Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Започвам този текст с уговорката, че първо, агресорът категорично е Русия, и второ, че бяхме свидетели на телевизионно шоу на двама тотални прагматици, които не могат да бъдат обсъждани до безкрай емоционално и психиатрично, а трябва да се реагира на представленията им рационално, както и през предисторията, която е свързана тясно с Обама, Путин, Джо Байдън, Виктория Нюланд и още много други играчи и от двете страни.
„Старши американски дипломат наскоро ми каза, че ако Русия окупира цяла Украйна, дори и съседна Беларус, това ще е с нулево отражение за националните интереси на САЩ. Дипломатът не агитираше да се случи, разбира се, но отбелязваше любопитната реалност, че сегашната истерия на официален Вашингтон относно Украйна не се връзва с реалните грижи, свързани със сигурността. Тогава защо толкова хора от вашингтонските институции – от видни правителствени фигури до всички главни медийни коментатори посветиха тази година толкова много време да се бият по гърдите за необходимостта да конфронтират Русия за Украйна? Кой има полза от тази на секундата възможна за избягване – и изключително опасна криза? Кой движи лудостта?“
По-нататък авторът на тези думи дава отговор, който шокира всички днес: „Украинската криза беше провокирана не от Путин, а от комбинация от безотговорните действия на Европейския съюз да разшири влиянието си на изток, както и от машинациите на американските неоконсерватори, които бяха ядосани от сътрудничеството на Путин с президента Обама, което целеше да бъдат потиснати конфронтациите в Сирия и Иран – две цели на неоконите за „смяна на режима“.
Авторът на текста е един от най-известните американски разследващи журналисти Робърт Пари, починал през 2018 г. Текстът е писан през октомври 2014 г., тоест около година след започването на Майдана, ръководен задкулисно от неоконсерваторката Виктория Нюланд. Навремето нейното участие изглеждаше едва ли не като конспирация, но още тогава Пери отбелязва, че тя се бърка в политиката на Украйна, застанала пред реклама на „Шеврон“. Пери е известен с разследването си на аферата „Иран-Контра“ за „Нюзуик“ и „Асошиейтед Прес“. Автор е на книги, свързани с тъмните истини за американската политика, и е носител на множество важни журналистически награди. Той обвинява за войната в Украйна не Путин, а неоконсерваторите и в частност Джо Байдън, вицепрезидент по това време, чийто син Хънтър Байдън се присъединява към борда на енергийния холдинг „Буирсма“ през май 2014 г., основан от украинските олигарси Микола Злочевски и Микола Лисин.
Лисин загива, карайки ламборгинито си, а собствеността на „Бурисма“ отива у друг украински олигарх, Игор Коломойски. Срещу Злочевски са повдигнати обвинения в корупция и кражби в особено големи размери, както и за незаконно даване на лицензи за експлоатация на газ и петрол като министър на екологията между 2010 и 2012 г. Злочевски бяга от Украйна. През 2023 г., по времето на Зеленски, той е осъден да плати глоба от 1600 евро за подкуп от 6 000 000 долара. В момента се предполага, че живее в Монако. През 2014 г. Хънтър Байдън печели по 80 000 долара месечно от борда на „Бурисма“. Участието му не е незаконно според американското право, но оптиката не е добра за баща му, който в този момент е вице на Обама и отговаря за Украйна.
За да можем донякъде да разберем как се стигна до ужасната сцена от пресконференцията на Зеленски и Тръмп, е задължително да се върнем в смутните времена около Майдана, зад които стоят политически фигури и от двете партии в Америка. Най-лесно е да заклеймим Доналд Тръмп като фашист, путинист, луд и т.н., но „истината е там някъде“, както твърдят „Досиетата Х“. В лицата ни се взриви всичко, което предполагахме, както и неизвестното, което не знаехме и вероятно никога няма да научим.
