Жулиен Дасен идва в България, за да припомни безсмъртната романтика в мегахитовете от репертоара на легендарния си баща Жо Дасен. Неслучайно логото на гастрола му е „Любовно лято“. Започва от 4 юни в Пловдив, 5 юни в Зала 3 на НДК, 7 юни във Варна. Ще звучат евъргрийни, които отдавна са класика – L’été indien, Et si tu n’existais pas, Salut, Les Champs-Élysées, A toi. Автор на много от тях е друг феноменален артист – Тото Кутуньо. Но Жулиен Дасен възражда не само творчеството на тандема, но и духа на двамата забележителни интелектуалци. Без да ги копира или имитира, постига достойно за фамилията си въздействие върху публиката. И е категоричен, че шансоните на баща му са толкова съвършени, че не бива да се спекулира с така наречените модерни аранжименти. „Текат във вените ми, също като неговата кръв – споделя той за вечните песни. – Те разказват история, в която всеки може да се познае. Баща ми пее: „Ако ти не съществуваше, кажи ми как аз ще съществувам“ и целият свят е наясно с тази любовна мъка и винаги я разбира. Излизайки от залата, много хора ми казват: „Това беше за мен“. Ние не притежаваме песните си, те са на всички. И ако с тях предизвиквам усмивки или сълзи, означава, че съм постигнал много. Ето това е тайната. Има и още нещо – езикът на любовта може да бъде само в погледа и в гласа. Напълно достатъчно“.
В биографичната книга „Имало едно време ние двамата – Жо Дасен, моят баща“ (Il était une fois nous deux – Joe Dassin, mon père) Жулиен разказва за себе си и за семейството си без напудрена сантименталност. Ражда се шест месеца преди смъртта на баща си. Лази по пода в любимия бар на Жо Дасен в Таити, когато певецът получава масиран инфаркт. Последните му думи са „Какво се случва с мен?!“. Шокът парализира съпругата му и майка му, която по това време е в Таити, тъй като Жо Дасен купува имение и държи всички да са заедно. Двете жени имат сили само да се погрижат за бебето Жулиен и двегодишния му брат Джонатан. „Дядо ми Жул е този, който организира всичко. Жо Дасен, осиновен от Франция и Европа, щеше да намери покой в гробището на звездите от нямото кино и от златните години на Холивуд. В последното си жилище Джоузеф Айра Дасен щеше да бъде заобиколен от Дългас Фербанкс, Рудолф Валентино, Тайрън Пауър, Джуди Гарланд – за да остане през вечността в Калифорния.“
14 години по-късно Джонатан и Жулиен губят майка си – Кристин Делво умира през 1995 г. след пристъп на асма. Остават в огромната им къща във Фьошерол, предградие на Париж. Те, естествено, имат законни настойници, които обаче, колкото и да е странно, дори не живеят наблизо. Момчетата делят 800 квадратни метра с мъж и жена от Югославия, които отдавна работят в дома им. От съпрузите – сърбин и хърватка, научават много за етническата толерантност, която дори в техните тийнейджърски очи има фундаментална стойност.
Жулиен Дасен започва кариерата си в театъра. „Не се чувствах на своето място. Не исках да ставам нито актьор, нито писател, нито какъвто и да било друг. Просто бях длъжен да се посветя на бащиното ми наследство – тази задача се падна на мен“, споделя той в биографията си. „Жо Дасен е бащата, който никога не съм имал. Артистът, от когото винаги съм се възхищавал. Човекът – пример за подражание със своята почтеност и трудолюбие. Личност, отстояваща обещанията си. Мъж, който знае как да избира приятелите си. Чест, вярност, уважение, работа – ценностите, които биха могли да бъдат гравирани като девиз върху герба на династията Дасен, ако той съществуваше. Праволинейност – това е посланието на Жо Дасен, стигнало до мен чрез всичко, което той ми остави. Огромна отговорност, която трябва да доказвам цял живот.“
Първите концерти на Жулиен Дасен са в Канада и САЩ, където интерпретира култови заглавия от сетлиста на Жо Дасен. Дебютният му албум обаче е с шлагери на още един титан в жанра – Ив Монтан. „Те са поезия, която остава вечна“, коментира той. През 2016 година предлага нова версия на супер популярната Champs Élysées и стига до широката публика. Верен на корените, си партнира със славния руски хор „Александров“, изнася спектакли с оркестъра „Айфеловата кула“. Международният му проект „100% Жо Дасен“ го налага като фаворит на феновете. На Световното първенство по ръгби във Франция през 2023 година Dans les yeux d’Émilie се превръща в неофициален химн на турнира и гърми в цялата страна. През 2024 г. Жулиен се завръща с премиерното си шоу в Азия и Европа – десет държави за десет месеца. Представленията му в Русия и Украйна пропадат заради войната и той е крайно разочарован, че не може да гостува в родината на дядо си и предците си, евреи от Одеса.
Клиповете на Жулиен Дасен са наситени с особена атмосфера, напомняща за онзи Париж от 50-те, познат ни от фотоси и филми. Героите от онова време се отдават до лудост на радостта от живота и щастието от свободата – най-съвършеното френско изкуство. „След края на войната хората са изпитвали необходимост да се усмихват, да се забавляват. Нима днес нямат нужда от същите емоции?“, казва певецът, който също като баща си е гражданин на света.
Дядо му се влюбва до полуда в Мелина Меркури
Заради левите си убеждения Жул Дасен попада в черния списък на сенатора Маккарти
Жулиен Дасен няма как да помни Жо Дасен, който умира само на 41 години, но затова пък дядо му Жул Дасен, един от най-успешните режисьори на Холивуд в средата на миналия век, доживява до 96. Джулиус Дасен е роден в щата Кънектикът, но родителите му са емигранти от Одеса, които бързат да се преселят от американската провинция в Ню Йорк. Той започва като актьор в еврейска работническа трупа и пише така актуалните през 30-те и 40-те радиосценарии. В Лос Анджелис подписва седемгодишен договор с „Метро Голдуин Майер“ и дебютира с късометражна екранизация по разказ на Едгар Алан По. Когато му омръзва от безсмисленото комерсиално кино производство, се връща в Ню Йорк, за да работи с независими компании. С тях създава четири криминални филма, които му носят популярност и пари – Brute Force (1947) и Naked City (1948) в Ню Йорк, Thieves’ Highway (1949) в Сан Франциско и Night and the City (1950) в Лондон.
Албена АТАНАСОВА
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg