Станислав Тодоров-Роги e сред най-интересните режисьори в арт пространството. Завършил е класа по телевизионна и филмова режисура на професор Христо Христов в НАТФИЗ. Подписва поредица популярни сериали, сред които „Тя и той“, „Столичани в повече“, „Мен не ме мислете“, „Румбата, аз и Роналдо“, „Вяра, надежда, любов“. Дебют в пълнометражното игрално кино прави с филма „Дъвка за балончета“.
- Как се представяте пред хората?
Като скромен човек, но не съм.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Важно е, тогава интуицията е поставена пред жестока провокация.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да, вярвам. Любовта прави чудеса.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Общителен съм, но си искам личното пространство и държа на него.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Различни неща, но много често те са дребни и незначителни. Например много ме дразни да съм болен. Другото, което ме вбесява, са регистрациите в нета – искат ти триста пароли и глупости. Знам, че е от съображения за сигурност, но мега ме изнервят.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
В работата ми се налага често да правя компромиси, въпреки че съм безкомпромисен.
- Какво може да ви разплаче?
Красива музика, брилянтен филм.
- На какво най-често се смеете?
Обичам смеха, имам чувство за хумор, но не обичам плиткоумни шеги и не си падам по вицове. Няма нищо по-тъжно от глупава шега.
- Последната книга, която ви впечатли?
Напоследък чета пиеси – „Ръкомахане в Спокан“ на Мартин Макдона.
- Любим художник?
Караваджо, Микеланджело, Кандински.
- Любим писател?
Албер Камю, Набоков, Чехов.
- Любим поет?
Христо Фотев, Димитър Воев.
- Любим певец?
„Депеш Мод“ – Дейв Гаан.
- Любим филм?
Мога да посоча любими режисьори – Кшищов Кешловски с „Кратък филм за любовта“, Луис Бунюел с „Призракът на свободата“, както и много от филмите му. Много харесвам и Стенли Кубрик.
- Любимо тв предаване?
Като режисьор съм правил всякакви телевизионно формати, но чак да имам любимо предаване, нямам. Когато навремето се появи „Биг Брадър“, беше революция. Но тя бързо се изчерпа и започна да се самоцитира.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Ню уейв – „Депеш Мод“, INXS , „Лед Цепелин“, Дейвид Боуи, Бетовен.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Не помня точно, но точно тогава, в началото на 90-те, смениха парите и заплатата ми от театъра, където бях сценичен работник, отиде за една вечер с почерпка в Клуба на културните дейци в Бургас.
- Политик, на когото вярвате?
Вярвах на Иван Костов, но той вече не е политик. Вярвах на Христо Иванов, но той се оттегли.
- Историческа личност, която презирате?
Сталин – не мога да повярвам, че светът си е падал по него. Той е реалният победител във Втората световна война, завладял е половин Европа и е подкрепян от милиони. А всъщност е тотален изрод, избивал цели народи. При това, без да му трепне окото, докато си е гледал холивудски филми в киносалона. Това е най-мракобесната фигура на новото време.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Наполеон Бонапарт – велика и противоречива личност. Той също е завладял почти цяла Европа, но е променил закостенелите общества, затънали в имперския феодализъм. Променил ги е с полъха на демократичните ценности на Френската революция.
- Любим парфюм?
Различни в годините, не съм роб на определен аромат. Последно съм на Ив Сен Лоран Homme Nuit
- Любимо мъжко име?
Лоран.
- Любимо женско име?
Арлина.
- Какво научихте от родителите си?
Научиха ме на трудолюбие. Въпреки че когато бях тийнейджър, много се бунтувах. Беше сложно.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Възпитавам дъщеря ми да следва мечтите си, да отстоява мнението си, да не се предава, да бъде любопитна и смела.
- Какъв искахте да станете като малък?
Първо исках да ставам като Ханс Клос – героя от полския сериал за Втората световна война „Залог по-голям от живота“. После се виждах като лекар, а след това и като историк.
- Кое е любимото ви животно?
Котка. Харесвам всички от семейство котки. Много елегантни хищници.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Страхливият умира много пъти, смелият умира само веднъж.“ Казва го Гай Юлий Цезар. Но не знам дали бих могъл да следвам тази мъдрост. По-скоро би ми се искало, защото и аз имам страхове. Другата латинска сентенция, която ме вдъхновява, е Carpe diem, което в превод означава „Сграбчи мига, живей днес“. Въобще философията на Римската република и империя ме вълнува доста.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Една планетка срещнала друга. Втората била болна и не се чувствала добре. Първата я попитала: „Какво ти е?“. Отговорът бил: „Вирус, хомо сапиенс“. Първата реагирала веднага: „Спокойно , минава“. Това е най-песимистичният виц на всички времена.
- Думата, която използвате най-често?
Напоследък се усетих , че често използвам „контекст“. Понякога не осъзнаваме, че някои паразитни думи и изрази влизат в речта ни и се превръщат в части от нея.
- Любимо ястие?
Обичам супи. Риба също, все пак съм от Бургас.
- Любим цвят?
Черен.
- Любимо питие?
Не е едно – с храната е вино, водка в бар или клуб.
- Пушите ли?
Бивш пушач съм.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Много са. Човек винаги иска това, което няма. Когато го получи, бързо се разочарова и си намира следващото, към което ще се стреми.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Много съм критичен към собствената си персона. Трудно се гордея дори с доказани постижения.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Ако може, и двете.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Повечето са колеги. Но имам приятели и от други професии, които са от различни възрасти.
