Днес отбелязваме 146 години от обявяването на София за столица на България. По повод важната историческа дата Столична община организира празнични събития – любопитни документални изложби в Галерия на открито в Градската градина и Галерия на открито в градина „Кристал“, концерти, инициативи за деца. Фотокътове с градски пейзажи от миналото ще бъдат разположени пред Народен театър „Иван Вазов“ и Регионален исторически музей – София и в градина „Кристал“. Исторически беседи с любопитни факти от историята около изграждането на София като европейска столица ще поканят посетители да разгледат сградите на ул. „Париж“ № 1 и ул. „Московска“ № 33. Столичната община отваря с безплатен вход Софийска градска художествена галерия и Регионален исторически музей – София, както и техните филиали.
На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, учен и държавник. По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата ѝ площ е 2,84 кв. км.
В „Географското единство на българските земи“ проф. Иван Батаклиев пише: „Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма. … Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи… Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи…“
