„Аз съм това, което съм, благодарение на детството си в София. Тогава се научих да обичам и да уважавам. Когато напуснахме България, вече бях пораснала“, казва Силви Вартан. Точно както писателят нобелист Елиас Канети признава: „Всичко, което преживях по-късно, вече се беше случвало някога в Русчук“. Където и да е по света, половината сърце на певицата и актриса винаги е запазено за България.
Любимите й думи на български са „Обичам те“. „Всички знаят, че съм българка по произход“, категорична е тя. Споделя още, че е темпераментна и емоциите й са крайни, провокирани не само от българските, а и от унгарските й гени по майчина линия. Характерната й екзистенциална меланхолия пък идва от арменската мая. „Но вярвам в живота, изборите ми са мотивирани от страсти с капка нежност. Музиката е терапия, заличава проблемите поне за кратко.“
След като издаде биографичната си книга „Между сянката и светлината“ и след като е вече на 80, Силви Вартан ще се оттегли от сцената, наричана от нея „моето спасение“. Три концерта през ноември в Париж ще поставят бравурния финал на дългогодишната й необикновена кариера. „От известно време отлагам решението. Винаги съм действала, без да пресмятам, без да си задавам прекалено много въпроси. Дълбоко в себе си не обичам нещата, които свършват. Не обичам заминаванията“, коментира Вартан пред френски медии. Съпругът й Тони Скоти потвърди пред „Пари Мач“ категоричността на Силви да се сбогува с голямото шоу. Бившият изпълнителен директор на MGM, уважаван заради умението си да анализира развлекателната индустрия със задължителния критичен тон, добавя: „Природата сама те кара да разбереш, че трябва да забавиш темпото. Силви ще изпълни най-известните си песни за последен път, за да благодари на феновете, които я следват вече шестдесет години. След това няма други планове“. Пак според светски хроникьори край Сена бизнесменът управлява цялата схема с разделянето на наследството на Вартан между децата й – 58-годишния Давид Холидей, чийто баща е Джони Холидей, и осиновената от България през 1997 Дарина Скоти. „Няма да е честно, ако кажа, че съжалявам за нещо. Имах много голям късмет. Две са драмите в живота – никога да не осъществиш мечтите си и да осъществиш всичките“, искрена е докрай звездата.
Кръст върху корона на дясната ръка я пази при фатални инциденти
Белегът, с който се ражда, по-късно изчезва загадъчно
Силви Вартан се ражда с особен, но много красноречив белег на дясната ръка – миниатюрна корона с кръст. Денят е на Света Богородица – 15 август. На излизане от медицинския център в Искрец, планинско село до Лакатник, където е евакуирано семейство Вартан, циганка казва на майка й Илона: „Твоето дете ще бъде галено от съдбата като царица“. Доста години по-късно белегът ще изчезне загадъчно от кожата на Силви, но закрилата свише остава. Тя е на 16 месеца, когато се разболява от скарлатина. Оцелява на косъм. Съвсем малка е, когато решава, че хапчетата за по-големия от нея със седем години Еди са разноцветни бонбонки, и нагълтва цяла шепа от тях. Илона е повече от изненадана, когато я заварва дълбоко заспала, знаейки, че малката ненавижда да си ляга посред бял ден. Вижда празното шишенце от медикаментите, грабва детето на ръце и хуква към болницата, молейки се на Света Богородица. Силви е на четири, когато се измъква от къщата във Варна, наета за ваканцията, за да открие сама морето. Търсят я три часа – най-после полуживата от ужас Илона я открива на пейка недалеч от плажа.
Вартан надживява две тежки катастрофи. На 11 април 1968 година нещо я спира да качи 20-месечния Давид в автомобила, с който тя и най-добрата й приятелка Мерседес поемат от селската къща в Грьорувр към Париж. Двете попадат под челния удар на шофьор от насрещното платно, изгубил контрол върху управлението на автомобила си. Мерседес, кръстницата на Давид, загива само на 24. Силви е толкова съсипана и страдаща, че месеци наред се изолира от света, дори не надава ухо на новините за барикадите и студентските бунтове в Париж.
На 21 февруари 1970 година Силви и Джони Холидей бързат за концерт в Безансон. Той е натиснал яко педала на газта, защото закъсняват. Недалеч от Белфор колата поднася по заледен участък и се обръща. Холидей няма дори драскотина, но жена му е в канавката безжизнена и обляна в кръв. В първия момент той я мисли за мъртва. Оказва се тежко ранена, като цялото й лице е набито със счупени стъкла. „Това е най-ужасният ми спомен. Мислех си, че ще остана обезобразена за цял живот“, споделя Вартан. Два месеца я лекуват във Франция, после лети за Ню Йорк, където един от най-добрите пластични хирурзи в света връща естествената й красота. Голямата трагедия през 1970 г. за Силви всъщност е смъртта на баща й през лятото.
Дървото на живота
Баща й е талантлив музикант и художник, единият й дядо е от виенските архитекти, модернизирали София след Първата световна война
Дядото на Силви Вартан по бащина линия – богат европейски търговец на зърно от арменски произход, против волята на фамилията се жени за бедна българка. Бедна, но хитра – когато забременява с бащата на Силви, отива да роди във Франция, в Шампиньол, близо до Нанси. После се прибират в България с момченцето, кръстено Жорж. След години той завършва френски йезуитски колеж в София. От пръв поглед се влюбва в унгарката Илона, чийто баща Рудолф Майер е един от елитните архитекти на Австро-Унгария, поканени да модернизират София след края на Първата световна война. „Той е българин и е по-нисък от теб“, възразяват сестрите на Илона, когато Жорж Вартан официално иска ръката й. Кандидат-женихът обаче има сериозни качества – свири на акордеон и пиано, пее, реди ноти, рисува и твори пластики, пише стихове. Неговите родители също имат други планове за бъдещето му – да го оженят за албанка от богато и уважавано семейство. Когато се разчува, че е влюбен в унгарка, избухва скандал, но после обикват Илона като свое дете. В началото на 40-те Жорж е пресаташе във френското посолство, но е принуден да напусне, когато след 9 септември Държавна сигурност иска да го направи свой агент, а той отказва. Илона отдавна не работи, за да се грижи за къщата и децата. „Израснах на улица „Тотлебен“, мисля, че номерът беше 51. Там бях под закрилата на дядо ми – и сега го виждам в градината“, връща лентата Силви Вартан.
Мизерията им след 1944 г. е огромна – на домашната трапеза има само супа от брашно и вода. Илона все пак успява да намери дейност за жълти стотинки – боядисва играчки. Неведнъж колеги на Жорж от дипломатическия корпус носят храна на четиримата Вартан. Писателите Георги Крънзов и Павел Спасов знаят, че семейството на приятеля им води полугладно съществуване, и канят малката Силви да бъде една от ученичките на Рада Госпожина във филма „Под игото“ – те са авторите на сценария по романа на Вазов. Илона продава часовника си, за да придружи Силви на снимките в Копривщица, които продължават три седмици. Еуфорията на момичето буквално избухва. „Още тогава киното влезе в кръвта ми“, разказва много по-късно звездата на сцената и екрана. „Много съм привързана към детството, черпя от него силата си, то е моята утеха. Бях много обичана, заради това имам доверие на живота.“ Но тогава, в края на 40-те, единственото спасение за четиримата е френският паспорт на Жорж, с който той може да изведе семейството си от България. Чакат с месеци, през които не само няма с какво да се хранят. В дома им настаняват двама партийни функционери, от чието благоволение зависи битът на Вартан. Жорж е така притиснат до стената, че се принуждава да използва дарбите си по начин, който никак не му се нрави – извайва малки скулптури на Сталин и Георги Димитров. Връчва ги на съответните чиновници, които остават силно впечатлени – предлагат му заплата на художник, а скоро след това придвижват и нарочно затлачената виза за Франция. Документът най-после пристига, но Жорж, Илона, роднините и приятелите все още не могат да се зарадват, тъй като знаят, че в последния момент могат да свалят и четиримата от влака под какъвто и да е предлог. Един час милиционерите ровят в багажа им на българо-югославската граница, а после им прибират фамилните снимки. Цялото им имущество се побира в единствен куфар.
