Има художници, които няма как да те оставят равнодушен, когато се взреш в творчеството им. Художници, които с поетиката на стила си, с индивидуалния си почерк, с чувствителността си улавят непостижими за профана откровения. Но откровения, чието възприемане, дори от неподготвения зрител, е не само лесно. То е човешко – свръхчовешко. Не са малко художниците, на които е отсъдено да си тръгнат рано от този изпълнен с несправедливост свят, но сред тях на малцина е дадено, това, което е дадено на феномени като Маргарит Цанев- Марго. А изложбата, която се откри преди дни в Берлин, е поредно свидетелство за несломимата способност на неговото творческо наследство да говори. Да преминава през десетилетията и да остава все така понятно за променящия се поглед на публиката. Поглед, влияещ се от всичко в така забързаното ни живеене.
Експозицията е подредена в Българския културен институт в германската столица и е съвместна инициатива с Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, галерия „Дебют“ и галерия „Стрелец Арт“, а неин куратор е Олимпия Даниел. Тъкмо тя посочва и факта, че експозицията презентира най-малко познатата част от творчеството на автора – акварелни пейзажи от ученическите му практики в София, Мелник, Копривщица и Тетевен.
Пламен В. ПЕТРОВ
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg