Станимир Илчев е роден в Бургас. Завършва английска езикова гимназия и Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в БНТ, а след това в списанията „Криле“ и „Младеж“ и в. „Факс“. От 1994 до 2001 г. е директор на отдела за връзки с обществеността на Американския университет в Благоевград. Илчев е народен представител в 39-о и 40-о народно събрание от НДСВ. Председател на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО. Председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и председател на парламентарната група на НДСВ. От 2009 до 2014 г. е член на Европейския парламент.
- Как се представяте пред хората?
– Като Станимир, но мнозина ме разпознават тутакси и някои казват „ааа Стенли“ или царският депутат.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
– Важно е, но в повечето случаи се оказвам подведен.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
– Вярвам, ако предизвиква поредица от погледи и те не съдържат разочарование.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
– Прекалено лесно, освен в случаите, в които човекът от километри се издава като агресивен ходатай.
- Какво може да ви извади от равновесие?
– Упоритото застъпване на напълно погрешна теза в противоречие не само с очевидните факти, но и с обикновената житейска логика.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
– Съгласие с предложение, което се сблъсква с дълбокото ми вътрешно устройство.
- Какво може да ви разплаче?
– Нещастие с дете, което не разбира напълно какво го е сполетяло.
- На какво най-често се смеете?
– На виц, който е едновременно стар и забравен. На напъните някой да надскочи интелектуалния си ръст, увличайки се в имитация на известни или по-умни хора.
- Последната книга, която ви впечатли?
– В момента чета „Неподчинение“ от Мохамед Халаф и неволно правя връзки с „Терористът“ на Джон Ъпдайк и „Апокалипсис“ на Ориана Фалачи. Оценявам хрумването на Халаф да полемизира чрез заглавието си с Мишел Уелбек („Подчинение“).
- Любим художник?
– Моят съученик Васил Антонов, напусна ни без време, не беше професионалист, но рисуваше с порив, трогателно.
- Любим писател?
– Има ли по-труден въпрос? От някогашните Вазов и Казандзакис, после Зола, Хемингуей, Алексей Толстой, след това Стайнбек, Емилиан Станев и Ивайло Петров, от актуалните – Теодора Димова, Милен Русков.
- Любим поет?
– Имам по-скоро любими строфи от различни поети.
- Любим певец?
– За мен е валиден събирателният певчески феномен на Бургас – „Тоника“, Ваня Костова, Тони Димитрова.
- Любим филм?
– „Бяг“ по Михаил Болгаков.
- Любимо тв предаване?
– „Сеизмограф“, водеше го жена ми, а защо – никое друго предаване не ме държало на тръни през цялото време.
- Каква музика предпочитате да слушате?
– Мелодична, съдържателна, образна.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
– Почерпихме се с двама-трима колеги с първите си хонорари от вестник „Черноморски фронт“.
- Политик, на когото вярвате?
– Няма го още на сцената, но очаквам да се появи.
- Историческа личност, която презирате?
– Не е една, обединява ги зловещ нарцисизъм и крайна бруталност на действията им. След такъв увод не е ли все едно в какъв ред може да се посочат Хитлер, Сталин, севернокорейските Кимовци.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
– Отец Паисий, духовният баща на възрожденците книжовници, хайдути, четници, въстаници и опълченци.
- Любим парфюм?
– Нямам почти никакво отношение към козметиката. Зарадвах се на пазарното възкръсване на добрия стар крем за бръснене „Каро“.
- Любимо мъжко име?
– Уважавам българите, които си остават традиционно привързани към познатите имена като Иван, Димитър, Георги.
- Любимо женско име?
– Имам две Светли, техните имена ми спестяват лутането из онези части на съвременния именник, провокиран от Никол, Дениана или Артемис.
- Какво научихте от родителите си?
– Да съм уважителен към всички хора, да работя кротко, без пренапрягане, но и без да се поддавам на леност.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
– С по-малко словесни нравоучения, но с някакво съзнателно усилие чрез примери да ги карам да размишляват.
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
– Войник (военен) в детството, пътешественик в юношеството, професионален революционер като гимназист, международен коментатор като студент. Разминах се с всичко освен с последното донякъде.
- Кое е любимото ви животно?
– Конят.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
– Цитат от „Есента на балтийските моряци“:
Господа, без нерви, тихо
Вече няма накъде.
Даже Бог сред тез фиорди
Богу дух ще предаде.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
– Питат пациент на психиатрична клиника кой е, за да му изберат подходяща стая. Той отговаря: Роналд Рейгън. Тогава докторът казва: Президентите са на третия етаж, там имаме свободно легло. Пациентът пояснява: Докторе, аз съм самолетоносачът Роналд Рейгън.
- Думата, която използвате най-често?
– Думата е-И? Пояснявам – някои смятат, че съм важен и предисловията им са излишно дълги. В такива случаи ги подканвам с едно И.
