Кънчо Стойчев е социолог, политически анализатор и предприемач. През 1991 г. основава „ББСС Галъп Интернешънъл“ и дълги години работи в областта на социологическите и електоралните проучвания. Бил е президент на световната асоциация „Галъп Интернешънъл“. Автор е на публикации и анализи за обществените нагласи, политиката и социално-икономическите процеси.
– Г-н Стойчев, наричате управленската програма „Радев“ до 2030 г. „програма за нормализация и възстановяване на държавността“. Изминаха 100 дни от началото на кабинета. Усещат ли вече хората тази нормалност или тя остава само на хартия?
– Това е програма за четиригодишно управление и от публикуването й не са минали и десет дни. Ако някой публикува програма за кацане на Марс през 2030 г. например, то ще усещаме ли Марс на една ръка разстояние?
– Казахте, че програмата изглежда „скучна и тромава при първия прочит“. Не крие ли тя липса на смелост за бързи радикални реформи, от каквито администрацията и икономиката имат нужда?
– Наличието на смелост по никакъв начин не гарантира добър резултат. Радикализмът сам по себе си винаги е бременен с разрушение. А поговорката за бързата кучка всички я знаем. Днес страната ни се нуждае от здрав разум и почтеност.
– Като социолог, къде виждате най-голямото разминаване между очакванията на избирателите за тези 100 дни и реално свършеното от министрите?
– Масовото съзнание значително се влияе от медийната среда, а у нас тя не се отличава с особени достойнства, както впрочем, за съжаление, вече и в голяма част от ЕС. Тази медийна среда помпа очакванията, а после започва бързо да ги изпомпва. Тя няма сериозна връзка с реалните настроения на хората. Ако, да речем, на някого рейтингът му мръдне с 2-3 %, то се обявява или за катастрофа, или за триумф.
Към настоящия момент нито едното е вярно, нито другото. В огромната си част българите разчитат на това правителство, а истерясват онези, които основателно бяха изгонени от властта. Задълго, а някои и завинаги. Безспорно властта може и трябва да действа по-бързо и решително и аз лично не съм склонен да приема каквито и да било аргументи за забавяне поради президентските избори.
– Преди време посочихте като основен приоритет разбиването на монополите – от мобилните оператори до големите търговски вериги. Виждате ли реални стъпки в тази посока след първите 100 дни, или търговският натиск остава по-силен от държавата?
– Монополизацията е ключова съставна характеристика на капитализма като система. Съставна означава неотменима. Затова регулаторните функции на държавата са ключови. Не става дума за пазарна намеса, а за правила, налагането им с цялата мощ на властта и гарантирането на конкуренция. При отсъствие на държава властта отива при монополите. Така че битката с тях изисква на първо място държава, държавност. Радев го разбира, но сблъсъкът с монополите днес е и извън националните граници.
Затова бързи резултати са невъзможни. Но светъл лъч е фактът, че най-сетне Комисията за защита на конкуренцията заработи сериозно. Това е основният орган за борба с монополите.
– Програмата залага на запазване на плоския данък и ставката на ДДС. Достатъчно ли е това, за да се овладее усещането за прогресивно обедняване у нас?
⁃ Плоският данък трябва са се запази, а размерът на ДДС зависи от фискалните резултати и от политиката за дълга. ДДС е социално справедлив данък. Колкото до обедняването, трябва да признаем, че безотговорни, самовлюбени и мразещи България политици вкараха страната ни в дългова спирала, за да раздуват заплащането на труда без връзка с производителността му с цел само и само да са още месец, още седмица, още ден на власт.
– Обявихте се за съкращаване на 25 000-30 000 души от държавната администрация. Има ли кабинетът политическата воля да поеме такъв социален риск, засега не се вижда някаква промяна в тази посока?
⁃ Това е неизбежно, въпросът е да се подходи внимателно. И ако не го направят, те ще се провалят и ще загробят страната. Уверен съм обаче, че без шум и врява процесът вече е започнат.
– Правителството лансира идея за намаляване на мнозинството за парламентарната квота във ВСС на 144 гласа с аргумента да не се спрат „пазарлъците“. Опозицията обаче веднага съзря опит за политически натиск. Къде е балансът между бързата реформа и партийното овладяване на съдебната система?
⁃ Не това правителство е овладяло съдебната система, всички знаем кой и как я овладя. Еманципирането на съдебната ни система от политически натиск е толкова важно, че всякакви действия това да се случи са оправдани.
– Една от големите заявки е в конституцията да се върне „свободната преценка на президента“ при назначаване на служебни кабинети. Това не е ли реваншистка поправка на Румен Радев спрямо предишните промени в основния закон?
⁃ Отстраняване на безумието ли наричате реваншизъм? Нима всички не видяхме как конституцията бе опорочена, а държавата ни блокирана и изнасилена. Според мен имената на всички, които гласуваха за опорочаването на конституцията ни, трябва да висят позорно по стените ш на тях завинаги да бъде забранено да се занимават с политическа дейност.
– Бяхте сред анализаторите, които отчетоха подкрепа за позициите на премиера Радев на международната сцена. Опозицията обаче продължава да обвинява кабинета в евроскептицизъм и завой на Изток. Успява ли правителството да балансира или залогът е твърде голям?
⁃ Това са същите онези, които вкараха страната ни в конституционна криза и в дългова спирала. Този наратив, че който е за мир, е путинист, е отчаян опит да се направи донос, защото тези хора са убедени, че началниците са в Брюксел. Радев е истински проевропейски политик, на който ЕС не му е безразличен. Близко сме до момента, в който ние, европейските народи, ще се отървем от безумието на един импотентен елит, който подрива устоите на Съюза, на мира и растежа.
– Промени ли се нещо в позицията ни спрямо европейските ни партньори за тези 100 дни или на София гледат скептично в Брюксел?
– Ето, и вие като журналист сте в клопката на наратива за началниците в Брюксел. Вместо отговор ще ви помоля през официални източници да проверите как и защо Урсула фон дер Лайен купи с наши пари десетки милиони ваксини за всички ни на цена, доста по-висока от първите партиди? Колкото и бързо тази Европейска комисия да бъде разпусната, все ще е късно.
– Кой е най-големият политически риск пред това управление оттук нататък – вътрешните противоречия или липсата на ясна алтернатива в лицето на разпокъсаната опозиция?
⁃ Нито едно от двете. Единственият голям риск е да не разберат, че историята изиска от тях енергични и решителни действия, че прозорецът на възможностите е отворен не за дълго и ако се мотаят, той ще се затвори, независимо колко благородни намерения имат.
– България беше разтърсена от бруталното убийство в Пловдив и от факта, че млади хора могат да проявят такава агресия. Показател на какви обществени процеси е това?
⁃ На отсъствието на държава, на принизяване на ролята на семейството и на образованието.
– На фона на всичко това се разрази истинска буря около избирането на Бургас за града, в който да се проведе „Евровизия“ догодина. Защо София не успя да се пребори, според вас?
⁃ Не мисля, че изборът има каквато и да било връзка с Васил Терзиев. А колкото до управлението му, то има какво да се желае.
Петя Бахарова