„Филтър“ продължава традицията да представя годишните „Скандални прогнози“ на датската Saxobank. Като лидер в онлайн борсова търговия и инвестиции, банката прави официални проучвания и анализи, а тук експерти разглеждат малко вероятни, но недооценени събития, способни да разтърсят финансовите пазари.
Теодор ЦЕКОВ
Скандалните прогнози за 2024 са обобщени в заглавие „Краят на пътя“ и кратък увод: „Гладкият път, по който светът се движеше след Голямата финансова криза, със стабилна геополитика, ниска инфлация и ниски лихвени проценти, беше прекъснат от пандемията, а политиците и инвеститорите заложиха на връщане към „старото нормално“. През 2024 става ясно, че този плавен път е към края си, което ни изпраща в опасно несигурно бъдеще. Прогнозите разглеждат как светът се ориентира в окончателния край на „старото нормално“ и как новите технологии решават стари проблеми, докато създават нови, може би по-опасни дилеми“.
Европа налага 2% данък богатство
Тъй като ЕС се нуждае от повече средства за различни политически цели, а населението осъзнава колко малко данъци плащат милиардерите, Еврокомисията въвежда годишна такса 2% върху богатството. Голяма ирония е, че Евросъюзът, най-голямата социална система в света, е създал 499 милиардери, които плащат най-ниския личен данък в сравнение със Северна Америка и Източна Азия. Милиардерите във Франция имат доход преди облагането, равен с този на милиардерите в САЩ, въпреки че цялото население плаща средно 46-50% данък, което нарушава принципа на реципрочност. В Нидерландия е още по-добре да си милиардер, тъй като средната ставка е по-ниска от тази в САЩ.
Социалното недоволство в Европа постоянно е на ръба на избухване и докато нарастват разходите, свързани със „зелените“ политики, войната в Украйна и общата инфлация, ЕК се ангажира с гражданска инициатива за „Облагане на голямото богатство с цел финансиране на екологичния и социалния преход“. Законът за 2% върху милиардерите в ЕС носи 42 млрд. евро допълнителни данъчни приходи и би могъл да ги повиши до 100-150 млрд., ако се разпростре върху мултимилионерите.
Въздействие: Модерната версия на Робин Худ предизвиква шок в луксозната индустрия. Новият данък понижава пазарните очаквания за търсене на скъпи стоки и инвеститорите се отказват от акции на компании. Стойността на LVMH се срива с 40%, тази на други представители като Porsche и Ferrari силно спада.
С нефт по $150 шейховете купуват футбола
Саудитска Арабия създава Световна шампионска лига, след като купува франчайза на УЕФА Шампионска лига. Радикалното преструктуриране на икономиката на кралството към туризъм, отдих и развлечения получава тласък със стремително покачване цените на петрола. Те достигат 150 долара за барел около средата на годината поради по-силно от очакваното търсене, тъй като зелената трансформация започва да буксува на фона на нарастващите разходи и след като ОПЕК+ запазва твърд контрол върху предлагането.
Престолонаследникът Мохамед бин Салман се погрижи за преобразяване на местната футболна лига до една от 10-те най-силни в света чрез купуване на мегазвезди. С нарастването на приходите от петрол МБС вижда отлична възможност да направи още една крачка напред. С подкрепа от ФИФА кралството купува Шампионската лига на УЕФА и се заема да я превърне в световно състезание. ФИФА сама опитва като предлага награден фонд 150 млн. за Световна лига, но среща съпротива от УЕФА и Асоциацията на европейските клубове (АЕК), както и опасения от преумора на играчите. Със саудитското поглъщане обаче новата оферта достига ниво, при което грандовете не могат да откажат, особено след като са предложени пари за всички 220 клуба под шапката на АЕК. Световната шампионска лига на ФИФА става реалност, значителен брой мачове ще се играят в Рияд. Новият турнир се състои от 48 отбора като Европа, подобно на настоящия формат на Шампионската лига, има гарантирани 32 места. Азия, Африка и Северна/Южна Америка получават по 5 отбора, една виза отива в Океания.
