Стефан А. Щерев е от малкото изключително образовани актьори в България – има дипломи от университети в Пловдив, Маастрихт, Нови сад и Виена. Той е от прочутите експериментални класове на Николай Георгиев „4ХС“ в столичното 22-ро училище, после с режисьора създават Театър студио 4ХС. Работи в цяла Европа с някои от най-елитните личности в арта – Алън Гуд, Ксавие Ле Роа, Нандан Кирко, Томи Янежич, Далия Ачин и други. Инициатор и съосновател на „Антистатик – Фестивал за съвременен танц и пърформанс“, „Нощ на театрите“. Снима на няколко езика в България и Европа. С Надя Иванова от понеделник до петък водят „100% будни“ по БНТ1.
- Как се представяте пред хората?
С малкото си име. Но често казвам “Стефан точка А Щерев”. Техническа грешка в плакат много ме разсмя и реших, че е добър начин да се представям така.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Не може да го избегнем. Дали е важно, зависи от нивото на разбиране. Аз му обръщам внимание, въпреки че в много случаи първото впечатление не определя цялостното.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Вече не. Вярвам в импулса от пръв поглед. На това се уча и досега – как да овладявам импулсите към нещо необмислено. Греша и до ден днешен.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
До гостната и трапезарията. В спалнята ми се влиза на пръсти и само с покана.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Глупостта, наивността и пак глупостта.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Да кажа, че черното не е бяло, но е черно, защото е обратното на бяло. Мисля, че животът промени мнението ми за някои компромиси.
- Какво може да ви разплаче?
Винаги ме разплаква честността. Когато някой честно изиграе, направи, постигне, изговори, замълчи и аз съм свидетел на това, се просълзявам. Това наистина е човешки момент, лишен от най-голямата “човечност” – способността ни да лъжем в очите.
- На какво най-често се смеете?
На спонтанните изблици на остроумие и обрати. Смея се с глас на остроумия и абсурдни случки. А понякога на любимата ми котфлуенсърка Сабка. Тя е непоносимо смешна котка от Сараево, намерих я в Инстаграм.
- Последната книга, която ви впечатли?
“Шумът от дебри и Балкани”. За идеализирането на партизаните, за пропагандата след 1944 г., която цели да обоснове претенцията им върху политическата власт. За възвеличаването им без каквато и да е мярка и съответствие на действителността. В спомени и документи книгата представя партизаните като живи човешки същества с отношение към дисциплината, правилата, материалните блага, майчинството, любовта, с неизбежните спорове и конфликти.
- Любим художник?
Напоследък Васил Иванов и Иван Нинов, защото не ме разсейват с цветове. Кокимото също ме радва. Андрей Даниел с лудите си цветове, Нерон с издължените лица на момите, Коста Костов от Балчик – голям е.
- Любим писател?
Винаги Орхан Памук, хитрият Булгаков, ранният Казандакис, Иво Андрич, Виан. Напоследък все повече документална литература. Стругацки и “Пикник край пътя”, тази жестока и любима метафора на соца, обвита с фантастика и мистика, станала основа на “Сталкер” на Тарковски.
- Любим поет?
На Господинов всички стихове си ги присвоявам. Все едно аз съм ги написал, защото точно така съм искал да кажа нещо, но само той е могъл да го опише. Теодор Траянов и Димитър Бояджиев също обичам. Ани Илков и Иван Методиев.
- Любим певец?
Някога в лексиконите пишех Васил Найденов. Днес са много, но и той е там. Любо Киров е човек и водач, Орлин Павлов е фин и деликатен, Ленард Коен е поет с глас.
- Любим филм?
Всяко десетилетие си има свои любимци. И аз не правя изключение. “Европа” на Ларс фон Трир в един момент, после “Догвил”, класически вече жанрови филми, Сорентино, Ким Ки Дук, Звягинцев. Гледат се повече и повече с годините.
- Любимо тв предаване?
Джими Фалън, Стивън Колбер late show
- Каква музика предпочитате да слушате?
Наистина слушам всякаква. Не съм фундаменталист, но поп фолкът го ползвам за назидание и пример. Израснал съм с The Cure, Cocteau Twins, Sisters of Mercy, Depeche mode, „Ревю“, „Нова генерация“.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
За зимно яке от ЦУМ
- Политик, на когото вярвате?
Не вярвам на политици, вярвам на хора.
- Историческа личност, която презирате?
В. И. Ленин, Й. Сталин, Й. Броз Тито, Г. Димитров са първите, но нека не се заблуждаваме, списъкът е дълъг и спасение няма нито наляво, нито надясно.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Васил Иванов Кунчев.
- Любим парфюм?
Нишови аромати, не се намират по летищата и в моловете. За тях се ходи на лов из малки улички и по препоръка. L’etat libre d’Orange, например.
- Любимо мъжко име?
Андрей, Стефан, Антони.
- Любимо женско име?
Силвия, Яна, Андреа.
- Какво научихте от родителите си?
Как да запазя почтеността си. И да знам колко точно е 2 и колко точно е 200.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Ще му дойде времето и на това.
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
Не знаех. Исках далечна професия – я космонавт, я боклукчия. Сцената си ме дръпна.
- Кое е любимото ви животно?
Всяка котка идва при мен сама и с желание.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Прави каквото трябва, пък да става както трябва.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Смея се на черния хумор. Вицове се разказват пред хора, готови да поемат хумора. Просто подхвърлен ей така, има опасност вицът да не бъде разбран. Но ето този, който беше и все още е актуален, а е и е най-краткият политически виц.
– А бе…
– А де…
- Думата, която използвате най-често?
Страхотно.
- Любимо ястие?
Всеки сезон различно. Лято – таратор, тиквички, домат и сирене, есен – тиква и цвекло, айвар или лютеница, зима – кисело зеле, капама, туршия, пролет – агнешко, зелена салата, репички.
- Любим цвят?
Кураторско черно, нейви и сив меланж.
- Любимо питие?
За храна и удоволствие – вино, за излизане – добра полска водка, за кеф – уиски, за компания – бира.
- Пушите ли?
Спрях ги преди 16 години и не съжалявам.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато разбрах, че „винаги можеш да разчиташ на приятелите“ не винаги е вярно.
- Кога сте били най-горд/а със себе си?
Когато видях хора, които съм вдъхновил, да развиват свои проекти и идеи.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Не е дилема. Избирам синкопираното съжителство между тях. Не съм за крайностите.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Иронични, талантливи, малко луди, но верни и с вкус към абсурдното.
- От какво най-много се срамувате?
От моментите, когато съм пренебрегнал нечие доверие. Признавам, че се е случвало.
- Кой е най-големият ви страх?
Да не забравя къде съм и откъде съм тръгнал.
- Мечтата, която преследвате?
Не преследвам мечти отдавна. Те са за наивни хора, които вярват в мечтаенето като в панацея. Имам цели и се стремя към тях.
- Откъде черпите информация?
Чета разнообразни източници, не гледам подкасти и не слушам, нямам време за губене.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Чета и проверявам, гледам и внимавам, ако нещо ме кара да реагирам емоционално и бързо, значи е пропаганда или фалшива новина, която има цели.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Неприлично малко напоследък.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Той няма да носи пазарските чанти или да обели картофите за мусака. Ще го замени в някой дейности, просто защото е по-бърз и всеобхватен.
- Искате ли да летите в Космоса?
Исках. Кандидатствах за мисията DEAR MOON. Няма да летя.
- Вярвате ли в извънземни?
В някаква форма на органичност извън познатата ни, да. Но в антропоморфни зелени човечета, не.
- Имате ли пророчески сънища?
Имам видения в цвят. Не умея да тълкувам и затова ги забравям бързо.
- Кое е любимото ви цвете?
Имам много цветя, гледам ги. Най-устойчивото и кораво досега е едно индрише, което размножих вече в пета саксия. Обичам цветята вкъщи.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Не бих. Не искам да се грижа за нещо, което не може само да си налее вода или да си набави храна. Напряга ме. Някога пробвах да отглеждам котка, но всъщност тя отглеждаше мен.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Способността да се усмихваш, когато ти идва да отхапеш кабела на нечие зарядно.
- Кога предпочитате самотата?
Всъщност винаги. Обичам я като тайна стая.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Пушенето. Както и фалшивият възторг и онази склонност да се цъка с език „Браво, браво!“
- Борили ли сте се със зависимости?
С цигарите. Победих!
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Със страха от себеразочарование и реализация.
- Имате ли хоби?
Гледам цветя, събирам чорапи. Зная, че са несъвместими, но това съм аз.
- Бихте ли се определили като бохем?
В никой случай. Това го казват другите.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Навсякъде имам любими места. У нас планините, наоколо морето.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Съдбата спохожда всекиго. Научих се да приемам, каквото ми е дадено. Не съм преследвач на копнежи.
- Вярвате ли в късмета?
Освен че е турцизъм, той, късметът, какво е, че чак да вярвам в него? Има случки, които са благоприятни и сякаш всички елементи в природата са се съединили. Това са наистина необяснимите намеси на необяснимото. Късмет е простовата форма, за да обясним сложния механизъм на благоприятните обстоятелства.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Шансът, дошъл този път от френските земи, е същото като късмета. Не съжалявам за нищо от подобно естество, просто знам, че ще има и други.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Винаги отговарям на този въпрос, нямам какво да крия. Обикновено хората са изненадани, защото са ми дали 5 до 10 години по-малко.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Дочут разговор между двама политици за трети човек, когото познавах.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В тази. Няма идеална епоха. Всяка е идеална за нещо. Въпросът е имаме ли очи да провидим за какво.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Без съмнение способността да обясняваме и моделираме сложни природни явления чрез наука, като квантовата механика и генетиката са сред върховите достижения на човечеството. Науката вече прави квантови скокове за по-малко от десетилетие, удивително е как с нея се променя и разбирането ни за значимост.
