Димитър ПЕТРОВ,
специално за ФИЛТЪР
През последните дни Нургюл Салимова обяви, че не обмисля да се състезава под чужд флаг. С това тя разсея всички съмнения, появили се веднага след финала за Световната купа, че е възможно да приеме предложение от Турция, Азербайджан или друга държава, в която шахматът е издигнат в култ. Противно на нечии мнения, решението на Нургюл не е продиктувано от обществения натиск, а от извисеното й чувство за национална принадлежност, присъщо на всички велики спортисти. Веднага се сещам за вездесъщия борец Дан Колов, който непрекъснато е настоявал в афишите за мачовете му в САЩ и по света задължително да бъде отбелязано, че е българин. Воден от тази своя безгранична любов към родината, той отказва да се състезава за безброй значими в политически и спортен аспект държави, загърбвайки изкушаващи оферти и бляскави перспективи. Впрочем житейският път на Дан Колов и този на младата Нургюл са твърде сходни, доколкото и двамата се раждат в малки населени места, но прославят името на своята родина далеч отвъд нейните граници. И двамата развиват таланта си без осезаемата подкрепа на българската държава, но след триумфите си на международно ниво са посрещнати от своя народ като национални герои.
Разбира се, борбата и шахът са коренно различни учения, но общото в тях е именно силната воля за победа, желязната дисциплина и непримиримостта. Все качества, които Нургюл прояви пред целия свят, въпреки финансовите и лични несгоди, за да издигне българския флаг до неподозирани висини, а нас да направи изключително горди, че подобен талант живее и се развива на наша родна земя. Нейният успех, както и този на други наши спортисти като например момичетата в художествената ни гимнастика, ми дават основание да мисля, че българските политици никога няма да бъдат истинското лице на нашата държава пред международната общност. Тази роля завинаги ще бъде отредена за нашите спортисти, за хората на културата и изкуството, които единствени се оказаха способни да защитят честта и достойнството на нашия народ и да извадят на показ онези негови добродетели, съхранили го през всички предизвикателства в многовековната му история.
Убеден съм, че Нургюл ще извоюва още блестящи победи за себе си и за нашата страна на шахматната сцена. Но също така съм сигурен и че в близко бъдеще управляващите няма да променят отношението си към младите таланти в спорта. Защото за това е нужно осмисляне и държавническа воля, а в днешните политици се забелязва само ярък популизъм и пълно безхаберие към развитието на младото поколение – най-голямото богатство за всяка една нация.