- Любимо ястие?
– Боб яхния.
- Любим цвят?
– Спортно червено, в политиката жълто с тънка синя ивица, природно зелено.
- Любимо питие?
– Ракия.
- Пушите ли?
– Спрях преди доста време.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
– Невъзможността да работя по специалността си телевизионна журналистика и изобщо да започна работа след дипломирането по специфични причини.
- Кога сте били най-горд/а със себе си?
– Когато отказах почти директна покана да се включа в нещо, което днес банално наричаме корупционна сделка.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
-Никаква кариера не може да измести и замести семейството.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
-Разнообразни – от строителни работници до професори.
- От какво най-много се срамувате?
– Че си позволих да изпадна в униние за известно време, когато бях безработен. Оказа се временно като потвърждение на сентенцията, че нашият свят е и красив, и лъжовен.
- Кой е най-големият ви страх?
– Да не се промени рязко онзи ред в семейството, средата, страната, в света, с който съм свикнал.
- Мечтата, която преследвате?
– Нали мога да повторя предишния отговор.
- Откъде черпите информация?
– Преди всичко от книгите, след това от телевизионни предавания и разбира се от просветени хора.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
– Разчитам на интуиция, прецеденти, търся аналогии.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
– За мен те са „терра инкогнита“.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
– Питате ме дали вярвам в безславния свършек на света. Не, не очаквам, не вярвам.
- Искате ли да летите в Космоса?
– Не, след четири години работа в списание „Криле“ като космически редактор.
- Вярвате ли в извънземни?
– Вярвам в извънземния източник на всичко появило се на земята през вековете и до днес.
- Имате ли пророчески сънища?
– Понякога имам, но съм наясно, че пророческото им е силно повлияно от баналния бит и колебания.
- Кое е любимото ви цвете?
– Ако бях съвременник на последния самурай, той щеше да съзерцава вишневия цвят, а аз първия зюмбюл в градината на баба ми.
- Отглеждате ли домашен любимец?
– Не. Ако все пак се сдобием с подобно същество, бих го наричал домашен страдалец.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
– Един малък вечен склад от сили и рефлекси за приспособяване и оцеляване.
- Кога предпочитате самотата?
– След всеки случай на прекалено бъбрене и споделена възбуда около логистичен казус.
- Има ли порок, който ненавиждате?
– Завистта по инерция.
- Борили ли сте се със зависимости?
– Разминах се с тежки зависимости. А това с цигарите и ракията не може да бъде обект на борба, след като е част от широкия български профил.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
– По-интересно е дали такава битка не предстои.
- Имате ли хоби?
– Всекидневното движение под формата на дълги разходки, множество къси серии по железата на уличния фитнес и съботния квартален мач.
- Бихте ли се определили като бохем?
– Не, бохемството претърпя професионализация и умъртви чудесните разговори между нормални хора, между две живи мелодии и неочаквана носталгична пауза.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
– В България, изключенията са една Анталия, един Тасос и един къс круиз.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
– Принудителен отказ от това, което преди малко определих като хоби.
- Вярвате ли в късмета?
– Вярвам в невероятното въображение на самия живот, в зигзагите на човешкото поведение, в напластяването на епизоди и събития, в които попадаме и съществуваме по-скоро неволно.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
– Пропуснати варианти за утвърждаване, забогатяване или популяризиране би казал всеки от нас. Но дали те са съдържали шанс или скрит капан?
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
– Гоня 72, което дори ме вдъхновява.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
– Опитът да обясня на президента Буш-младши защо наричаме ромите-роми. Той предположи, че хората от тази общност, бидейки доста подвижни и артистични, са в състояние на перманентен роуминг. Неудобството на ситуацията беше в това, че се наложи обяснението да бъде и кратко, и убедително и преди всичко щадящо господин Буш.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
– На границата между 19 и 20 век. Тогава има и развитие, и романтика. И прогрес, и борби. И подтисничество, и неудържима тяга към свободата.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
– Преосмислянето на устройството на света, защото разтърсва човечеството и оформя две гигантски фракции: на вярващите и атеистите.
- Ще се справи ли човека с климатичните промени?
– Само, ако се справи със себе си като двуног микс от амбиции, хедонизъм и ненаситност.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
– Според мен най-големите конспиратори са тези, които заклеймяват като конспиративни теории позициите на други решили да им опонират.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
– Според тривиалната ми партийна принадлежност и участие в групата ALDE в Европейския Парламент (2009-2014) съм либерал. Но винаги припомням, че либерализъм идва от „либерте“, че мнозинството наши национали революционери са били либерали, и че истинският консерватор по-често намира партньор в лицето на класическия либерал, отколкото в лицето на някакъв съвременен сурогат или най-семпъл конюнктурен демагог.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
– Детето трябва да бъде пощадено от перверзни опити, от натрапване на изкривена картина на семейството и от гъделичкащия шепот на персони, демонстриращи собствените си дефекти.