Париж ги посреща на Коледа
Четиримата дълго живеят в една хотелска стая близо до Халите
Когато четиримата Вартан пристигат в Париж навръх Коледа 1952 година, Франция лекува раните си от Втората световна война. Нацията донякъде е гузна заради своите политици, които от началото на 40-те развихрят с нова пагубно срамна сила традиционните за държавата ксенофобия и антисемитизъм, чиито исторически корени отвеждат назад във вековете. Отношението към арменците и бегълците през Желязната завеса не е кой знае колко по-благосклонно. Жорж и Илона Вартан отново разчитат на приятели от София – близкото им семейство Краус е напуснало България много преди тях и отдавна няма икономически проблеми. Първата работа на Жорж е в магазин за карантия, а Илона става счетоводител, макар че все още не говори френски. Силви има късмет да попадне на свястна преподавателка в кварталното училище около Халите. Живеят наблизо – в една-единствена стая в така наречения английски хотел. Във великолепната църква „Сен Юсташ“ Силви моли Света Богородица за съвсем конкретни неща – да стане актриса, за да печели толкова, че да купи къща на родителите си и да помага на бедните деца по света.
В края на 50-те политическата криза във Франция става все по-дълбока заради войната в Алжир, която се пренася и на територията на съседния Тунис. Но френската контракултура също по традиция поема живителната енергия на Изтока. Пръв в развлекателния бизнес пробива вече порасналият Еди Вартан – темпераментен, талантлив, харизматичен музикант, който е активен участник в шоуто и купоните на парижката бохема. Качествата му са толкова много, че и най-дистанцираните го приемат в средата си. Между тях са режисьорът Роже Вадим – първият съпруг на Брижит Бардо, прочутият продуцент Даниел Филипачи, рок хулиганът Джони Холидей.
Брат й Еди е нейният ангел хранител в голямото шоу
Пеенето не я интересува, иска да стане актриса
Първото излизане на Силви Вартан пред публика е на една Коледа във френското посолство в София, където рецитира „Откъде идваш, пастирке“. След овациите си казва, че един ден ще стане актриса, ще прави каквото си иска и никой няма да й попречи. Пеенето въобще не я вълнува като професионална перспектива, когато през 1960 година брат й Еди нахлува в през междучасието, за да я измъкне от учебните часове и да я отведе в едно от студиата, с които работи. Малката гласовита сестричка трябва да замести в дует с Франки Джордан отказалата се в последния момент певица. Върху винилова плоча, която излиза през 1961 г., за първи път изписват името на Силви Вартан. През лятото преди последния клас в лицея тя започва работа като продавачка в един от най-големите музикални магазини в Париж. Там разбира, че „Без гориво“, песента им с Франки Джордан по музика на Еди Вартан, се е изкачила в класацията. Силви обаче няма никакво намерение да става певица – целта й е Театралната академия, мечтата – роли в „Комеди Френсез“. Изумена е, че заради „Без гориво“ получава цяла шапка с пари, а с Франки Джордан ги канят в телевизията. Гледат ги няколко милиона меломани и Силви, едва на 17, се превръща в знаменитост. Майка й е в ужас – плаче, докато момичето „подгрява“ Пол Анка в легендарната зала „Олимпия“, бастиона на шансона и звездите му. Следващите две малки плочи на Силви са с кавъри на Рей Чарлз и Елвис Пресли. В гимназията я гледат като някакво чудо. Първото й турне е с Жилбер Беко. Пее само десетина минути в шоуто му, но публиката я вика на бис, омаяна от стила „йе-йе“. Съвсем не е изненадващо, че не кой да е, а самият Шарл Азнавур ще напише за нея прочутата La plus belle pour aller danser. Неслучайно меломаните ще я боготворят на десетките концерти във Франция, Италия, САЩ, Южна Америка, Япония, ще аплодират над 50-те им концерта с Джони Холидей в „Олимпия“. В личната й история ще бъдат записани над 40 милиона продадени копия на албуми, над 1300 песни, над 2000 корици на списания, шест филма и милиони разпродадени концерти. През цялото време нейният ангел хранител и продуцент е Еди Вартан – виртуозен джазмен, автор на филмова музика, дългогодишен директор в авторитетния музикален лейбъл „Дека“. Цялото семейство ще потъне в дълбока скръб, когато Еди Вартан ненадейно ще напусне този свят на 19 юни 2001 година, три месеца преди да навърши 64. Ще го погребат до Жорж Вартан в гробището на градчето Локонвил, а Силви Вартан задълго ще прекъсне изявите си.
