Политици, общественици, журналисти и спортисти обявиха инициатива за запазване на националния празник 3 март. Инициативата бе известена няколко дни, след като президентът Румен Радев изказа категорично мнение, че на тази дата не трябва да се посяга, и след като станаха ясни намеренията на управляващите да сменят националния ни празник чрез промени в Конституцията. Премиерът Николай Денков също заяви подкрепата си за смяната на националния празник.
Аз също се присъединих към инициативата за запазване на 3 март. Бях поканен от евродепутата Петър Витанов, който е сред учредителите на това движение. Понеже веднага се заговори, че това е бъдещата партия на Румен Радев, ще си позволя да споделя моето мнение по този въпрос. Мотивът ми за участие в това начинание е чисто граждански. Мисля, че на безобразните опити да се политиканства на дребно по такъв важен въпрос трябва да се даде публичен отпор, а и е напълно несериозно една държава да променя националните си празници през 30–40 години. Комунистите въведоха 9 септември, 45 години по-късно демократите го отмениха и направиха 3 март национален празник. Тридесет години по-късно неолибералите искат да го отменят и да сложат 24 май само защото мразят Русия и повърхностно мислят, че 3 март е руски празник, а не български.
Тук няма да влизам в подробности с аргументация „за“ и „против“ 3 март. Всеки човек с главата си може да разбере колко абсурдно е предложението на „Промяната“. Разбират го и над 75% от българите, които са категорично против смяната на националния празник според няколко социологически проучвания.
По-скоро искам да коментирам спекулациите за партия на Радев, защото те са по-важни от политическа гледна точка. Първият ми въпрос беше „Това политическа партия ли ще бъде?“ и след като той ми отговори отрицателно, се съгласих да участвам. Аз съм журналист и стоя далеч от партийни дела, защото имам горчив опит в миналото с ДСБ. Движението „Трети март“ няма как сега да стане политическа партия на президента. Неговият мандат завършва след три години и дотогава той не може да се ангажира пряко с партийно строителство. Според мен само личното му участие като лидер на формация може да легитимира такова начинание. Всички останали сметки за това, че някакви хора са свързани с президента и поради тази причина могат да направят печеливш политически проект, са глупости. Всеки що-годе опитен в политиката човек знае, че нещата не стават така. Румен Радев трябва лично да излезе и да заяви своя политически проект. Очевидно е, че това не може да стане, докато той е президент, и поради тази причина всички спекулации около движението „Трети март“ са приказки на вятъра.
Друг е въпросът, че ако Радев иска да продължи политическия си живот след края на втория си мандат, той ще трябва да започне да гради образ доста преди това. Каузи като 3 март, кризи като войната в Украйна и други подобни събития са естествени ориентири, около които той може да гради своя имидж и никой не може да му забрани. Това е съвсем естествено политическо поведение.
Според мен, като политически анализатор, всичко това може да се случи постепенно в следващите няколко години. Това обаче не означава, че сегашното движение е пряка функция на партийно строителство. То е съвсем естествен граждански отговор на конюнктурните безобразия на управляващите, които могат и да се стреснат и да дадат заден ход. В този смисъл, чисто тактически, спекулациите, че движение „Трети март“ е президентска партия, могат да помогнат на каузата, въпреки че не са верни. Колкото и да са повърхностни лидерите на ПП-ДБ, не могат да не си дават сметка, че правят огромни политически подаръци на Радев с глупавото си поведение. Ако тръгнат да сменят Конституцията за 3 март, ще предизвикат всенароден гняв, който президентът съвсем естествено ще оглави.
Моята прогноза е, че ще направят завой и ще оставят темата да отшуми и да се забрави. Поради тази причина движението „Трети март“ е необходимо като средство за публичен натиск. А дали Румен Радев ще успее да канализира политическа енергия и да я превърне в партия, е дълъг разговор, който тепърва предстои.
Партийното строителство е много труден процес, който изисква професионално подготвени хора и време. Партия не се прави от общественици, а от структури. Това, че няколко познати лица са се събрали на едно място, не е достатъчно за сериозен политически проект. Ако иска да направи такъв, Радев ще трябва да намери работари и партийни строители, а не публични фигури, които обичат да говорят по медиите, но когато ги потърсиш за сериозна партийна работа, винаги намират извинения, за да избягат. Ето защо мисля, че спекулациите около движението „Трети март“ се правят от хора, които не разбират от политика. Както казах, тази инициатива може да бъде използвана от Радев, за да маркира бъдеща политическа територия. Нишата е голяма и там президентът определено има поле за действие. Той очевидно се позиционира като опозиция на сегашната „сглобка“, която всеки ден трупа негативи. Неговата дългосрочна игра е да се очертае като последователен неин критик, за да обере негативния вот с широка периферия, който няма да отиде при „Възраждане“.
Профилът на Радев е на умерен критик на евроатлантизма и трезвомислещ политик за войната в Украйна, който гледа да защитава българския интерес, доколкото това е възможно в рамките на съюзите, в които България членува – ЕС и НАТО. Това е сложна игра на баланси, които Радев засега удържа. Той не е заподозрян в радикални намерения за напускане на ЕС и НАТО, а компромисите му с американското посолство с Кирил и Асен, които направи, за да спечели втори мандат, вече избледняват. Той все още е политикът с най-голямо доверие и е съвсем естествено да потърси продължение в борбата за изпълнителната власт, след като престане да бъде президент. Да се надяваме, че грешките, които допусна – особено в кадрово отношение – са го направили по-мъдър, а и това са най-ценните уроци за един политик. Моята прогноза е, че ще потърси политическо продължение за себе си, но ще го направи само с легитимни и законни средства.
Влизането в политиката през задни и аварийни входове не е неговият стил. Ето защо на движение „Трети март“ трябва да се гледа само като на политически маркер в този дълъг път, но не и като на политическа формация, която ще движи Радев към изпълнителната власт. Има много време дотогава, с много динамични събития, които със сигурност ще променят картината до неузнаваемост. Всичко, което е било вчера, днес е вече остаряло, а утре забравено. В този контекст политиката е игра на дълги позиции и внимателни малки стъпки, които водят към голямата цел, ако намеренията са сериозни, а не еднодневките, на които се нагледахме през последните три години.
