Проф. Румяна Коларова е бивш министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на Георги Близнашки, а през периода 2013–2017 г. е секретар на президента Росен Плевнелиев. Завършила е философия и е специализирала социология. Професор е по сравнителна политология в СУ „Св. Климент Охридски“ и директор на магистърска програма „Европейска интеграция и дипломация на ЕС“.
– Професор Коларова, Румен Радев вече е премиер, кабинетът заработи. Какви са първите ви впечатления от новите във властта?
– Първото ми впечатление е свързано с имената на министрите и заместник министрите, както и с различните реакции на парламентарно представени сили на обявените имена.
Моята оценка за състава на кабинета е, че нито един от министрите не е първокласен политик. Нито един от тях няма самостоятелна политическа биография и не е имал лидерска роля. Веднага някой ще каже, че Гълъб Донев е бил служебен премиер, но тази функция той имаше при де факто титуляр Румен Радев.
Радев беше титуляр на служебните си кабинети не само защото представляваше България редом с другите ръководители на правителства в Европейския съвет, но и защото след кабинета „Герджиков“ всички останали премиери и членове на служебни кабинети се оказваха част от президентската администрация или тясно свързани с нея. С други думи, тяхното минало и бъдеще в политиката зависеше от личната воля и избор на Радев.
Всички членове на новия Министерски съвет имат опит в изпълнителната власт – като министри, заместник-министри, главни секретари, членове на политически кабинети или са заемали висши административни длъжности. Това може да се интерпретира по два начина. Или че Радев иска той лично да контролира всичко, или че има някакво задкулисие и непублични кукловоди. Де факто нито един от новите министри няма своя политическа позиция в ресора, който ръководи.
Второразредният характер на политическата биография на министрите в кабинета означава, че са хора от системата и много добре я познават, но никога не са били водещи фигури. Това може да означава както че те ще възпроизведат модела, но също така може да се окаже, че те ще бъдат най-ефективните реформатори, защото златното правило в политологията е, че реформа се прави само от „вътрешни хора“.
– Значи Радев правилно е подходил с избора на министри от вътрешни хора?
– Няма никаква гаранция. Но може да се каже, че доколкото добре познават системата, те биха могли да я реформират доста успешно. Два са основните фактори. Първият е дали тези министри имат някакви лични зависимости – отговорът на този въпрос е задача пред медиите и опозицията през следващите 100 дни. За това време би трябвало да анализират и евентуално да осветлят, ако някой от министрите има зависимости. Виждате, че вече започнаха да излизат нелицеприятни данни.
Второто е, че ако се правят реформи, няма да са решение на министрите, а ще бъдат по волята на министър-председателя и евентуално на неговия ръководен екип. Точно това е големият въпрос, че не виждаме Министерския съвет като ръководен екип на Радев. Министрите са просто и само изпълнители.
В политологията преподаваме, че истинската изпълнителна власт е държавната администрация, докато истинският законодател е Министерският съвет. В конкретния случай с кабинета „Радев“ бих казала, че стратегията, логиката на законопроектите, политиката, която ще води, в никакъв случай няма да се формира от министрите. Тепърва ще видим кои ще бъдат съветниците на Румен Радев и архитектите на неговата политика.
Ако трябва да правя някакви аналогии, съветниците на Станишев нямаха формални постове, но гарантираха ефективността на неговото управление и силната му позиция като министър-председател. Така че имали сме и такъв казус – на премиер, чийто управленски капацитет беше гарантиран от неговите съветници.
– Може би важни за Румен Радев ще са съветите на вицепремиерите Иво Христов, Атанас Пеканов…
– Иво Христов е идеолог, но няма профил на експерт в изпълнителната власт. Убедена съм, че той ще структурира пленителни политически речи и послания. Той много повече ще бъде комуникационното лице на кабинета, отколкото стратегът на основните политики.
– Казахте в интервю, че големият въпрос е дали ще тръгнем по пътя на Жан Виденов, или по този на Иван Костов? Какво би се случило в единия или в другия случай?
