Спектаклите на Бина Харалампиева по драматизациите, които Юрий Дачев прави по култови заглавия от българската и международната литература, са различният стил на родния „Бродуей“. „Случаят Джем“ в Малък градски театър „Зад канала“ е поредният и може би най-добър проект, в който творческият тандем доказва, че класиката може да бъде модерна без псевдоавангардизми и ерзац експерименталности. Юрий Дачев е написал болезнено съвременна пиеса по романа, с който видната османистка Вера Мутафчиева възбужда духовете през 60-те, но той не изневерява на вечната актуалност в оригинала – на фокус е трагичната самота на интелектуалеца в неговите илюзии, че може да победи властта в нейната несправедливост. Както се знае, действието се развива през XV век, когато западна Европа може да освободи току-що заробените Балкани, да изтика османците обратно в Азия и да промени бъдещето на континента, но това не се случва поради изначалната греховност на политиката. В своята алчност Западът блокира развитието на европейския Изток, който поема удара и силата на варварските нашествия и потъва в многовековна тъмнина. Скритите и явни конфликти между католицизма, исляма и православието продължават и до днес.
Тогава, през XV век, Джем – вторият син на Мехмед Завоевателя, влязъл с коня си във великата християнска катедрала „Света София“ в Константинопол, се опитва да прокламира постулатите на хуманизма. Но неговият идеализъм е обречен в империята на баща му. Джем се превръща в изгнаник, политически емигрант и заложник на задкулисните договорки между владетелите на Европа, ненавиждащи Балканите, и брат му, първородния Баязид, който става султан по право. Светът няма как да бъде друг, след като го манипулират и командват войници, а не поети, е една от основните тези на Вера Мутафчиева. Тя ситуира героите пред съда на историята, за да ни убеди, че управлението на романтиците е прекрасна утопия. Джем, който се осланя на уж пробудилия се за Ренесанса Запад, като същински академичен наивник се оказва в капана на коварството и интригантството. Няма съмнение, че наративът и посланията, както при Вера Мутафчиева, така и при Юрий Дачев звучат за тук и сега – за Европа, която се опитва да се консолидира сред икономически и религиозни битки за преразпределяне на територии и народи, корупция и конформизъм.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Албена АТАНАСОВА