Доналд Тръмп каза, че той е решил пресконференцията да е дълга. Няма как да знаем дали осъзна това в ефир в процеса на затъването във все по-враждебната атмосфера между него и Зеленски, или дали не е било решено предварително. Едно е сигурно – нямаше неприязън към Зеленски до последните 15 минути. Тръмп говореше по обичайните си опорни точки за вината на Байдън, както и за собственото му желание за мир. А Зеленски искаше да обясни на американския народ за какво се бори и защо е там. Техните цели се разминаваха съществено. Като бизнесмен Тръмп не искаше да се говори лошо за Путин, защото, както той простичко обясни, „не можеш да плюеш по някого непрекъснато и после да му се обадиш и да искаш да преговаряш“. Зеленски обаче не можеше да приеме каквито и да било нормални думи за Путин и това е разбираемо. През цялото време лицето му се движеше от едва прикрити тикове, което не е изненадващо за човек, водещ свирепа война и натоварен с такива огромни отговорности. Тръмп се държа максимално любезно и приятелски – до момента, в който Зеленски упорито настоя на искането си за гаранции за сигурността, които Тръмп му обясни, че няма как да даде на този етап.
Това, което експлодира в лицата ни, не е възможността Америка да продължава да подкрепя Украйна безусловно, както го правеше по времето на администрацията на Джо Байдън, а беше взрив на реалността, която досега ни беше поднасяна като единствена. Оставяме настрана безобразното отношение на един от новите журналисти около Овалния офис с въпроса за облеклото на Зеленски. Оставяме настрана и бомбастичните цифри за задлъжнялостта на Украйна спрямо САЩ, на които настоява Тръмп. Изглежда, че тепърва ще научим реалната цифра, защото Илон Мъск се закани да ревизира потока от финансова помощ. Девизът на тази администрация определено е Follow the money. Проследи парите. Вероятността тази цифра да се разминава с цифрата на Зеленски е голяма.
По-горе споменатите олигарси са част от корупцията, с която Зеленски се беше зарекъл да се бори, когато дойде на власт през 2019 г. Олигархът милиардер Игор Коломойски е бивш губернатор на Днепропетровск, основател на „Приватбанк“, собственик на огромни активи и множество бизнеси, както и на медийната империя „1+1Медия“, която осигурява финансовата и медийна подкрепа на Зеленски по време на предизборната му кампания през 2019 г. През 2020 г. Коломойски е обвинен в САЩ за банкови измами, а през 2021 г. му е забранено да влиза в Америка като обвинен в корупция и като заплаха за украинското обществено доверие в демократичните институции. През 2022 г. Зеленски отнема украинското му гражданство и национализира активите му със стратегическа стойност. В момента е под домашен арест. Това е олигархът, благодарение на който Зеленски става президент на Украйна и който е собственик на „Бурисма“, в чийто борд е бил Хънтър Байдън. Тръмп няма как да отминава тези факти.
Избухналото недоверие между украинския и американския президент явно има дълбоки задкулисни причини. Това не е добра новина за европейците, защото е ясно, че Доналд Тръмп иска да разчисти американските сметки от Украйна, което означава финансов товар за Европа. Тръмп направи опит да приключи войната по свой начин, който със сигурност не е това, на което сме свикнали, но май ние не сме съвсем наясно точно с какво сме свикнали.
Зеленски и Тръмп са политици, които идват от шоубизнеса. И двамата са в зоната си на комфорт пред милиарди зрители, и двамата знаят точно как да се държат и как да реагират – за да направят шоу. Зеленски направи своето шоу, опитвайки се да убеди американските данъкоплатци, че не им дължи нищо – грешка! – и че тяхната подкрепа е изключително важна за оцеляването на Украйна и нейните граждани. А целта на шоуто на Тръмп беше да покаже на избирателите си, че отстоява обещанията си към тях, както и да повдигне падащия си рейтинг заради несбъдващите се негови обещания за икономиката. Цените в Америка растат, хората са недоволни, независимо дали са демократи, или републиканци. Но феновете на Тръмп бяха в екстаз от видяното. Едно е сигурно – никой от тези двама лидери не е за подценяване, нито е чист като сълза. Герои няма. Нито пък ние разбрахме истината за случващото се. И все пак follow the money.