– Това мое изказване е свързано с дълга на страната. Ясно е, че ако не се предприемат ефективни мерки за ограничаване на разходите, ние тръгваме по пътя на Виденов. Разбира се, България няма да стигне до фалит и хиперинфлация, защото все пак сме част от еврозоната и никой няма да ни го позволи. Другото, което е ясно, когато става дума за Виденов, е силното присъствие по негово време на определени корпоративни кръгове. Дали тези кръгове отново ще намерят своето място и неправомерно ще защитят интересите си, тепърва ще видим.
Чух, че министърът на икономиката ще въвежда глоби за големите вериги, но така нещата не стават. В цялото ни законодателство има отворени вратички, които обслужват един или друг частен интерес и за съжаление, то функционира така вече 20 години.
Многократно съм казвала, че има един основен критерий, чрез който ще констатираме доколко Радев се бори срещу клиентелните зависимости (които медиите наричат корупция), и това е прилагането на Закона за представителство на интереси.
– А какво би станало, ако новото правителство тръгне по линията Костов?
– Това ще означава пълен мандат, с тежка политическа цена, защото реформите, които трябва да се направят, са непопулярни. Така обаче Радев много бързо ще загуби любовта на хората.
Иван Костов водеше много сдържана политика спрямо Европейския съюз. Той абсолютно стриктно и в ускорено темпо гарантира присъединяването на България към ЕС, но едновременно с това беше човекът, който отказа да приеме албански бежанци. Костов държеше на националния интерес.
За мен основният проблем пред Радев са клиентелистките мрежи, които далече преди изборите се ориентираха към него. Въпросът е дали той ще издържи на изкушението. Подкрепата, която получи на изборите, има две страни. От едната е очакването на избирателите той да се справи с корупционните мрежи, а от другата – очакването на клиентелата той да я обслужи.
– В този смисъл как ще коментирате изборната победа на Радев, която е много мащабна за новата история на страната?
– В България имаме автентична демокрация, но тя е дефектна. Дефектът се състои в това, че не се гарантира управленска ефективност. Тази слабост е най-очевидна при латиноамериканските демокрации, дори има специален термин – „делегативна демокрация“. За държавите от Централна и Източна Европа терминът е „безпомощен плурализъм“. Ще го кажа така – коалиционните правителства през последните четири години бяха потискащо безпомощни. Това беше много типично за правителствата на Кирил Петков и на академик Денков. Същевременно служебните правителства по дефиниция са неефективни. Проклятието на неефективната демокрация е електоралният срив на подкрепата за управляващите. Радикалната преориентация на избирателите към Румен Радев е резултат именно от управленската неефективност.
– Докога ще се въртим в тази управленска неефективност?
– Не сме обречени, но въпросът е дали Радев има воля за реформи. От дебата в новия парламент, от декларациите и речите, които чух, мога да определя три стратегии на опозицията. „Възраждане“ категорично и радикално ще отричат всичко. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ заявиха и в парламента, и пред медиите, че доколкото са направени някакви стъпки при конституиране на кабинета и управленската програма, то те са грешни. Те силно критикуват както част от министрите, така и начина, по който се действа. С други думи, правят предписания на Радев.
И стигаме до третата група – ГЕРБ. Оттам казват, че до този момент нищо не е направено, но ще чакат да видят какви ще са действията и тогава ще дават оценка.
Пределно ясно е, че има разлика в това да гласуваш „въздържал се“ и „против“ кабинета. Спомням си, че когато Бойко Борисов направи първия си кабинет, дясната опозиция гласува за него. По аналогичен начин, когато Симеон Сакскобургготски направи кабинета си, Надежда Михайлова му предложи лично своя глас, за да има 121 души и да няма нужда от коалиция.
Сега при гласуването на кабинета на Румен Радев ГЕРБ продължи тази линия в българския парламент и показаха позитивните си очаквания към новия кабинет, като гласуваха „въздържал се“.
– Как можем да обобщим политическата картина в момента, проф. Коларова?
– Често ми се случва да ме спират хора и да коментират. Онзи ден на улицата ме заговори младо семейство с дете. Мъжът ме пита: „И какво, сега Радев ще ни оправи ли?“. Засмях се, а той сам си отговори: „Като всички досега“. Големият въпрос е ще се различава ли по нещо Радев от тези преди него.
Петя БАХАРОВА