Джони Холидей – страст и проклятие
Рокаджията прави опит за самоубийство, когато тя за първи път го заплашва с развод
Първата й ученическа любов се случва през 1956 година – момче от гимназията „Ренси“. Там Силви Вартан открива още една любов – тази към театъра. Следващият, който привлича вниманието на тийнейджърката, е приятел на брат й Еди, но между тях не се случва нищо особено. Първата й целувка е на купон с момче, което дори не познава. Втората й любов е с 15 години по-възрастен сериозен млад мъж, също колега на Еди. В нея пък е влюбен друг от тайфата на батко й – Жан-Жак, който я води на последния концерт на Едит Пиаф.
Силви Вартан и Джони Холидей се запознават през 1961 година в „Олимпия“. Когато тръгват първите слухове за романтичната им връзка, и двамата бързат да ги опровергаят – били само приятели, интересували се единствено от кариерата си. През 1963 г. участват в концерт на популярно френско списание. Избрани са за главните роли във филма „Търсете идола“, записват дуета A plein cœur.
През 1964 година в Париж за първи концерт идват четири момчета от Ливърпул. За френската публика Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж Харисън и Ринго Стар все още са почти непознати. Затова в „Олимпия“ предприемат рекламен ход – Силви Вартан да пее преди концерта на „Бийтълс“, за да привлече повече публика. Фурорът е тотален.
„Непрекъснато се питах: Какво следва? Какъв е поредният проект? Всичко се случи със скоростта на светлината, а освен това бързо се влюбих в един висок рус мъж със сини очи, който ми се струваше прекрасен и който също беше певец. Открихме всичко заедно“, реди спомени певицата в „Между сянката и светлината“ на издателство „Слънце“. Вартан го описва от времето на първите им срещи като „срамежлив“ и „много дискретен“. И най-вече: адски красив. „Бяхме еднакви. Като брат и сестра, изпитвахме напълно сходни емоции. Изживявахме общата ни лудост. Пътувахме много по турнета, но бяхме в една и съща лодка. Разбирахме този начин на живот, очакванията, които имаше от нас този бизнес. Никога не сме били жертва на рутината.“ Когато романсът им вече е очевиден за всички, заминават на ваканция в САЩ. След завръщането си обявяват по време на телевизионно интервю, че са сгодени. Франция ликува – плейбоят от Париж е омаял нежната красавица. Планират дискретна сватба, но журналистите разбират къде ще се състои и събитието се превръща в едно от най-обсъжданите за 1965 година с над 2000 фенове и 180 репортери и фотографи.
По-късно Силви ще признае, че на влизане в кметството в Локонвил я пронизва прозрение – безпаметно обича Джони, но едва ли ще прекара целия си живот с него. Най-голямото щастие на булката е баба й, която успява да пристигне от България. Дядо й е починал на операционната маса в софийска болница, след като милицията отказва да го пусне на лечение в Париж. От София идва й отец Зюпан, който някога е кръстил Силви, а сега ще ги венчае с Джони. След сватбата Холидей, чието рождено име е Жан-Филип Сме, е в постоянен ужас от перспективата да се превърне в примерен баща, какъвто самият той никога не е имал. Постоянно е по турнета, постоянно се въргаля по сцените в кожените си дрешки с вериги по тях. Подчертано деструктивен персонаж. След серия от издънки Силви Вартан е категорична – трябва да се разведат, въпреки че тя вече е в напреднала бременност. Разговаря с адвокат няколко дни преди Давид да се появи на белия свят – на 14 август вечерта, почти на нейната дата, която е под покровителството на Света Богородица. Годината е 1966. Силви е само на 22. Бебето не успява да омиротвори двойката, въпреки че съпрузите позират усмихнати за фотографите. И двамата са наясно, че са обречени на раздяла – Джони пие, пуши трева, посяга към наркотиците и към беквокалистките. И въпреки че тъща му Илона винаги го защитава, опитвайки се да разбере някогашното зарязано от баща си момче, през 1967 г. Силви подава молба за развод. Десертът на Джони са данъчните – искат от него четири милиона франка със задна дата. Той – в пълен физически и психологически срив, прави опит за самоубийство. Но получава втори шанс – от живота и от Силви. „Беше изпепеляваща любов – като ураган. Искахме да научим всичко за живота. Изглеждаше така, сякаш ще е завинаги, бяхме силно свързани. Но любовта ни не издържа, чувствата се огънаха пред славата“, не крие и днес Силви Вартан.