- От какво най-много се срамувате?
Срам ме е от манталитета на Бай Ганьо. Ясен ми е историческият контекст в неговия характер, в модела му на поведение. Но е странно защо толкова години не можем да избягаме от този синдром.
- Кой е най-големият ви страх?
Не се страхувам да се проваля, случва се. Страхувам се от кучета и от високо.
- Мечтата, която преследвате?
Всеки филм е мечта, която трябва да се преследва.
- Откъде черпите информация?
От новини, сайтове, Фейсбук.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Фалшивите новини се усещат, винаги са прекалени и лъжливи.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Прекарвам си… Фейсбук го ползвам като дайджест. Инстаграм – по-рядко.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не, но настъпва здраво. Ние, хората, все още го управляваме.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не. Но съм виждал плакат на посрещачи на Юрий Гагарин „Все в космосе“. Може би това е най-великият плакат на света. Толкова е наивен – като комунизма.
- Вярвате ли в извънземни?
Не.
- Имате ли пророчески сънища?
Много рядко помня сънищата си.
- Кое е любимото ви цвете?
Лалето е интересно и семпло цвете.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Не. Не си падам по кучета.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Мразя фалшивите добродетели. Човекът е хищно животно. Способен е да изяде сам себе си – казва ни го и Камю. Поради тази причина си е измислил боговете и демокрацията – те могат поне малко да го коригират, когато прекали.
- Кога предпочитате самотата?
След като съм бил с много и шумни хора.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Хазартът е отвратителен порок. Идва от алчността.
- Борили ли сте се със зависимости?
Имам зависимости, но чак до борба не съм стигнал. Поне така си мисля.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Със себе си. Иначе в момента започвам нова битка за следващия филм.
- Имате ли хоби?
Фотографията.
- Бихте ли се определили като бохем?
Определено да. Аз съм бонвиван.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
В България. Но винаги, когато имам възможност, отивам в чужбина.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Съдбата на самозабравил се нарцис, който е толкова влюбен в себе си, че не приема чуждото мнение, а се мисли и се държи като последна инстанция.
- Вярвате ли в късмета?
Да, но късметът рядко вярва в мен.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
За много пропуснати шансове съжалявам.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да. На 56.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Много са. Понякога първо говоря и след това се замислям какво съм казал.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В Бел епок – времето от края на Френско-пруската война (1871) до началото на Първата световна война (1914), когато в Европа настава небивал културен разцвет, технически прогрес и икономически растеж. Или в Древния Рим.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Че Земята се върти. Въпреки че древните народи са го предполагали, но религиите не са допуснали да се приеме като истина.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Не. Земята си отмъщава на алчната човешка природа.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Консерватор.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не, не мисля.
- Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да, смятам, че съм толерантен.
- Интересувате ли се от спорт?
Не много.
- За или против пластичните операции?
Против. Това сме ние, никак не сме съвършени.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Да, не си харесвам някои неща, но те са част от мен.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо.
- Доволен ли сте от парите, които получавате?
Не, парите никога не стигат.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не, обичам предизвикателствата.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Италия.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на дъщеря ми.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Имал съм много. Искал съм да си ходя, но съм се връщал.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че всичко това има край. Аз съм песимист.
- Как си представяте света след 100 години?
Природата на човека няма да се промени – все така ще властват алчност, амбиция, егоцентризъм. Все „прекрасни неща“ за вида ни.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Не знам. Би било интересно да бъда изненадан от някого, когото на познавам.
- Можете ли да простите изневяра?
Да. Ревността е егоистично чувство, искаш другия само за себе си.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
С някои да, приятелски. Но не се виждаме.
- Привърженик ли сте на брака?
Не. Едно дете може да бъде много по-обвързващо от една сватба.
- Романтичен ли сте?
Не бих казал. Романтичността ме притеснява.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Преходните – залез, изгрев. Но те са кратки. Затова – нощта.
- На кой народ симпатизирате?
Харесват ми народите, които умеят да живеят добре и да се забавляват.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Защо? Как?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Бих си поприказвал с Луис Бунюел – ще пием сухо мартини и ще си бърборим. Ако Стенли Кубрик мине за малко покрай нас, ще е супер, ама той е споделял, че мрази да пътува. Ще изпушим една цигара с Кшищоф Кешловски. А с Марлон Брандо ще се скараме и той сигурно ще иска да ме бие, щото не разбирам от актьорско майсторство.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че има справедливост на този свят.
- Кога свършва детството?
Не свършва. Само става много сериозно. Всичко и всички искат да си твърде дисциплиниран.
- С какво никога не искате да се разделите?
С настроението си, когато е хубаво. Но често изпадам и в депресии.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Не обичам съвети. Обикновено човек сам трябва да стигне до изводите за себе си. Дори да отидеш при психоаналитик, ще се случи същото. Той не ти казва как трябва да постъпиш, отговорите на всички въпроси са в самия теб.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Не. Вярвам в случайността.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не вярвам много на подобни персонажи.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Имам едно конче от Метеора, Гърция. Свещено място.
- Каква е представата ви за щастие?
В сътворението на света не е предвидено да сме щастливи. Затова постоянно се стремим към щастието.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Скромно. Без фанфари.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Не знам. Те ще кажат, когато си отида.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg