Няма човек, посетил Нидерландия за повече от три дни да не е забелязал сините надписи на супермаркетите Albert Heijn. Магазините на веригата, която е създадена през 1887 година и носи името на своя създател, са буквално през улица. Холандците масово пазаруват там, защото вътре има всичко – разнообразни хранителни продукти и промишлени стоки от първа необходимост, а и обектите работят до 10 часа вечерта, включително събота и неделя. Всички стоки са с високо качество, предлагат се и много намаления за продукти с изтичащ срок на годност в близките дни.
Холандия е традиционно сред най-силните производители на мляко в Европа, на щандовете на въпросната верига има огромен избор продукти от различни марки и опаковки. Най-масово купуваното мляко е пълномаслено в еднолитрови кутии и струва 1,05 евро. Малко по-скъпо е обезмасленото мляко, което е 1,15 евро. Подобните са цените и в по-малките вериги. Любопитно е, че биологичните продукти са малко по-скъпи, например биомляко може да се купи за 1,39 евро, което е доста под цената на обикновеното 3-процентово мляко у нас. Пакетче масло от 250 грама в Страната на лалетата започва от 2,35 евро и това е най-продаваният продукт, който съществува на всеки щанд в магазините. Разбира се, предлагат се и по-луксозни варианти за по-платежоспособни клиенти. Холандците, обаче са спестовни хора и масово пазаруват базовите варианти на продуктите. По тази причина най-масово харчено е слънчогледовото олио с цена от 1,79 евро, биологичният вариант е 2,35 за литър. Зрелият фасул, който у нас се превърна в истински деликатес, там е сред най-евтините храни – кутия от 800 грама бял, червен, черен и какъвто още си пожелаете, е около 1 евро. 85 цента струват 500 грама макарони, 1,15 евро е килограм бял ориз. И т.н. Само за сравнение – в Нидерландия брутната месечна заплата е между 3600 и 4200 евро, но тъй като страната е известна с високите си данъци и такси, чистото възнаграждение пада до около 3200–3300 евро. Минимална заплата пък е около 2200–2400 евро.
В съседна Германия цените на храните са дори една идея по-ниски. Страната също е сред най-големите производители на мляко и млечни продукти. Литърът в една от най-големите вериги EDEKA, която държи 23% от пазара на храни и бързооборотни стоки, е под 1 евро. Виждали ли сте масло от 250 грама за 99 цента? В тези магазини продуктът с лого на марката струва точно толкова – чудесно немско масло с 82% масленост. Разбира се, има и по-скъпи варианти, които са по 1,59 евро за пакет. Само едно уточнение – немското масло на щанда на германските вериги, които работят у нас, е от 5 лева нагоре, т.е. над 2,50–3 евро. Брутната месечна заплата в Германия е около 4250–4320 евро, а след като се платят данъците и осигуровките, остава чисто 2800–3000 евро. Минималната е около 2222 евро, изчислена при 12,82 евро на час и стандартна 40-часова работна седмица.
Ако приемем, че Нидерландия и Германия са едни от „млечните“ страни в ЕС с голямото си производство, какво да кажем за Унгария? В магазините на ALDI, известна верига, която продава храни и бързооборотни стоки, литър мляко е 339 форинта, което е приблизително 88 цента. Но на щандовете има безброй промоции, които не са свързани със срока на годност и тогава литърът може да се купи за 78 цента. Ирландското масло, което у нас е буквално златно, може да се купи само за 1,60 евро. Пак там 4-литрова бутилка течен препарат за пране е само 4,70 евро.
