Петя БАХАРОВА
„При чайника“ е семпла квартална кръчма в столичния квартал „Дианабад“, която мнозина биха подминали с презрение. 90 на сто от клиентите й са хора, за които някой по-взискателен ще каже, че са напът да се маргинализират. Там обаче може да срещнете бивш посланик, хеликоптерен инженер. На това място сме избрали да се видим и поговорим с бившия евродепутат от НДСВ Станимир Илчев.
В „При чайника“ идват прекрасни хора, които работят без договори, без осигуровки. При тях е силно развито чувството за солидарност. Ако имаш такива близки квартални приятели, няма да имаш проблеми с капеща чешма, с непалеща кола и с прочее битовизми“, казва Стенли, както го наричат приятелите.
Илчев живее близо до „При чайника“, обожава това място и престоят му там може да продължи час, два или три, както се случи. „Когато започнах да ходя тук, допуснах няколко недоразумения и леко бях изненадан. Повдигнех ли политическа тема, усещах, че температурата в приятелския кръга рязко пада до точката на замръзване“, обяснява мимоходом той.
Хладно е и се настаняваме на масите вътре в бараченото заведение. Илчев плува в свои води. Дори не се налага да гледа менюто. Поръчва по една малка ракия, салати и кебапчета. Малко по-късно разбирам, че това са най-вкусните кебапчета, които съм яла. А разговорът с толкова ерудиран и интелигентен събеседник като Станимир Илчев напълно заличава непретенциозната обстановка в заведението.
В близост до кръчмата има огромни орехи, под които през лятото се събира компанията от „Под чайника“. Образува се специфичен зрителен ъгъл, през който
може да се наблюдава кварталният живот с всичките му артистични и банални форми.
Важно е да се знае, че и в заведението, и под ореха се получава нещо като информационен пул. Всеки новопоявил се разказва какво се случва в столицата, какво е движението в центъра, къде може да се намери едно или друго за ремонта на колата или апартамента.
Ролята на Станимир Илчев в това миниобщество е по-особена
– да анализира и обяснява ставащото в политическия живот по света и у нас. „Може да прозвучи нескромно, но те се впечатляват от това, че много помня. Факт е обаче, че хората се отвращават от политиката. Не мога да твърдя, че размерите на тази тенденция са огромни и че е трайно състояние на българина, но има особено отношение на резервираност и сдържаност към политиката“, обяснява той.
Срещата ни е преди обед и в „При чайника“ все още има малко посетители. Всички знаят, че събеседникът ми се е разхождал по високите етажи на властта в България. Но приятелите от кръчмата го успокояват с думите: „Теб сме те приели“.
„Ако се абстрахираме от това „Теб сме те приели“, излиза, че човек с моето участие в политиката е преди всичко обект на подозрение, неприязън и предизвиква дистанция“, отбелязва Станимир Илчев. Той сравнява удоволствието, с което дядовците ни са политиканствали навремето, с пълния отказ да се бистрят подобни теми днес. При по-младите пък се натъквал на исторически и информационен вакуум.
Не знам дали аудиторията от „При чайника“ знае с подробности политическата кариера на Станимир Илчев, който е бил царски депутат и има два мандата в Европарламента. Любопитен факт е, че влиза в политиката по съвет и по предложение на княгиня Мария Луиза – сестрата на Симеон Втори. Тя е член на борда на настоятелите на Американския университет, където Илчев е директор на отдела за връзки с обществеността.
„Бях пълно неподготвен за разговора с Мария Луиза. Тя ме дръпна настрана, сипахме си по едно кафе и в нейния строг, излъчващ йерархичност стил каза: „Илчев, какво мислите за чорбаджията?“. „За Негово Величество ли питате? Много неща мисля, малко ме изненадвате с този въпрос“, отвръща Станимир Илчев. „Добре, ако мислиш положително, да ти кажа нещо, той ще се върне.“
В онзи момент, през 2000 година, бъдещият политик все още мисли, че Симеон Сакскобургготски ще си дойде за два-три месеца, както вече го е правил. Княгинята разбира, че Илчев разсъждава в тривиалната посока, и му съобщава, че царят този път се връща и остава в родината. Уточнява, че
намеренията на Негово Величество са свързани с участие в обществения живот на страната.
