11 държави с общо една трета от световната територия и икономика, 45% от населението и запасите на нефт – това в сухи цифри е резултатът от първата експанзия на БРИКС. Добавянето към блока (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) на шест държави накланя везните срещу най-богатите седем от условния Запад.
Петицата плюс Саудитска Арабия, ОАЕ, Аржентина, Египет, Етиопия и Иран ще има по-голяма тежест от Г-7 в редица показатели. Това означава нарастващо геополитическо влияние, което ще се усети още на годишните форуми на Г-20 и ООН през септември.
Разрастването на БРИКС едва стартира в Йоханесбург миналата седмица, а веднага се анонсира втори етап. През 2024 в град Казан ще бъдат приети още кандидати по пътя към лансирания от Пекин и Москва многополюсен, по-справедлив световен ред.
Трансатлантизмът опитва да неглижира предизвикалеството. Политиците мълчат с изключение на Еманюел Макрон, който алармира за риск Европа и Западът да бъдат отслабени от появата на големи международни сили (вкл. загубата на френски позиции в Африка).
Медии и експерти обилно критикват БРИКС. Грешно прогнозираха вътрешна опозиция срещу руско-китайския натиск за разширяване. Обяснението е, че Пекин и Москва наложиха превръщане на блока в пълноценна контра на Г-7, обещавайки защита за Глобалния Юг срещу американската доминация в МВФ, Световната банка и ООН. Китай сближи Саудитска Арабия с Иран и ги вкара в БРИКС, а сега (заедно с Русия) диктува на всички своя дневен ред срещу САЩ, въпреки че мнозинството предпочита балансиран подход.
Търсенето на слабости в блока стига до липса на структура, стратегия и баланс – едни членове са суровинни източници и пасивни потребители, други произвеждат и продават с печалба, а всички гонят солови интереси. Все пак отделни медии отчитат безпокойство от оформянето на нови алианси и промени в глобалния ред, от плановете за алтернатива на долара, от успешната лунна мисия на Индия и идеята за кооперация в космическата сфера.
В общата позиция от 15-ия форум на БРИКС липсва конфронтация. Блокът изтъква ключовата роля на ООН и с цел ефективност иска реформа, по-голяма роля за Индия, Бразилия и Южна Африка в Съвета за сигурност, изобщо широко представителство на развиващите се страни в международните организации и форуми като Г-20. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призна, че структурите за глобално управление са остарели и трябва да се реформират, за да предотвратят раздробяване на света под натиска на кризите.
Освен това БРИКС ще засили сътрудничеството за световна продоволствена сигурност, настоява за дипломатическо разрешаване на войната в Украйна, ядрената програма на Иран и конфликтите в Нигер, Либия и Судан.
В блока смятат, че поради западните санкции, търговски бариери и употреба на резервни валути с политически цели е назрял моментът за алтернативна финансова система. Започналата двустранна търговия с местни валути е стъпка към идеята за общо разплащателно средство на БРИКС.
Единствените резки изказвания дойдоха от Си Дзинпин и Владимир Путин. Китайският лидер визира САЩ: „Една държава иска да запази хегемонията си и прави всичко, за да осакати нововъзникващите пазари и развиващите се страни. Тези, които се развиват бързо, са ограничавани. Тези, които наваксват, са възпрепятствани“.
Руският президент заяви: „БРИКС не съперничи и не се противопоставя на никого, но създаването на многополюсен световен ред има непримирими противници. Страните от „Златния милиард“ правят всичко, за да запазят еднополюсния свят. Западът използва своите „правила“ за егоистични цели, това е колониализъм в нова опаковка, прикрит зад благи лозунги. Съвременните колонизатори опитват да решават проблемите си за чужда сметка, като изсмукват ресурси от развиващите се страни. Световното мнозинство е все по-уморено от западния натиск и манипулации, и е готово за равноправно сътрудничество“. Путин критикува също налагания радикален неолиберализъм срещу традиционните ценности и климатичния култ – „в обозримо бъдеще няма алтернатива на въглеводородните горива“.
Критиците виждат разногласия в БРИКС и неясни критерии за прием на нови членове, но напливът е резултат от общи и частни прагматични опции. Саудитска Арабия обмисля китайска оферта за изграждане на атомна електроцентрала, след като САЩ отказват отдаване на ядрени технологи предвид регионалното напрежение с Израел. Аржентина е в тежка криза заради държавни дългове, галопираща инфлация, социални бунтове и вижда в БРИКС голяма възможност за отваряне на пазари, чужди инвестиции с нови работни места, укрепване и нов сценарий за развитие.
Ефектът ще проличи още на 9-10 септември, в годишната среща на Г-20 (19-те най-силни икономики плюс ЕС), където БРИКС вече има 7 представители плюс трима кандидат-членове. Индия е домакин и премиерът Нарендра Моди настоя Африканският съюз да стане член на Г-20 подобно на Евросъюза. Преди 9 месеца САЩ бяха „За“, но сега влиянието на Китай и Русия в Африка се засилва, което може да усложни вота.
За втората вълна на прием в БРИКС отсега има 15 заявки. Като най-вероятни нови членове са сочени Беларус, Казахстан, богатата на литий Боливия, която очаква инвестиции от „Газпром“, богатата на нефт Венецуела и огромната Индонезия.