Въздействие: цената на акциите на „Манчестър Юнайтед“ се удвоява, а тази на петрола сорт „Брент“ достига $150 за барел.
Лекарствата за отслабване провокират криза
Лекарствата GLP-1 се разглеждат като решение на световната епидемия от затлъстяване. Чудодейното средство за отслабване изненада всички, търсенето се повиши до невиждано за фармацевтичната индустрия ниво. Очаква се пазарът на GLP-1 лекарства да достигне $71 млрд. през 2032 г. Прогнозите за бърз растеж и приходи вече изстреляха Novo Nordisk на върха сред най-ценните публично търгувани европейски компании. Две проучвания показаха, че GLP-1 също така намалява сърдечните рискове и лимитира развитието на хронични бъбречни заболявания.
Тъй като предлагането се разширява, цените намаляват, а правителствата определят тези лекарства като жизненоважни. Те могат да спестят разходи на други места в системата, понеже общото здраве ще се подобри и ще намалеят заболяванията от втори порядък. Ползите предполагат, че е възможно да има застрахователно покритие, което би означавало значителен ръст на търсенето. Предлагането на GLP-1 не е в състояние да отговори и пациентите трябва да чакат с години за инжекции. Междувременно спират да спортуват или да спазват хранителен режим, след като едно хапче може да контролира теглото. Това води до сериозна здравна криза. Затлъстяването сред възрастните в световен мащаб се покачва от сегашните 39% на 45% през 2024, което носи странични ефекти като диабет, сърдечни заболявания, влошаване на имунната система. В комбинация с увеличения брой отпуски по болест следва глобален спад на производителността.
Въздействие: преработвателната хранителна промишленост отбелязва значителен ръст, цените на акциите на McDonalds и Coca-Cola надскачат пазара с по 60%.
AI удря сигурността и социалните мрежи
Докато мнозина от McKinsey (елитна консултантска компания) до корпоративния сектор и водещи икономисти приветстват Генеративния изкуствен интелект (AI) като инструмент за повишаване на производителност и растеж, други го виждат като потенциално оръжие. Престъпна група разгръща най-измамния AI deepfake за примамка на високопоставен държавен служител, който предава свръхсекретна информация. Дръзкият ход предизвиква най-голямата криза в националната сигурност от Втората световна война насам и поставя началото на мащабни регулации. САЩ и ЕС изискват цялото съдържание, създадено от изкуствен интелект, да има етикет Made by AI. OpenAI и Google са принудени да ограничат достъпа на трети страни до езиковите модели, т.е. само одобрени от правителството организации могат да използват тези системи. Инвестициите в AI пресъхват поради опасения, че ще бъде по-труден за комерсиализиране.
Инцидентът води до обществено недоверие към информацията в интернет, тъй като съдържанието от изкуствен интелект нараства до 90%. Държавите приемат строги закони, според които само одобрени от правителството медии могат да разпространяват новини, което е голям удар по социалните мрежи и непослушните новинари. Регламент за клиентите, използван в банковия сектор срещу пране на пари, е наложен на компаниите, предоставящи AI приложения, за да се избегне достъп на държави и субекти до технологията.
Въздействие: одобрените от властите медии рязко повишават стойността си, тази на New York Times се удвоява. Акциите на Adobe се сриват, след като правителството санкционира компанията, защото катастрофалният deepfake е направен с нейния софтуер.
Две прогнози касаят специално Америка: „Краят на капитализма в САЩ“ от завишени военни и социални разходи, заради геополитическата среда, бюджетния дефицит, навлизането в рецесия и народния гняв от инфлацията; Робърт Кенеди-младши става първият независим кандидат, печелещ президентските избори, с популистката си платформа срещу демократите войнолюбци, корпоративните елити и монополи.