Европейският съюз е важен производител на мляко и годишно добива около 155 милиона тона. Основните в този бизнес са Германия, Франция, Полша, Нидерландия, Италия и Ирландия. Заедно те осигуряват повече от 70% от общото количество. България, въпреки традициите, които има в този сектор, е сред последните в Съюза. През 2024 г. сме произвели само 770 520 000 литра, с 2,7% по-малко в сравнение с предходната година. И това не е прецедент, намалението е факт от последните десетилетия и количествата стават все по-малко. По-ниското производство води до намаление на преработената местна суровина и увеличение на вложените количества от внос. И така – от силна аграрна страна само за няколко десетилетия България се превърна във вносител на храни. Но това е само една от причините прехраната на българина да става все по-скъпа. С каквито и промоции да ни баламосват търговските вериги, трябва да се признае, че надценките са твърде високи. Истерията, която създадоха апокалиптичните митове и легенди покрай въвеждането на еврото, наля допълнително масло в огъня и търговците реагираха първосигнално – вдигаха цените до небето. Ако са дрехи или обувки – да отложиш покупката. Обаче в случая става дума за храна и стоки от първа необходимост и търсенето трудно може да бъде ограничено. Единствено възможен е здрав държавен контрол, какъвто у нас очевидно липсва въпреки напоителните медийни репортажи в обратна посока. Няма как цените да се замразяват или фиксират при пазарна икономика, но има всякакви други механизми, които могат да докажат, че и най-слабата държава е по-силна от най-голямата корпорация. Стига да има желание, разбира се.
Произвеждаме малко мляко, рязко нараства вносът на сирене
Веригите слагат много големи надценки, показва анализ на КЗК
Най-сериозни деформации се наблюдават по веригата на доставки при млякото и млечните продукти. За периода 2020–2024 г. производството на сурово краве мляко спада с 25%, на прясно – с 8%, на сирене – с 9%, на кашкавал – с 14%, на яйца – със 17%. В същото време вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%. Секторът е силно концентриран, сочи анализ на Комисията за защита на конкуренцията. Там се посочва, че липсата на национални стандарти за качество, недостатъчният контрол, високите производствени разходи и недостигът на работна ръка задълбочават проблемите в производството и преработката.
България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора – както при откриване, така и при функциониране на нови търговски обекти данните. В редица страни в ЕС регулациите са значително по-рестриктивни, включително ограничения за работно време, местоположение. Едни от най-високите бариери са в Австрия и Германия.
Данните сочат, че има динамична конкуренция в големите градове като София и Пловдив, където присъстват множество вериги. В някои области обаче броят на веригите е ограничен до 3 или до 4–5, което води до значителни пазарни позиции и регионални дисбаланси. Анализът показва също, че ценовите нива са сравнително едни и същи при повечето търговски вериги в страната при различна покупателна способност на населението. Например в София приходът на човек е 55 000 евро на година, а във Видин – 7122 евро.
КЗК изследва ценовата политика на десет големи търговски вериги за юни, юли и август т.г. Изводът е, че няма данни за съгласувано спекулативно повишаване на цените заради въвеждането на еврото. В същото време се отчитат изключително високи търговски надценки. Те се формират от отстъпки от доставните цени на производителите и от допълнителната надценка над доставната цена, която веригите определят. При млякото най-високите регистрирани надценки достигат до 77%, при сиренето – до 82%, а при кашкавала – до 91%. Високите търговски надценки, особено след значителните отстъпки от доставните цени, оказват силен натиск върху производителите, ограничават ценовата им свобода, намаляват рентабилността и затрудняват договарянето с търговските вериги.
Насърчаване на кооперирането, създаване на къси вериги на доставки, въвеждане на национални стандарти за качество, засилен институционален контрол, целево финансиране на преработвателния сектор и по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите са част от препоръките в анализа на КЗК.
Проверяват защо поскъпна купонът в ученическите столове
От 5000 до 100 000 лева е глобата при първо нарушение на Закона за еврото
Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Столична община започват проверки на цените в ученическите столове, след множество сигнали за увеличението им. КЗП вече е установила, че от Нова година има нарастване на крайните продажни цени на храната в част от столовете в София. От общината пък проверяват клаузите по действащите договори и какви индексации са заложени в тях. Те се сключват за срок от 3 до 5 години, поради което е предвидена клауза за промяна на цената. Това обаче е допустимо само при ръст на официално обявения процент за инфлация от НСИ, какъвто все още няма за 2026 г.. Необходима е и икономическа обосновка пред кмета на района и положително становище на дирекция „Образование“ в Столична община. Подобно нещо не е получила нито една от фирмите доставчици в края на 2025 г. или началото на 2026 г. Неспазени процедури и изисквания ясно показва неправомерното увеличение на цените в районите „Красно село“ и „Възраждане“. Според кмета на „Възраждане“ фирмата доставчик, която е увеличила едностранно цената на купоните, незабавно ще върне старите цени и ще приспадне увеличението от следващи купони.
