден, че самотен стрелец е единственият отговорен за убийството на чичо му.
В резултат на заповедта на Тръмп на 18 март Националният архив на САЩ публикува близо 2200 нередактирани файла, свързани с убийството на президента Кенеди, обхващащи близо 80 000 страници. По-голямата част от над 6 милиона снимки, филми, звукозаписи и артефакти са разсекретени преди това. В началото на 90-те години федералното правителство нарежда всички документи по разследването на покушението да се съхраняват в Националния архив. Досиетата трябва да бъдат отворени до 2017 г., с изключение на някои, посочени от президента. Тръмп, който поема първия си мандат през същата година и заявява, че ще разреши публичност на всички останали записи, но в крайна сметка задържа някои поради потенциална вреда за националната сигурност. Файловете продължават да излизат на светло по време на администрацията на президента Джо Байдън, но някои остават засекретени.
На 22 ноември 1963 г. сутринта 35-ият американски президент Джон Ф. Кенеди отлита към Далас, Тексас, където има планирана обиколка. В 11.40 ч. президентският конвой започва пътуването през Далас. Държавният глава, първата дама Жаклин Кенеди, губернаторът на Тексас Джон Конъли и съпругата му Нели Конъли се возят в открита лимузина и поздравяват събралото се множество. От Хюстън Стрийт лимузината прави планиран ляв завой, за да излезе на Елм Стрийт. Часът е 12.30. Докато Кенеди се радва на народната любов, проехтяват изстрели. По-късно повечето свидетели ще кажат, че са чули три гърмежа. Първият е неточен. Един куршум уцелва Джон Ф. Кенеди близо до основата на тила, леко вдясно от гръбнака, излиза от предната част на шията и удря губернатор Конъли, който е седнал точно пред него, но оцелява. Третият куршум попада в главата на президента.
Настъпва невъобразим хаос. Лимузината и розовият тоалет на първата дама са опръскани с кръвта и плътта на президента. Кенеди е откаран в болница „Паркланд“, а 30 минути по-късно е обявен за мъртъв. Той е най-младият починал президент на Съединените щати, отива си от този свят на 46 години и 177 дни. Член е на известния род Кенеди и се превръща в икона на американския либерализъм.
Малко след покушението над президента на улица в Далас е застрелян и полицаят Джей Ди Типит. Около час по-късно за убийството на Типит е арестуван Лий Харви Осуалд, бивш морски пехотинец и привърженик на комунистическите идеи. Не след дълго той е заподозрян и за нападението над Кенеди. Лий е стрелял с пушка „Манлихер-Каркано“, намерена на шестия етаж на Книгохранилището в Далас. Осуалд категорично отрича да е убил някого. Два дни по-късно, докато го ескортират, той е смъртоносно прострелян от собственика на нощен клуб Джак Руби пред телевизионните камери, които предават на живо.
Според различни проучвания 80 на сто от американците не вярват напълно на официалната версия, че стрелецът по президента е действал сам. През 1979 г. Комисията по убийствата на Камарата заявява, че Кенеди вероятно е загинал в резултат на конспирация. Комисията намира много недостатъци в оригиналното разследване и констатира, че има голяма вероятност стрелците да са били двама.
Последните документи предоставят допълнителни детайли за събитията около 22 ноември 1963 г., включително информация за контактите на обвинения в убийството Лий Харви Осуалд със съветското и кубинското посолство. Въпреки че разсекретените файлове не разкриват значителни нови факти, те хвърлят светлина върху някои аспекти на случая. Например разкрито е, че Осуалд е имал среща с агент на КГБ, както и че е направено мистериозно обаждане до британски вестник малко преди нападението. Тези подробности подхранват съществуващите конспиративни теории.
Някои експерти обаче остават скептични относно значимостта на новоразкритите документи, защото много от файловете са редактирани или съдържат информация, която не е пряко свързана с убийството. Освен това разсекретяването повдига въпроси за практиките на класифициране на информация в правителството. Историкът Матю Конъли отбелязва, че прекомерната секретност може да подхрани конспиративни теории и да затрудни разбирането на историческите събития. „Имаме огромно количество хартия. Имате много четене“, каза Тръмп при посещението на Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“ във Вашингтон.