„Бихте ли се присъединили?“, пита го директно Мария Луиза и получава положителен отговор от пиара на Американския университет. „Ще се присъединя към нещото, което е намислил, защото това, което стана и продължава да става в България, не е от най-обнадеждаващите – отвръща й Станимир Илчев. – Хората не са доволни от начина, по който беше извършена приватизацията, не са доволни от своите доходи, не са доволни от опустошителния темп на емиграцията. Възрастните плачат за децата си.“ Разговорът приключва. Не след дълго Мария Луиза праща при Илчев човек, с когото да уговорят подробности по бъдещото царско начинание, говорят за структурирането на новата политическа сила. Нещата трябва да станат бързо, защото мандатът на тогавашния премиер Иван Костов изтича и се задават избори, които са на 16 юни 2001 година. Обсъждат имена на някои журналисти, които да бъдат поканени в царското движение, и за това Благоевград да поеме пряк ангажимент по организацията. След това пристига Стоян Ганев, но Станимир Илчев не е много въодушевен от посоката на неговите разсъждения.
„Или някой му беше внушил, или той се беше впечатлил от някакви американски похвати, но ме изненада с думите си, че няма значение какви хора ще има в царското движение, стига да са верни на Негово Величество.
Стоян Ганев каза, че това може да е дори чистачката от неговия блок в „Люлин“,
връща лентата Илчев. На тези избори близо 2 милиона българи гласуват за НДСВ, а 1 милион за останалите партии. Резултатът от 120 депутати в парламента, който получава царят тогава, все още не достигна. С днешна дата Станимир Илчев обобщава, че е безкрайно доволен от този старт на политическата си кариера.
И там, в кварталната кръчма „При чайника“, той ми разказа любопитни подробности от тогавашния политически живот. „Говореше се, че сред тези 120 депутати на НДСВ е имало групи на Васил Божков, на Илия Павлов, на Николай Гигов, на Никола Вълканов. Кой знае още какви групи, групички, двойки и единици и отделни снайперисти е имало. Проличаха някои вътрешни движения в групата, които бяха странни и несъвместими с плановете и със законодателната програма на парламента. Започнаха да теглят наляво, надясно. Стана ясно, че групата на НДСВ е силно инфилтрирана преди изборите. Това се доказа с няколкото труса и люспения.“
Любопитна подробност е, че царят променя статута на Стоян Ганев. Мнозина го свързват с неговите аспирации към Министерството на външните работи и външнополитическия курс на страната.
„Той е подтикнал хора, вкарани в листите и съответно в парламента, да се отцепят –
обяснява Станимир Илчев. – Там беше легендарно известната Стела Банкова, опърничава и странна жена, която след това беше в „Атака“, след което напусна.“
Малко известен факт е, че на среща на четири очи царят предлага на Иван Костов да направят коалиция със СДС и съвместно да управляват страната. Случката е описана в книгата на Симеон Втори „Една необикновена съдба“. Там пише за срещата така: „Костов замълча, отиде до камината. Взе една цепеница, сложи я в огъня, после пак се върна и каза: „Да, но на мен ми е нужен още един самостоятелен мандат“. „Боя се, че ще трябва да почакате“, отговорил му царят.
В онзи парламент Станимир Илчев е в мегакомисията по външна политика, отбрана и сигурност. Той е народен представител в 39-ото и 40-ото народно събрание. Председател е на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО. Оглавява Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в периода 2001–2003 г. и е председател на парламентарната група на НДСВ между 2003 и 2005 г. В периода 2009–2014 година е евродепутат от квотата на НДСВ. В началото на 2023 г. той е избран за лидер на възродената царска партия.
Докато си говорим за живота и политиката, Станимир Илчев надписва и ми подарява сборника си с анализи, коментари и изказвания „Европа ни чува“. Разбирам, че и в момента пише нова книга. Какво ще има в нея, ще разберем, когато излезе. Но пък разбирам, че той е дал обет пръстите му да не докосват клавиатура на компютър. Затова пише новата си книгата и статиите си на ръка или диктува.
Салатата и кебапчетата са изядени, ракиите изпити, а разговорът ни със Стенли стига до родителите.
Разбирам, че
майка му е начална учителка, баща му – минен геолог, а бъдещият политик израства в с. Равна гора,
намиращо се в община Созопол. Първите му ярки спомени са от първи клас, когато взимат конете на дядо му в текезесето. Селото, в което отраства, е малко и далече от главните пътища. Когато е в 7-и клас, класната им, другарката Йорданова, събира учениците и ги моли да направят делегация и да отида при гайдарджията. Целта е да убедят бай Мехмед да отложи сватбата на сина си, защото Али ще спре да идва на училище. „Бяхме 10 души и ако един отпаднеше, паралелката трябваше да се закрие, а ние да ходим на училище с миньорския рейс в село Росен“, разказва Илчев. Целият клас се вдига, отива при бай Мехмед и го удря на молба. Човекът се съгласява да отложи сватбата, но моли бъдещата булка на сина му да тръгне с него на училище. Момичето повтаря две години четвърти клас, но иска да учи в 7-и с годеника си. Акцията завършва с успех, бройката е спасена и класът не е разформирован. След края на 7-и клас бащата на Станимир решава, че синът му трябва да кандидатства в езикова гимназия в Бургас. „Майка го погледна тревожно с думите, че градските деца са ходили на частни уроци, а аз не съм бил дори на една викторина. Да не говорим, че не знаех нито какво е викторина, нито олимпиада – спомня си с усмивка Станимир Илчев. – Баща ми, като по-серт, категорично заяви, че имам знания и ще се явя на изпит в езиковата.“ Така момчето от Равно поле успява да се класира и е прието в Английската гимназия в Бургас. Живее без родителите си в града, сам се грижи за себе си, учи и се развива.
Влиза в кръжока на поета Недялко Йорданов и му посвещава поема.
И до днес книгите са голямата страст на Станимир Илчев, а той чете по три едновременно. Сега отново препрочита „Силата на разума“ от Ориана Фалачи, малко известната книга на Джон Ъпдайк „Терористът“ и „Да превъзпиташ фанатик“ на Амос Оз. Изключителен е интересът му към книгите за Украйна и особено към автора Серхий Плохий. Още по-интересно е, че Илчев е започнал да говори украински и пред мен рецитира няколко строфи от поемата „Завещание“ на Тарас Шевченко.
Още една тръпка има в неговия живот. Тя е една стара къща,
която купуват със съпругата му, известната журналистка и телевизионна водеща Светла Петрова. Вече няколко години я ремонтират и обзавеждат. „Когато отида там, се разсипвам от физическа работа, в която инструментариумът е добре известният български арсенал от лопата, кирка, мотика и секира“, обяснява бившият царски депутат. Физическите му дейности не спират дотук. В дневния му график освен четенето на страници от Библията и някоя книга са включени серия от упражнения на лостовете и висилката в квартала. Очевидно е, че за своите 71 години Станимир Илчев има завидна спортна фигура. Разбира се, не пропуска и малката ракия с приятели в „При чайника“. Тези няколко удоволствия запълват 7–8 часа от деня му.
В разговор с него няма как да не стане дума и за известната му половинка Светла Петрова. Двамата се запознават във Факултета по журналистика. Учат в един курс и не след дълго стават гаджета. Женят се през 1977, а година по-късно се ражда първият им син Влади. Скоро той ще навърши 46 години, а по-малкият Теди е на 38. Имат две внучки – Светла и Валя. Сега в семейството има една Светла Петрова и една Светла с фамилията Илчева.
Още като студент Станимир Илчев
започва да работи в екипа на легендарния телевизионен режисьор Младен Младенов
за известната по соца тв поредица „По хълмовете на времето“. Илчев е редактор на три от сериите. Казва, че така е имал шанса да мине през изключителна школа, в която се научава да търси интересното и значимото в архивите на единствената тогава телевизия. В поредицата се излъчват документални кадри от социалистическото строителство на България. Налага се редакторите да издирват някои от участниците в онези събития. Така например откриват момченцето, което кинохрониката е запечатала как носи със стомна вода на бригадирите на Хаинбоаз. Когато поредицата се излъчва през 1977 година, то вече е пораснал мъж. Станимир успява да открие и първия машинист, който рискува да закачи 10 вагона повече на един локомотив. Намира героя на труда в хасковско село и там го снимат за „По хълмовете на времето“.
Телевизионната кариера на Илчев започва с летящ старт, но истинската тв звезда в семейството е Светла Петрова. „Парадоксът е, че Светла завърши радиожурналистика и с голям мерак работи в БНР дълги години. Аз завърших телевизионна, но после тя отиде в телевизията, а аз не“, коментира той.
Бойната квартална кръчма „При чайника” започна да се пълни с редовните си посетители. Така и не попитах Станимир Илчев какви теми ще бистрят днес с приятелите. Но пък знам, че мога да му се обадя, ако ми потрябва майстор или пък имам нужда да ми бъдат разяснени някои завързани геополитически теми.
МЕНЮ
„При чайника“, кв. „Дианабад“, София
Шопска салата – 9,80 лв.
Две порции кебапчета с гарнитура – 14,60 лв.
Два малки ракии – 9 лв.
Минерална вода – 3 лв.
ОБЩО – 36,40 лева