Двамата отново работят заедно, излизат в „Олимпия“ като любимия дует на Франция. Нежността между тях се възражда на турне в Аржентина, въпреки че всекидневието на Джони е все така неуправляемо и непредсказуемо. През 1974 година Силви Вартан губи дъщеричката им в четвъртия месец от бременността. „С Джони бяхме непрекъснато разтърсвани и удряни от събитията. И тази тотална ненормалност ни изглеждаше нормална. Това беше нашият живот“, коментира Силви Вартан пред „Пари Мач”.
Според светските легенди в Париж по време на 15-годишния им брак, преизпълнен с дилеми и серпантини, Джони Холидей изневерява на Силви Вартан най-вече с Катрин Деньов – неговата тайна и вечна любов. След развода си Холидей и Вартан остават в приятелски отношения, продължавайки съвместните си музикални проекти още 20 години. Неслучайно те са първите, които събират 200 000 фенове на концерт. Силви Вартан е край ковчега на Джони Холидей, когато той умира от рак на белите дробове през 2017 година. Тя обаче преживява тежки битки около наследството на Джони, за да защити интересите на техния син Давид. Медиите следят юридическите спорове, подклаждани от четвъртата съпруга на Холидей. „Беше адско, непоносимо и немислимо – никога не си бях представяла, че ще защитавам интересите на сина си в телевизионно студио“, отсича Силви Вартан. Тя дори не е поканена на концерта в негова памет в парижката зала „Берси“. Затова пък получава критики, че на свои концерти изпълнява песните му. „Винаги мисля за Джони, когато съм на сцената“, казва Вартан.
Любов от пръв поглед с Тони Скоти
Американският бизнесмен с италианска кръв се развежда заради нея
Колкото и да е странно, Силви Вартан избягва флиртовете след раздялата с Джони Холидей. Тя е изцяло концентрирана в семейството, в Давид, в кариерата. Френската музикална критика я засипва с възхвали за рефлекса й към оригиналност и модерност, за работохолизма и перфекционизма й. Превалила е Христовата възраст, когато отказва да замине за музикалния фестивал в Токио, където я канят за член на престижното жури. Навива се в последния момент, а там се влюбва от пръв поглед в представителен и чаровен мъж, чиито име дори не знае. После ще се окаже, че и той е бил завладян от нея от раз, също без да е наясно коя е. Продуцентът от Лос Анжелис Тони Скоти е в Токио със съпругата си, френска възпитаничка, която веднага разпознава Силви Вартан. Следващите месеци са мъчителни и за тримата. Битката между зародилата се любов и семейния дълг на Тони Скоти продължава цяла година. Той и Силви се срещат в Ел Ей и Париж, но нищо повече. Той е второ поколение гражданин на САЩ, но корените, фамилията, възпитанието му са автентично италиански – майка му е тази, която не допуска и дума за развод. Абсолютен матриархат. Чаровникът, който зарязва юридическия факултет заради шоуто – първо пее, после участва в холивудски филм, а след това с двамата си братя създава просперираща компания – трябва да се обяснява на цялата фамилия. Илона Вартан също не е възторжена от идеята Силви да разбива чуждо семейство. Но в крайна сметка любовта побеждава. Сватбата е на 2 юни 1984 година. Тони Скоти е спокойствието и стабилността, които винаги са липсвали на булката през бурните години с Джони Холидей. И въпреки че Тони, участвал във възхода на световни знаменитости, между които са Барбра Страйсънд и АББА, буквално е разорен от развода си, нито един от младоженците не мисли за банкови сметки и имоти.
Дарина – дъщерята от родината
Корупцията и бюрокрацията не отказват звездата да осинови момиченце от София
Силви Вартан дълги години мечтае за дъщеря. С плам се отдава на Илона – момиченцето, което ражда снаха й Естел, първата съпруга на Давид Холидей. Но е наясно, че Илона все пак й е внучка. Когато през 1991 година певицата основава своята асоциация в България – чрез нея тя и брат й Еди Вартан даряват за родилни отделения десетки скъпоструващи кувьози, спасяващи живота на недоносени деца, не иска да тръби за намерението си да осинови бебе от родината. Но два пъти разбира, че корупцията в България е по-силна от почтеността. На третия стига до току-що роденото бебе, което с Тони Скоти ще кръстят Дарина. Бюрокрацията и другите изпитания са страховити, но най-накрая прегръща Дарина, която вече има две зъбчета. „Сърцето ми спря да бие“, ще разкаже тя по-късно пред „Пари Мач“. „Името й означава „дар от Бога“. Тя беше точно такава, каквато си я представях в мечтите си. Винаги съм искала да имам голямо семейство.“
Вартан избягва да показва дъщеря си пред медиите – нито в София, нито в Париж, нито в САЩ. Наследничката е на 18, когато двете позират за първи път пред френското списание „Гала“. Тогава Силви споделя: „Дарина беше на 11, когато изпяхме заедно „Марица“. Тя отглежда Дарина, Илона и Ема на Давид като сестри – в имението в Бевърли Хилс в Лос Анджелис, което обитава династията извън Франция. Вартан е майка закрилница, така е възпитана от родителите си. „Мама беше голямата ми опора. Имам късмета, че моят съпруг притежава същите качества, същата сила като тези на родителите ми. Винаги съм сравнявала партньорите си с тях – като модел за морал, за смелост. Тони е от кръвната група на нашето семейство. С него мога да тръгна на всяка война.“
Дарина, която през идващия октомври ще стане на 27, завършва университета „Чапман“ в Лос Анджелис. Рисуването е голямата й страст, спец е в дигиталния маркетинг. Тя е много близка не само с племенничките си Илона и Ема, с които расте заедно, но и с баща им Давид Холидей и сина му Камерън от втория му брак. През юни 57-годишният наследник на Джони Холидей издаде албума Requiem pour un fou – „Реквием за един луд“, в който звучат двадесет от най-големите хитове на баща му.
Киното е голямата й мечта – да бъде тази, която не е
Боб Фос e сред провалилите се нейни ухажори, иска да работи с него, но не приема условията му за интимност
„Дълго исках да съм актриса, да бъда тази, която не съм, да влизам в различни образи. Мислех, че мога да се превъплътя във всеки персонаж. В киното се превръщаш в друг човек, докато в музиката изразяваш само себе си едно към едно“, признава Силви Вартан. Но патриархалното й възпитание отрича нравите в холивудската гилдия. Сред провалилите се нейни ухажори е и Боб Фос, с когото тя много иска да работи, но не приема условията му за интимност. Сред най-прекрасните й преживявания под прожекторите е ролята й в „Черният ангел“ на Жан-Клод Брисо. Там е в компанията на Мишел Пиколи и Чеки Карио, а еротиката се лее от екрана. Играе Стефани – разглезена и брутална секстигрица, стигаща до убийство. Жан-Клод Брисо създава персонажа за нея – тя е като героиня на Хичкок, но сред отровната атмосфера на френската буржоазия. В хоръра „Малпертюи“ пък е бардама на Орсън Уелс. В театъра играе с Пол Мьорис в „Пигмалион“. През годините Силви Вартан е разказвала, че за малко се разминава с участие в „Шербургските чадъри“ на Жак Деми и в „Лудият Пиеро“ на Жан-Люк Годар – знакови филми за френското кино. Но не съжалява, защото те биха променили посоката на пътя й.