- Толерантен/а ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
– Отговорът е точно толкова толерантен, колкото и всички хора с нормална интелигентност, но и с представа за граница между естествено поведение и натрапчивост.
- Интересувате ли се от спорт?
– Знам, че звуча ретроградно, но не мога да обърна гръб на елинистичната спортна култура, на достойното противоборство между две човешки тела и на първичната мускулна борба срещу разстоянието, вятъра и водата.
- За или против пластичните операции?
– Това е форма на модерен мазохизъм, на автоиздевателство поради неграмотност или елементарно подражателство.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
– Незначителен. Навярно затова избрах да си бръсна главата всяка седмица, вместо да замятам осем косъма отляво надясно.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
– Вече няма спасение от зараждащите се неблагополучия в областта на врата и раменете.
- Доволни ли сте от парите, които получавате?
– Напълно. Живял съм и с много по-малко.
- Страхувате ли се от новото начало?
– Страхувам се от анулиране на всичко, което е било резултат на нечие някогашно начало. Не вярвам в политическата акробатика. Харесвам хората, за които поредният понеделник е начало на нови усилия, нищо че те не са необичайни.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
– Не мога да живея пълноценно на друго място, освен в България. Това са изминалите години, извървяния път, срещите и разделите, празниците и помените, тоест пълнотата на съучастието ни в някаква определеност, последователност и продължителност.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
– Когато домашният телефон иззвъня и почти равнодушен женски глас ми съобщи: „Жена Ви роди тази сутрин имате син, честито“. Пред мен се отвори друга част от света.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
– Когато все още не беше на мода глаголът „изчегъртвам“, но имаше старателно действие да бъда изчегъртан от политиката.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
– Че добрите хора няма да приемат внушението, че са малко, слаби и смешни.
- Как си представяте света след 100 години?
– По-свободен, а това за мен означава, повече естествен интелект, култ към поносим аскетизъм, минимум промоции, ботокс, автомобилно разточителство.
- С кого бихте живели на самотен остров?
– Не с кого, а колко. Точно толкова дълго време, за да си направя нещо като сал, за да стигна до съседен остров.
- Може ли да простите изневяра?
– Не ми се е налагало и затова всякакъв отговор би бил глупава импровизация на чужд гръб. За политическите изневери обаче имам по ясен отговор – мога да си ги обясня, но не ги прощавам.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
– Нямам дори четвъртинки.
- Привърженик ли сте на брака?
– Непоколебим.
- Романтични ли сте?
– Спорадично романтичен
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
– Изгрева на слънцето над морски залив. Тогава още дори спасителите не са минали своя инструктаж. Край мене обикалят два гларуса – стар и куц, млад и гладен. Облаче се опитва да попречи на слънцето. Това е.
- На кой народ симпатизирате?
– На всеки от малките по численост, но оцелели до днес народи, които с факта на съществуването си апострофират нашата мания към мащабност, технологичност и парична ликвидност.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
– Какво още?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
– С Уинстън Чърчил, за да му кажа, че е глупаво да се сърди на българите задето не са влезли в плановете му в навечерието на Първата световна война.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
– Че можеш бързо и лесно да повлияеш на човек, за когото най-важното в живота е да печели пари и постове.
- Кога свършва детството?
– За мен краят на детството дойде с изпращането ми в Бургас и осъзнаването, че селото ми Равна Гора скоро ще бъде само спомен.
- С какво никога не искате да се разделите?
– С досегашния си живот, с близки по-млади от мен, с очакването за още морски изгреви.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
– От по-възрастен и колоритен колега, който често ни напомняше: „Човекът се е родил да яде месо, да пие вино, да ходи бос, да се покрива с кожа, да има деца. Другото е от Лукавия.“
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
– Да и доказателството е в това, че той-човекът прави неистови опити да я коригира.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
– Не. Разбирам, че имат територия, която са си извоювали, но не съм се изкушавал да навлизам в нея.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
– Не. Иначе знанията ми по врачуване, знахарство, нестинарство и удивителна селска ритуалистика са значителни. Те са свързани с онези ранни години, в които баба ми беше равнопоставена с майка ми. А нейните етърва и снаха бяха много навътре в мистичния невероятен живот на някогашната Странджа.
- Каква е представата ви за щастие?
– Това, което оцеля през годините и образува средата, в която живея сега, което пречиства въздуха, който дишам всеки ден, и поддържа мислите.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
– Тихо, безболезнено, ненатоварващо най-близките ми хора. Но като желание това е много, нали?
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
– С нееднозначни оценки. Ако е така, често ще спорят какъв съм бил. Това е суетно, но се споделя от мнозина. Защо да правя изключение?