Сред документите има машинописни доклади и ръкописни бележки, обхващащи десетилетия, включително подробности на високопоставен агент на ЦРУ, който твърди, че е отговорна „дълбоката държава“ – вид правителство, съставено от неоторизирани тайни мрежи на властта. Съдържат се и сведения, че Лий Харви Осуалд е бил „лош стрелец“, както и информация, че в Сикрет Сървис са предупредени за убийството три месеца по-рано.
Разпространението на файловете около 19 ч. американско време предизвика широк обществен отзвук. Либерали твърдят, че това е просто повторение на подобни публикация от Джо Байдън преди години, докато привържениците на Тръмп са възмутени, че страниците все още съдържат редакции и не дават ясен отговор на въпросите.
ЦРУ, КГБ и Фидел Кастро
заподозрени за покушението
Безброй конспиративни теории за убийството на Джон Кенеди съществуват до днес. Някои от тях включват намесата на ЦРУ, мафията, КГБ и Фидел Кастро, други сочат вицепрезидента Линдън Джонсън. Според едни от тях Кенеди е разстрелян заради съпротивата си срещу войната във Виетнам и отказа си да нахлуе в Куба. Според друга версия покушението е организирано, защото е отнел правото на Федералния резерв на САЩ да печата банкноти.
Документ, който се разпространява в последните дни, се фокусира върху Лий Харви Осуалд. Там се посочва, че той е наблюдаван от КГБ, докато е бил в СССР. В същото време файловете разкриват, че Осуалд се оказва лош стрелец по време на тренировките си в Съветския съюз. Някои от публикуваните страници предлагат подробности за начина, по който са действали разузнавателните служби по това време. Става дума за телеграми на ЦРУ и бележки, обсъждащи посещенията на Осуалд в съветското и кубинското посолство по време на пътуване до Мексико Сити само седмици преди убийството.
Бележка на ЦРУ описва как бивши пехотинец се обажда на съветското посолство, докато е в Мексико Сити, за да поиска виза за посещение в Съветския съюз. Той също отива в кубинското посолство, очевидно се интересува от виза за пътуване, която да му позволи да замине за Куба и да чака там съветска виза. Повече от месец преди убийството той се връща в Съединените щати през пропускателен пункт на границата с Тексас.
В друга бележка от деня след убийството на Кенеди се посочва, че според прехванат телефонен разговор в Мексико Сити Осуалд е общувал с офицер от КГБ, докато е в съветското посолство. Онези, които се ровят из хилядите страници, откриват някои интригуващи детайли. Един от документите е меморандум, който цитира статия от Ramparts от юни 1967 г., свързана с разузнавача, информатор на ЦРУ и бивш капитан от американската армия Джон Гарет Ъндърхил-младши. Лъскавото американско политическо и литературно списание излиза от 1962 до 1975 г. и е тясно свързано с политическото движение на „Новата левица“.
„Ден след убийството Гари Ъндърхил спешно напусна Вашингтон. Късно вечерта се появи в дома на приятел в Ню Джърси. Беше много развълнуван“, започва откъсът от статията. (Ъндърхил, за когото става дума в материала, е бивш капитан от армията и агент на ЦРУ – б.р.) „Той сподели, че малка група в ЦРУ е отговорна за убийството и че се страхува за живота си, вероятно ще трябва да напусне страната. По-малко от шест месеца по-късно Ъндърхил е намерен застрелян в апартамента си във Вашингтон. Заключението на съдебния лекар е, че става дума за самоубийство. Текстът отбелязва също, че Ъндърхил е в близки отношения с редица високопоставени служители на ЦРУ. Тази част е широко споделяна от консерваторите в социалните мрежи във вторник вечерта, когато са осветени файловете. Други обаче контрират, отбелязвайки, че статията е публично достъпна и обсъждана от десетилетия.
Бисера Асенова
съобщава
за убийството
3 месеца по-рано
Темата за българска следа в убийството на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди е една от многото конспиративни теории, разпространявани през годините след неговото убийство на 22 ноември 1963 г. Съществува версия, че Лий Харви Осуалд, обвиненият убиец на Кенеди, може да е имал връзки с България или със съветски агенти, действащи чрез българското посолство във Вашингтон.
Една от фигурите, споменавана в конспирациите, е на дисидента, писател и бивш агент на Държавна сигурност Георги Марков. Според някои източници Марков е бил вербуван от ЦРУ и е предоставил информация, която предполага, че Осуалд е посетил българското посолство във Вашингтон преди убийството на Кенеди. Тези твърдения обаче никога не са били потвърдени и остават спорни.
Разсекретените от Тръмп последни порции документи обаче хвърлят нова светлина по темата. Сред тях се появяват сигнали за готвеното убийство на президента, подадени от София и подписани от информатора Сергей Черноног. В тези документи се споменава името на Бисера Асенова, която е споделила ключова информация.
В архивите има сведения за тайнствена среща през август 1963 година в София. На нея Асенова, която е била приятелка на тогавашния консул на СССР, предава изпреварваща информация за покушението срещу Кенеди. Тя я споделя със Сергей Черноног, а той твърди, че е разказал всичко на тайните служби. Както се вижда от датите, това се случва три месеца преди убийството на американския президент.
В секретния документ, подписан от Сергей Черноног, пише: „До руския посланик в посолството на СССР във Вашингтон с копие до британския посланик в американската столица. Скъпи господине, на 9 август 1963 година в София – България – консулът Василев ми нареди да предам тази информация на американското правителство. Г-н Василев – консул в съветското посолство – ми даде тази информация за Лий Харви Осуалд на 14 август 1963 година. Г-ца Бисера Асенова – приятелка на консула – дойде в моята стая и ми повтори, че Лий Харви Осуалд е наемен убиец и ще убие президента Кенеди“.
Появява се и още един разсекретен документ, според който Черноног наистина е бил на тези дати в София. Става дума за страница в паспорта му с подпис на американския вицеконсул Том Блекшир с разрешение за еднопосочно пътуване до Ню Йорк.
Черноног твърди, че е предал ценната информация за предстоящото убийство на консула. А той дори го упътва къде да свидетелства, когато кацне в Америка. Черноног го прави веднага след пристигането си. Твърди, че тогава е разказал на американските власти как Лий Харви Осуалд има оръжие и ще убие Кенеди, като после Осуалд също ще бъде застрелян. Обяснил още, че след това ще бъде убит и Мартин Лутър Кинг. Дори казва от кого. В бъдеще тези събития наистина се случват.
Информацията за Сергей Черноног също е оскъдна. Името му изскача в няколко секретни досиета, включително и от архивите на ЦРУ. Той е в списък на политически емигранти от Съветския съюз, които са годни за военна служба. Там се вижда, че Черноног е пристигнал в Америка на 14 септември 1950 година. Тогава е на 23 години и живее на квартира в Ню Йорк. Да избяга от Съветския съюз му помага църковна организация, създадена след Втората световна война. Тя съществува и до днес.
Предполага се, че Сергей Черноног има украински или беларуски произход. Писал е редовно до британското посолство във Вашингтон от стая 316 на хотел в Сакраменто. 13 години след убийството на Кенеди в писмо до ФБР Черноног припомня, че още през август 1963 година е предупредил за готвеното покушение. В писма се оплаква, че е тормозен от агенти на ФБР – пускали му газ, за да предизвикат амнезия. В свидетелството с гриф „Секретно“ е написано: „Казах, че Осуалд има оръжие. Да го проверят. Но директорът ми отговори: ти също можеш да имаш оръжие, какво от това, ако Осуалд има“.
Според новите досиета:
Лий Харви Осуалд искал
да избяга в Хавана
„Шест десетилетия по-късно американците знаят малко повече за тайните операции на ЦРУ в началото на 60-те години на миналия век, особено в Куба и Мексико, благодарение на нова част от разсекретени документи за убийството на президента Джон Ф. Кенеди.“ Това е коментарът на Фредрик Логевал, носител на „Пулицър“ и автор на тритомна биография на Кенеди, по повод новите досиета.
На този етап повече от 77 000 страници, публикувани от Националната администрация за архивите, изглежда не противоречат на заключението на Комисията „Уорън“, че Лий Харви Осуалд е действал сам, когато е застрелял Кенеди в Далас.
„По отношение на убийството има малко или нищо ново, поне от гледна точка на това, което успях да видя досега – казва проф. Фредрик Логевал. – Не мога да кажа, че съм изненадан, а и не очаквах да научим нещо, което да преобърне представите ни за случилото се в Далас. Файловете обаче са доста интересни за тайните операции на САЩ по време на Студената война в началото на 60-те години. Някои от тях се простират отвъд годините на Кенеди, но точно за този период те са най-интересни, особено по отношение на Латинска Америка.“
Голяма част от досиетата за убийството на Кенеди са публикувани през 2017 година. Разликата им с новата порция файлове е, че сегашните са с повече подробности. „Има яснота какви са били ангажиментите на Съединените щати в други страни, включително и като намеса в изборите – казва проф. Логевал. – В миналото имената на държави или лидери бяха пропуснати, а сега ги има черно на бяло. Споменава се например „Бразилия“ или „изборите във Финландия“.
Логевал изтъква също, че вече са ясни мащабите на присъствието на ЦРУ, като в някои посолства повече от половината персонал е свързан с американското разузнаване. „Дори ние, историците на Студената война, бяхме изненадани от тези факти“, отбелязва той.
Според Логевал все още има въпросителни около движението на Осуалд преди убийството Далас. „Бих искал да знам повече за посещението му в Мексико Сити, което е в края на септември – началото на октомври 1963 г., само няколко седмици преди убийството. Той е искал да избяга в Куба, като в Мексико Сити се срещнал както с кубински, така и със съветски дипломати – разказва историкът. – Въпросът е какво точно се е случило на тези разговори и какво е знаело американското разузнаване за местонахождението му през тези седмици. Това е най-голямата въпросителна.“
Джаки не сваля
розовия костюм,
опръскан с кръв
Докато все още се възстановява от смъртта на преждевременно родения си син Патрик Бувие Кенеди през август, първата дама Жаклин Кенеди се съгласява да се присъедини към съпруга си Джон Ф. Кенеди на пътуване до Тексас през ноември. За нещастие, в Далас президентът е прострелян в лимузината, в която до него седи съпругата му.
И досега докторите си спомнят ужаса от този ден. „Най-драматичните неща за мен бяха хаосът в спешното отделение: Сикрет Сървис с автоматите си, които се оглеждаха трескаво, президентът, който лежеше на операционната маса, а до него седеше г-жа Кенеди с части от мозъка на президента върху полата си“, разказва Доналд Селдин, който през 1963 г. е началник на медицинския кабинет.
Лорънс Клайн никога няма да забрави Джаки Кенеди: „Беше с розов костюм и аз се чудех защо носи розов костюм с червени ръкавици. Разбира се, когато се вгледах по-отблизо, видях, че червените ръкавици всъщност са кръв и тя е по ръцете й“.
По онова време този шикозен костюм се превръща в емблема на изтънчената и модерна жена, а Кенеди е засичана да го носи няколко пъти преди митинга в Далас. Изработеният от букле малиново-розов ансамбъл е с ватирана милитъри яка, златни копчета и четири квадратни джоба. Въпреки че дизайнът е на Шанел, самият модел е ушит за Първата дама в Ню Йорк в елитния манхатънски бутик Chez Ninon с платове, копчета и аксесоари, изпратени директно от ателието на Коко в Париж. Изборът на производител не е случаен. По онова време в израз на патриотизъм и подкрепа на местната индустрия е задължително първите дами да се обличат само в дрехи на американски производители.
Клинт Хил, агентът от Сикрет Сървис, който е охранявал президента в деня, в който е бил убит, почина на 93 години на 25 февруари 2025, съобщи New York Times. Въпреки че във фаталния ден Хил се хвърля върху лимузината на Кенеди, той не успява да спаси държавния глава. Агентът е приветстван за смелостта си, но дълго време е измъчван от невъзможността да спаси Кенеди.
Хил все пак успява да опази живота на първата дама. Тринадесет дни след убийството на церемония, на която присъства и г-жа Кенеди, Хил получава най-високата награда, присъждана от Министерството на финансите – агенцията, която по онова време контролира Сикрет Сървис. Отличието е за неговата „изключителна смелост и героични усилия пред лицето на максимална опасност“.
Маргарита ДИМИТРОВА
Петя БАХАРОВА
