Бюлент Мюмюнов получи много суперлативи за отразяването на тазгодишния Мондиал. 30-годишният спортен журналист на БНТ бе един месец в Мексико и САЩ, върна се на родна земя и след това замина пак отвъд Океана, за да гледа финала, но този път като фен. За пловдивчанина, който е и бивш футболист, Мондиал 2026 е специален, тъй като е първото световно първенство, на което той се изяви и в ролята на коментатор. Бюлент получи похвала и от журналист №1 на всички времена Кеворк Кеворкян.
– Бюлент, спортните коментатори често са подложени на безмилостни критики от страна на футболните фенове. Вие обаче получихте суперлативи за вашите изяви на Мондиал 2026. Как оценявате работата си?
– Няма по-добър журналистически труд, който аз лично да съм извършвал в живота си. Не знам феновете и шефовете ми как ме оценяват, но смятам, че си свърших много добре работата. Не съм имал нищо по-емоционално и зареждащо до този момент в моята професия. Бях репортер, за първи път коментирах мач на Световно първенство, даже два, направих интервю с Христо Стоичков, имах кратък разговор с президента на ФИФА Джани Инфантино, срещнах се с огромни звезди на световния футбол, снимах репортажи, които са извън футбола, но ги обвързвах с него. Всичко, което беше в моята план-листа, го изпълних. Дори и леко егоцентрично да звучи, не мисля, че мога да искам повече от това първенство. Аз съм доволен, а и емоцията още ме държи.
-Заминахте отново за САЩ, за да гледате финала като фен. Какво изживяване беше това за вас?
-Това е вторият ми финал, който посещавам на световни първенства след този в Катар през 2022 година. Щастлив съм, че присъствах, но откъм качество на игра съм малко разочарован, защото очаквах по-голямо зрелище. Разочарован съм най-вече от подхода на Аржентина. Отборът през цялото време не успя да се разгърне. За сметка на това Испания игра страхотно и се видя, че това е най-силният тим в света. За съжаление, стадионът не беше най-подходящият за финал. Не беше закрит, а мачът започна в 15 часа местно време и нямаше тази взривна атмосфера, която съм виждал на други стадиони. Но разбира се, от професионална гледна точка да присъствам на такова събитие си беше нещо велико.
– Сред футболните фенове се чувствате в свои води. На минали първенства са ви носили на ръце, пели сте с италиански запалянковци. Сега имахте ли незабравими моменти с тях?
– Наистина се чувствам много добре сред феновете. Това се видя още на първото европейско първенство, което отразявах през 2021 година, след това същата емоция изживях и на Световното в Катар, после и на европейското в Германия през 2024 г. В момента, в който започна да говоря пред камера и тези хора се струпват около мен. Те също искат изява и аз им я давам. Разбира се, имало е моменти, когато са ме целили с малки камъчета, хвърляли са бонбони по мен, замеряли са ме с дъвки. Сблъсквал съм се и с фенове на градус, които са ми предлагали да пия от техните чаши, заливали са с бира краката ми. Но това не са инциденти, в които някой е искал да ми направи нещо лошо, а са част от цялата емоция.
– На това първенство имахте много емоционален момент още на самото му откриване. Когато стъпихте на легендарния стадион „Ацтека“ в Мексико целунахте тревата. Защо го направихте?
– Като бях много малък вкъщи гледах DVD диск с мачове от световното първенство в Мексико през 1986 година. Всичко това се случваше на стадион „Ацтека“, бях впечатлен от атмосферата, от хората, които танцуваха с шарени рокли и с шапки сомбреро. Още тогава за мен това място изглеждаше като магичен свят. Сега имах огромния шанс да бъда на мача, с който се откри Мондиала и изразих емоциите си, целувайки тревата. Можех и да не го заснема, да си остане само за мен, но прецених, че е по-добре да го споделя с хората. За мен има три храма на футбола в света – стадион „Маракана“ в Бразилия, „Уембли“ в Англия и „Ацтека“ в Мексико. Тази енергия, която я има на тези три места, я няма никъде другаде, а аз съм бил на много стадиони.
– Как успяхте да интервюирате президента на ФИФА Джани Инфантино? Да се стигне до него не е лесно!
– Минахме по така наречения коридор на ФИФА на стадиона в Хюстън, САЩ. Видяхме с оператора Ники Балкански Джани Инфантино, но около него имаше много хора. Първо каза, че не желае да говори, но след това сподели няколко изречения. Охраната бързо ни избута и получихме предупреждение от ФИФА, че ако още веднъж си позволим подобно своеволие, може да ни вземат акредитациите. За щастие до края на престоя ни нямахме проблеми.
– Това Световно, което се провеждаше на три локации, не беше ли по-трудно изпитание за журналистите?
– Чувам, че някои колеги са се затруднили, но аз съм свикнал на такава динамика и нямах проблем. Може да се сблъскаш с пречки, ако изпуснеш самолет. За щастие, не ми се случи такова нещо. От цялото това тичане обаче свалих пет килограма, което е добре за бъдещите ми ходения на море.
– Имахте интересни преживявания и извън футболния терен!
– Да, летях с балон в Мексико, отидох до Маями бийч, в Хюстън посетих командния управляващ център на НАСА, където попаднах на уникална история. Там се пази футболната топка, оцеляла след взривяването на совалката „Чаланджър“. Хората загиват, но тази топка, взета от един от астронавтите от дъщеря му, която играе футбол, остава.
– В едно ваше интервю преди години казвате, че голямата ви мечта е да направите интервю с Роналдо. Вярвате ли, че ще я сбъднете?
– Много е трудно. Не знам какво трябва да стане, за да направя интервю с Роналдо. Явно просто е нужно да имам късмет. Ако някога ми се отдаде възможност, ще разговарям с него със сигурност. Може да ми се случи, когато той окончателно приключи с кариерата си. Сложна задача е, но си остава моя мечта.
– Смятате ли, че в журналистическата ви кариера в бъдеще ще отразите участие на българския национален отбор по футбол на Световно първенство?
– Убеден съм, че ще стане. Ако съм жив и здрав, надявам се журналистическата ми кариера да продължи още 25-30 години. Все веднъж в този период България ще се класира на някое първенство. Имам усещането, че нашият футбол се подобри, но за съжаление не виждам страст и огън в очите на футболистите ни. Те са презадоволени, не искат да играят, за да постигат успехи, а да могат да се показват, да имат момичета около себе си и хубави коли. Когато повечето футболисти са с такова мислене, ние няма как да произвеждаме играчи, които да са конкурентни на футболистите на Аржентина или на Испания. Тази култура на футболната суета у нас направо ме побърква и не ме убеждава, че в близките пет-шест години нещата ще се случат и ще можем да се класираме на голям футболен форум.
– Усещате ли завист заради това, което постигате в професията?
– О, да. Усетих я още когато отразявах Олимпийските игри и Световното първенство в Катар. В човешкото съзнание явно е заложено да хулиш някого, който прави нещата по-добре от теб. За съжаление в България освен завист има и прекалена злоба, която според мен е излишна. Явно тя е в нашето ДНК. И аз, признавам си, съм я изпитвал към хора, които са ме дразнили по някакъв начин.
– Не за завистта, а за една похвала ще говорим сега. Най-големият в българската журналистика Кеворк Кеворкян написа много добри думи за вас и за вашата работа. Той дори каза, че вие може да сте добър във всеки жанр на нашата професия, не само като спортен коментатор. Трогна ли ви това?
– Много съм благодарен на Кеворк Кеворкян за думите, които написа. Това е голяма чест за мен. Аз всъщност съм работил не само като спортен журналист. Още, когато влязох в БНТ, два месеца бях в „По света и у нас“. Отразявал съм стрелба в метрото, снимах репортаж в наркокомуна. Преди това съм писал във вестник, бях за кратко и в радиото. Сега имам тик-ток канал. Но това, което искам да правя е да коментирам футболни мачове и в близко време да напиша книга.
– Преди години бяхте казали, че дори и да се ожените, съпругата ви винаги ще е на второ място, защото футболът е на първо. Това промени ли се след сватбата ви?
– Да, това интервю го дадох през 2021 година, преди да се оженя. За щастие съпругата ми, която се занимава с компютри и програмиране, е много търпелива и осъзнава, че моята работа не е лесна и изисква време и отдаденост. Понякога имаме изостряне на отношенията, че отделям повече време на футбола, но мога да кажа, че съм ударил джакпота с жена ми. Имаме и детенце на 2 години. В семеен план съм си изградил комфорт.
– Имали ли сте комични ситуации с необичайното ви име Бюлент?
– Няколко пъти съм виждал да задават въпрос, свързан с мен в играта „Последният печели“. През 2024 година ме показват на видео и питат участниците кой е този журналист. Един от тях каза: “Това момче го познавам – Мюмюн Ахмедов“. Водещият Камен Воденичаров тогава много се смя.
– Какво означава името ви?
– В превод от староперсийски означава възвишен, одухотворен. Като съм се родил е имало е голям спор за името ми между моята баба по бащина линия и майка ми, но накрая се спират на Бюлент и аз си го харесвам.
– Мечтаете ли да сте номер 1?
– Не! Има хора, които и сега ми казват, че съм номер 1, но това не ме блазни. Други пък са на мнение, че не ставам. Аз просто искам да правя това, което обичам – да съм близо до футбола и да го коментирам. Ако не се случва често, съм потиснат. Затова си пожелавам да имам повече възможности да се изявявам като коментатор.
Антон Стефанов