„Шопен – соната в Париж“ (Chopin, Chopin!), 2025, Полша, режисьор Михал Квиечински, продуценти: Малгожата Фогел-Габрис, Ян Квиечински, Михал Квиечински; сценарист Бартош Янижевски, оператор Михал Собочински, художници: Марчел Славински, Катажина Собанска; костюми Магдалена Биедрицка, Юстина Столарз; музика Робот Кох, в ролите: Ерик Кулм, Виктор Мьотле, Жозефин дьо Ла Бом, Ламбер Уилсън. Награди: три от Полския филмов фестивал (за дезайн, костюми и визуални ефекти), „Бронзова жаба“ за Михал Собочински от Camerimage и други. Разпространява „Бета филм“.
Необичаен филм за гения Фредерик Шопен (1810 – 1849). Париж. Младият Шопен (Ерик Кулм) седи до прозореца в просторен апартамент. Прилича на тъжен клоун. Звучи музиката на Шопен. Излиза на тясна уличка. (Всички улички са тесни.) Хората го разпознават и му скупчват около него като на рок звезда. Шопен свири на различни концерти в аристократични домове. Любимец е на всички, дори на самия крал Луи-Филип (Ламбер Уилсън). С Ференц Лист (Виктор Мьотле) са приятели. Понякога Шопен му изсвирва нещо ново. Лист твърди, че няма форма, но след сто години ще го обожават. Шопен има и полски приятели, с които общува на родния си език. За да се издържа, дава и уроци по пиано.
Действието се развива от 1835 до 1849 – смъртта на Шопен. От малък боледува от туберкулоза, но сега се влошава. Има спорадични връзки с жени, но се оплаква, че не обича никого, освен музиката. Плюе все по-често кръв. На гости се запознава с пламенната брюнетка Жорж Санд (1804–1876, Жозефин дьо Ла Бом) – „Коя е тази вещица?“. Освен, че е мургава, тя не прилича на представата за еманципираната писателка – няма и помен от черните панталони, ходи с натруфени рокли като остаряла Кармен. Само дето пуши пура. Двамата заминават за Майорка, където се скриват в празен манастир и той, болен и съсипан, написва някои от най-красивите си произведения.
Шопен открива гениален малък пианист и композитор. Представя го на краля. Но той му казва, че скоро идва краят му. И наистина, момченцето Карл умира от туберкулоза, а в Париж през 1848 г. избухва Френската буржоазно-демократична революция, довела до замяната на монархията с република. Шопен и Жорж Санд отдавна не са заедно, ароматът на виолетки е само спомен, но тя му е обещала да умре в обятията й. Не се случва. Преди да склопи очи, Шопен повелява на полските си приятели да отнесат сърцето му в Полша. И то отдавна е там.
Геновева ДИМИТРОВА