- Ще се справи ли човека с климатичните промени?
Това ще се лучи, едва тогава, когато човекът започне да разбира промените в себе си и ги приеме -без бунт, без глъчката на самоуверения самохвалко, който дори допуска, че е по-силен от природата
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Скептичен съм към конспиративните теории. Предпочитам критично мислене и търсене на доказателства, а не мислене, характерно за домодерните общества. Не преминахме ли вече през това, за да се питаме отново и отново Земята кръгла ли е или имало ли е полети до Луната?
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Ценя свободата на мисълта, толерантността, новаторството и индивидуализма. Намирам намесата на държавата навсякъде за погрешна.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Вярвам, че всяко дете трябва да бъде подкрепяно, за да намери и изрази собствената си идентичност без натиск или стереотипи най-вече от нас, възрастните, и родителите.
- Толерантен/а ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да, различни е имало винаги и в това е красотата на света. Уеднаквяването и налагането на “свещена норма” е опресия, която води до истински извращения.
- Интересувате ли се от спорт?
Умерено играех футбол до преди няколко години, сега просто гледам няколко пъти в годината футбол, бокс и тенис.
- За или против пластичните операции?
За корекция и намеса от здравно естество да, за другото има огледало. Всеки трябва да прави информиран избор. Не сме ние съдът, който ще отсъди.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Ни най-малко. Отнасям се към себе си с грижа и уважение
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо. По-добро е за съня и радостта в леглото.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Възнаграждението често не отговаря на вложеното, но работата ми носи други ценности — смисъл, признание и развитие.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не. Всяко ново начало има своя край.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Както вече казах, не губя време в мечтания. Но ако има възможност, бих отишъл в Италия -харесвам езика, гастро настроенията, културата и климата там са за мен.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Много са и са всякакви – когато видях племенницата си като бебе, когато приключи “Монумент 1.0” на Бузлуджа, С анта Моника и Indipendent Spirit Awards, 45-те минути с Йежи Гротовски в Копенхаген…
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Трудните периоди са били свързани с лични и професионални кризи, но от тях научих най-важните уроци, а и получих най-големите травми, от които също се уча.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че всеки филм, представление или картина може да промени някого. И той ще престане да се отдава на демоните си.
- Как си представяте света след 100 години?
Все същия като човешки емоции и грижи, но вече колонизирал Луната и установил дикатура на космонавтиката над Вселената.
- С кого бихте живели на самотен остров?
В града живеем като на самотен остров, но в изолация бих искал да е с човек, който да може да се храни с пръсти и да има желание да оцелее.
- Може ли да простите изневяра?
В моята система за разбиране “изневяра” не съществува. Съответно няма какво да “прощавам“.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
С едно изключение, да, поддържам отношения, човешки, смислени.
- Привърженик ли сте на брака?
Доколкото е институция, която регулира отношенията, когато минат трите години на еуфория, да. Мисля я за необходима мярка за поправяне на грешки.
- Романтични ли сте?
Ако писането на стихове върху салфетка с молив за очи е романтичен жест…
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
“Часът е пет – за европейския поет от школата на символистите начева празно време”. Пет след обед и пет сутринта. Там между деня и нощта е моето време.
- На кой народ симпатизирате?
На онзи, който не се бърка другиму, не тероризира и не тормози съседите си, народ, който гради и се развива. На такъв народ симпатизирам.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Ще успееш ли със всичко, с което си се захванал?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Стив Джобс, Тодор Александров, Стамболов, Стравински, Цар Борис II, Крал Милан, Драган Цанков…и още…Имам толкова въпроси.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Най-вече с илюзията, че контролираш напълно всичко.
- Кога свършва детството?
Когато вече няма кому да кажеш “мамо” или “татко”.
- С какво никога не искате да се разделите?
С любопитството към всичко.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Питай и търси къде е скрита тъмнината.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Вярвам, че човек сам определя живота си дори при най-тежки обстоятелства.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Забавлявам се на тези псевдонауки и не, не го правя.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Връзвали са ми такъв конец, но да си призная, всуе верието не е ме привлича.
- Каква е представата ви за щастие?
Едно да
Едно не
Една линия на хоризонта
Една ябълка
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Ако някой ден ми се случи да умра, не искам да е през ноември, тогава е проклето време. Нека не е е през декември – земята ще се е сковала. Нека да е пролет, по зелено. Но не сега. Нека да е някога.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Спомените са мистична дейност. Ще ни забравят за важните неща, а само шарените ще се помнят. Нека ме запомнят изправен.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg