Станислава Цалова е дипломиран метеоролог. Родена е в София и завършва средното си образование в 18-о СОУ „Уилям Гладстон“ с японски език и във Втора английска езикова гимназия като частен ученик. В Софийския университет се дипломира в специалностите „Метеорология“, „География“ и „Японистика“. Своя професионален път започва като водеща на прогнозата за времето в bTV и вече 25 години е едно от обичаните лица на медията. Носител е на много награди, както и на отличието „Достоен българин“. Автор е на детския комикс „Зеленко и мисия „Добрият пример“.
- Как се представяте пред хората?
Срамежлива съм и в началото ми беше много трудно, когато някой непознат ме заговаряше за времето. Свикнах обаче, защото за мен времето е най-интересното нещо на света. На тази тема с всеки имаме да си кажем толкова много неща, че бързо от непознати ставаме приятели.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
В телевизията няма време за първо впечатление. Направо скачаме в живота на човека и вадим оттам всичко, което може да се каже и покаже. Комуникацията е директна и уникална.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да, случвала ми се е много пъти. Има хора, с които още от първата ни среща съм ставала много близка и до ден днешен сме приятели.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Определено, при мен водещото е да се даде шанс на всяка хубава идея с възможност за развитие и на всеки интересен контакт.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Дезорганизацията много ме измъчва и почти изпитвам физическа болка от липсата на ефективност.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Не съм правила компромиси досега.
- Какво може да ви разплаче?
Често плача, защото преживявам всяко нещо. Последно плаках в Деня на будителите. Четох на децата „На прощаване“ на Христо Ботев и се задавих в сълзи. С огромна почит си мисля за подвизите на българските герои и сега, когато имам деца, по-ясно осъзнавам какви жертви е трябвало да направят за свободата на България и през какви изпитания са преминали майките им.
- На какво най-често се смеете?
Децата много ме разсмиват. Всяко от тях е един цял нов свят. На последната конференция на която бях, докато специалистката изнасяше доклада си за климата и океаните, децата й дойдоха и стояха на сцената, защото искаха мама да ги гушне.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Гея“ на Джеймс Лавлок.
- Любим художник?
Любимият ми художник е природата. Възхищавам се на картините й.
- Любим писател?
Елин Пелин.
- Любим поет?
Робърт Бърнс.
- Любим певец?
Стефан Вълдобрев и особено метеорологичната му песен „Голяма работа“ – представях я дори в доклад пред Европейското метеорологично общество (EMS) с негово разрешение, за което му благодаря.
- Любим филм?
„Терминалът“, с Том Ханкс, който там говори на български език.
- Любимо тв предаване?
Прогнозата за времето, разбира се, но и „bTV Разказва“ на Радиана Божикова – невероятна е!
- Каква музика предпочитате да слушате?
Най-разнообразна, харесва ми също така и музиката, създадена от изкуствен интелект по зададена от мен тема.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
В семейството ми винаги образованието е смятано за най-ценното нещо. Първите си пари спечелих, като продавах вестници, и с тях платих курсовете си по английски eзик, които не бяха никак евтини.
- Политик, на когото вярвате?
Политиката и науката са два различни свята. Като цяло метеоролозите не вярват особено много на политиците. Но помня Ал Гор, който написа „Застрашената земя“ и пръв постави въпросите, свързани с климатичните промени, на толкова високо ниво.
- Историческа личност, която презирате?
Всеки човек има своите битки, всяко време си има своите предизвикателства. Виждаме грешките на миналото, без да си взимаме поуки. Мисля, че основните проблеми са сега. Станали сме по-безотговорни от хората преди нас, лесно използваме в живота или в социалните мрежи думи, за които в предишни времена бихме отговаряли с живота си. Сега твърде лесно се съди, мрази и презира.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Много са хората, посветили живота си на това да направят света по-добър и на които се възхищавам. Като цяло Африка е една от големите рани и срам за човечеството и затова бих посочила д-р Дейвид Ливингстън – лекар, посветил живота си на борбата срещу робството и на лекуването на болните там.
- Любим парфюм?
Виолетка, парфюм, който си купих от Тулуза.
- Любимо мъжко име?
На първо място е Данчо – името на съпруга ми. Обичам и Светослав – името на свекър ми и сина ми, а също и Страхил – името на баща ми
- Любимо женско име?
Антонина – името на майка ми и дъщеря ми, а също и Даниела – името на свекърва ми, изключителна жена
- Какво научихте от родителите си?
Всичко. Знанието ми от тях ми е давало винаги щастие и спокойствие в живота.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Искам да станат добри хора, на които да може да се разчита, да имат стремежи и мечти и да бъдат щастливи и пълноценни.
- Каква искахте да станете като малка?
Исках да бъда ватман. Когато бях малка, трамваите се управляваха с ръчка и бяха нещо вълшебно и несравнимо за мен. Мечтаех да съм добър ватман, който търпеливо изчаква дори тези, които тичат да се качат в последния момент. И днес има трамвайни линии, които използвам с удоволствие.
- Кое е любимото ви животно?
Змеят – митологичното създание, с чиято намеса хората в България са си обяснявали метеорологичните явления.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Приемам живота като нещо динамично. Когато задачите ми дойдат в повече, усещам, че се чувствам като есенен лист, носен от вятъра.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Харесва ми вица за влюбения ескимос, чакащ за среща. Изважда термометъра и казва: „Ще чакам до минус 40 и си тръгвам“.
- Думата, която използвате най-често?
„Благодаря“.
- Любимо ястие?
Чимичанга – мексиканско лакомство, което моят съпруг приготвя по изключително вкусен начин
- Любим цвят?
Синьото и розовото.
- Любимо питие?
Водата.
- Пушите ли?
Не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Трудно се разочаровам, защото съм научена да не очаквам, а да благодаря. Опитвам се аз да не разочаровам хората.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Последно бях горда и доволна, когато накарах сина ми да осъзнае грешка, която допуска, и да поеме отговорността си за нея.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
И двете. За да бъде щастлив, човек има нужда да бъде в баланс – за съжаление, само едното не е достатъчно.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Имам приятели от детството досега, както и метеоролози, защото в работата ми дават увереност и огромна мотивация.
- От какво най-много се срамувате?
Опитвам се да не правя неща, от които бих се срамувала след това. Предателството е нещо, от което бих се срамувала.
- Кой е най-големият ви страх?
Любовта ми към семейството е най-голямата ми сила, но и най-големият ми страх.
- Мечтата, която преследвате?
В България метеорологията става на все по-високо ниво. Иска ми се хората да са винаги предупредени за опасни явления, системите за предупреждение да работят ефективно и да намалим проблемите, свързани с опасни метеорологични явления.
- Откъде черпите информация?
За прогнозата за времето по bTV наши консултанти са синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
В метеорологията е трудно да се подведе човек, защото при една обстановка са ясни очакваните явления. На колегите в bTV Новините им е много по-трудно, но дори и те имат много начини да проверят информацията.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Всеки ден е различно. В социалните мрежи информацията пристига много бързо. На моите страници всеки ден публикувам и кратки прогнози, за да може човек в две изречения да се ориентира за времето.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Човекът не е лесно да бъде изместен, но има толкова много задачи, за които може да бъде подпомогнат. Изкуственият интелект е една помощ, която трябва да се научим да използваме възможно най-добре.
- Искате ли да летите в Космоса?
Засега земната атмосфера ми е напълно достатъчна, но винаги насочвам децата да следят Космоса, защото техните професии най-вероятно ще бъдат свързани с него.
- Вярвате ли в извънземни?
Разбира се.
- Имате ли пророчески сънища?
Не.
- Кое е любимото ви цвете?
Еустомата. Бях с нея и на сватбения си ден. Много прилича на роза, но ги няма бодлите.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Като родител на две деца, нямам сили да се грижа отговорно и за още едно живо същество в домакинството.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Човещината, протегнатата ръка в момент на нужда.
- Кога предпочитате самотата?
Усещала съм самота покрай специализацията ми в чужбина и не беше никак приятно. Докато живях в Япония, отидох да видя езерото Бива, чиято красота е възпявана от японските поети. Предполагам, че защото изживявах специален за мен момент, а нямаше с кого да го споделя, изведнъж се почувствах ужасно самотна там, на брега на прекрасното езеро. Беше много интензивно усещане, което се опитвам все още да забравя. Разбрах, че за мен е важно не къде отивам, а с кого.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Не обичам да съдя хората, но е важно да се спазват правилата в обществото, за да живеем добре. Беззаконието и порочността вредят на абсолютно всички.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Опасявам се, че трудните битки тепърва ми предстоят, но вярвам, че съм силна и няма да се предам.
- Имате ли хоби?
Точно сега съм много ангажирана, но планирам, като защитя докторската си степен по метеорология, да се отдам на изучаването на икебана.
- Бихте ли се определили като бохем?
Не съм, това е много далече от мен.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Обичам да почивам в България, но често пътувам и навън заради командировки, конференции или срещи с приятели и роднини.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Страхувам се от войната и винаги се моля за мир и стабилност.
- Вярвате ли в късмета?
Разбира се. Даже в пожеланията до близките винаги пиша късмет.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Не съм човек, който отлага, и не съм човек, който би пропуснал шанс. Ако нещо съм изпуснала, то това не е бил моят шанс.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Разбира се. На 45 години съм и съм щастлива с всичко натрупано дотук – знам английски, руски и японски език. Имам висше образование по география, метеорология и японистика. В момента съм докторант в Софийския университет с дисертация в областта на опасните метеорологични явления в София. Работя по специалността си в bTV. Омъжена съм, с две деца.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Помня как синът ми като много малък се беше покатерил твърде високо на една катерушка и не можеше да слезе. Реално трябваше да се кача и да го сваля само с една ръка, за да държа себе си с другата. Нямаше да успея и започнах да викам за помощ. Изненадващо се притече един господин, който беше с патерици. Захвърли ги, качи се и свали детето. Помня, че беше със златен зъб, защото, като спаси сина ми, се усмихна широко, а детето се уплаши и започна да реве. Всичко, което се случи, беше много необикновено.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Сега е много добре. Науката се развива много бързо, също и обменът на информация.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Компютърът. И колко е хубаво, че българинът Джон Атанасов има толкова голям принос в това забележително постижение на човешката мисъл.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Много зависи от това какво точно искаме да постигнем. Има различни сценарии за бъдещето, всичко е в ръцете ни.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Нямам време да се задълбоча в доказателствата, не разбирам материята. По-скоро не вярвам.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
И двете направления имат поддръжници, значи и в двете има по нещо, което естествено се вписва в човешката природа.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Децата доста се влияят от средата и много често си променят мнението. Големите са тези, които трябва да проявят разум, а не да оставят децата да взимат отговорни решения.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Ако хората са добри и отговорни, няма причина за нетолерантност. Аз самата съм различна, имам азиатски черти. Щастлива съм, че живея в страна, където ме приемат.
- Интересувате ли се от спорт?
Обичам да плувам. Покрай децата обикнах и зимните спортове – ски и кънки на лед. Синът ми се занимава с хокей, дъщеря ми с шорттрек. Съпругът ми участва в бягания и маратони, но там съм само подкрепа.
- За или против пластичните операции?
Ако няма медицинска причина, съм против. Особено при младите момичета.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не, чувствам се добре в кожата си. Заради азиатските ми черти обаче като момиче ми беше трудно, чувствах се различна.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдото е здравословно и така съм свикнала. Още като бебе мама ме е слагала да спя на дъска, като тийнейджър спях и без възглавница.
- Доволна ли сте от парите, които получавате?
Да.
- Страхувате ли се от новото начало?
Винаги съм била любопитна и обичам новите неща, стремя се към тях.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
България. Била съм в много държави, но в чужбина някак се чувствам самотна и не на място.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Усетих нещо много специално, когато бях в пустинята Сахара, сякаш докоснах живота. По-късно разбрах, че много хора са така и дори има туристически пакети за посещение на Сахара с цел духовно пробуждане.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Инсултът на мама. Много се уплаших и бях безпомощна. Всички, които са се сблъсквали с тази болест, знаят колко много сила и любов от много хора е необходима, за да се помогне на болния. Сега с радост често участвам в събитията на Асоциацията за инсулт и афазия. Надявам се някой ден и мама да дойде с мен. Тя е невероятен боец. Като терапия за възстановяване пишеше разкази от живота си. Благодарение на логопедката й Илиана Измирлиева тези разкази бяха публикувани в книга, която се разпространява благотворително в полза на болните от инсулт.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Аз съм позитивен човек по природа. Ако трябва да посоча нещо любимо, което ме крепи, това е моят съпруг Данчо.
- Как си представяте света след 100 години?
Това не е много далече в бъдещето – градовете би трябвало да се развиват вертикално, в небостъргачите да има всички необходими пространства за живот в града. По крайбрежията ще се изградят стени, предпазващи градовете от водата. Хората се очаква да живеят по-дълго и ще има нужда от адекватна грижа за възрастните. Космосът би трябвало да стане още по-достъпен и за колонизацията му ще се говори като за близко бъдеще.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Със съпруга ми. Данчо може да намери изход от всяка ситуация, а и с неговото невероятно чувство за хумор ще измисли как да се забавляваме през цялото време.
- Можете ли да простите изневяра?
Не знам как бих реагирала.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Аз нямам бивши половинки. Имам един брак и една половинка.
- Привърженик ли сте на брака?
Да, за мен бракът показва сериозно отношение към партньора.
- Романтична ли сте?
Да.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Утрото – то носи в себе си енергията на новия ден, независимо какъв е бил предишният.
- На кой народ симпатизирате?
Българите са добри, искрени, умни и гостоприемни хора. Всеки живял в чужбина ще потвърди това.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Какво ще бъде времето утре?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С писателя Стивън Кинг. Когато издаде книгата си „За писането: Мемоари на занаята“, за мен това беше сбъдната мечта – най-големият майстор на разказа с неочакван край да разкрие тайните на успеха си.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Най-големи са илюзиите, които човек има за родителството. Преди да се родят децата, всичко ми беше ясно, имах план как ще ги възпитам. Само че това бяха сметки без кръчмар. Откакто имам деца, нищо не ми е ясно за възпитанието им. Знам, че каквото и да направя, ще сгреша, но също така, че трябва да продължавам напред.
- Кога свършва детството?
Зависи от нас. Мисля, че още успявам да намирам детето в себе си.
- С какво никога не искате да се разделите?
Със способността си да виждам красотата във всеки момент и във всяка ситуация.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Много слушам съпруга си и знам, че всеки негов съвет е безценен.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Мисля, че има нещо предопределено, но не знам доколко.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Щастието е да имаш възможност да се развиваш, да напредваш и да ти се получават нещата. Близките ти да се гордеят с теб и да вървиш в правилната посока. Ако трябва да опиша картината на щастието, то тя е в снежен ден да вляза там, където има запалена камина и да ме чакат любимите хора
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Когато свърша със задачите си тук.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Искам децата ми да ме запомнят като тяхната подкрепа и да усещат безусловната майчина любов. От хората не очаквам и не се стремя да ме запомнят. Това, което винаги съм искала, е да бъда в полза на обществото, в полза на България.