Повече от 1000 сигнала, които са основно за неоснователно повишение на цените, са получени в НАП. Хората се оплакват най-много от поскъпване на храни, столово хранене в училища, фризьорски и козметични салони, транспорт, паркинги.
Минималната глоба за първо нарушение на Закона за въвеждане на еврото е 5000 лева и може да достигне до 100 000 лева. При повторно нарушение санкциите варират между 10 000 и 200 000 лева. Според заместник изпълнителния директор на НАП Евгени Нанков под 10% от проверките завършват с налагане на санкции, което показвало, че голяма част от търговците спазват правилата. Агенцията разполага с база данни за цените още от началото на действието на закона през август 2025 г. и при проверка се прави сравнение с настоящите цени. Ако има разлика, търговецът трябва да представи документи и обяснения има ли обективни икономически причини за поскъпването, които не зависят от него.
Снимай етикета, менюто, касовия бон
Адвокат съветва как хората да се защитят, без да стават счетоводители
Въвеждането на еврото у нас трябваше да е техническа операция с ясни правила, стъпващи върху законови разпоредби: фиксиран курс, двойно обозначаване, контрол, санкции. Вместо това се превърна в тест по държавност – и бяхме скъсани на този тест, коментира адвокат Мартин Костов от правна кантора „Имаш право“.
Той обяснява, че когато Германия преминава към еврото през 2002 г., там се появява думата Teuro – игра на думи с teuer (скъп), която описва общественото усещане, че смяната на валутата е използвана като удобен повод за „незабележими” поскъпвания. Европейските институции тогава изследват феномена на „възприеманата инфлация“: хората чувстват, че цените растат повече, отколкото показват официалните статистики, защото всекидневните стоки се „закръгляват“ и дребните разлики се натрупват в ежедневната кошница на обикновените граждани.
Как гражданинът да се защити, без да става счетоводител на касата? Първата защита е най-елементарна и най-ефективна: доказателството. Снимка на етикета, снимка на менюто, скрийншот на онлайн цената, касов бон. Това отнема 10 секунди и спестява дни яд. В цифровия свят скрийншотът е свидетел. В аналоговия свят касовата бележка е документ. Без тях спорът се превръща в „аз така видях“ срещу „ние така сметнахме“.
Втората защита е поведенческа: при разлика между обявена и начислена цена спорът се води на място. Искате корекция или сторно. Ако откажат – не купувате. Пазарът разбира най-бързо от спад в оборота, не от възмущение във Фейсбук.
Третата защита е простото пресмятане – не е нужно да помните курса до петия знак. Достатъчно е да делите ориентировъчно на две и да търсите очевидни аномалии. Аномалиите след 1 януари не бяха в стотинките, а в процента – и това се вижда дори без калкулатор.
Четвъртата защита е сигналът. Той оставя следа, натрупва статистика и превръща „случая“ в „модел“. КЗП е адресатът при ценови подвеждания и обозначаване; НАП – при системни проблеми с бонове и отчитане; КЗК – при подозрение за синхрон в цели сектори; банковият надзор – при обмен и такси.
И накрая – най-непопулярната, но най-работеща защита: обществената нетърпимост. Когато спекулата остане без цена, тя се превръща в норма. Когато спекулата има цена – бойкот, негативна публичност, реална санкция – тя става риск. А рискът е единственият език, който недобросъвестният разбира. Доказвайте, оспорвайте, сигнализирайте. Защото в страна, в която институциите често се държат като наблюдатели, гражданинът е принуден да бъде и потребител, и контрольор, категоричен е адвокат Мартин Костов.
Маргарита Димитрова