10.3 C
София
неделя, 21 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Стефан Софиянски: Още ме наричат „кмете“ и ме търсят да раздавам апартаменти

Ам-гъл е хобит от рода на Запасливците и герой от книгата „Властелинът на пръстените“. Това обаче е и името на любимия ресторант на Стефан Софиянски на ул. „Сан Стефано“. Срещата ни с бившия премиер и бивш столичен кмет е там в най-студения ден на януари. Точно тогава се оказа, че в София е измерена най-ниската температура в цялата страна – минус 15 градуса.
В уютния ресторант Софиянски е абсолютно категоричен в избора си на храна и питиета, което подсказва, че често посещава заведението. Предупреждава, че не е по салатите и десертите. Не пропуска да спомене съпругата си Алиса Софиянска, която по думите му приготвя много хубави десерти, които той предпочита пред всички останали. Въпреки студа навън си поръчваме бира, и то мътна, защото това е любимото му питие. Стефан Софиянски харесва немски бири, но не пренебрегва и българското „Столично мътно пиво“.

Петя БАХАРОВА

Няколко дни подред се уговаряхме за тази среща, защото Стефан Софиянски се оказа доста ангажиран човек. „Освен че имам три дъщери и петима внуци, които все пак отнемат част от ежедневието ми, поддържам обществен живот – казва той. – Част съм от една среда, в която се събираме и взимаме позиции за случващото се в страната ни.“ Става дума за Съюза на свободните демократи, където в момента Софиянски е редови член. „Не сме толкова партия, колкото общество. Дори след обяда ми с вас съм се уговорил за среща с двама души да се видим и обсъдим разни неща, имаме какво да говорим. Даже готвим едно по-широко обединение около формацията, която подкрепи Вили Лилков за столичен кмет и имаше относителен успех. Искаме да видим дали моделът „Синя София“ може да прерасне в „Синя България“. Искаме да се обърнем към нашето поколение, защото новите хора в политиката, без да имат нашите успехи, направиха конфронтация на поколенията, която нито е приятна, нито е хубава за обществения живот.“

Разговорът ни се пренася в 90-те години на ХХ век, когато

СДС е в своя възход, а Софиянски важен фактор в партията.

По-младите поколения едва ли знаят, но в зората на демокрацията премахването чл. 1 от Конституцията, или ръководната роля на БКП, е най-важното за седесарите. Стефан Софиянски връща лентата и към другата важна цел тогава, каквато е възстановяването на частната собственост. „Не забравяйте, че тогава 97–98 процента от собствеността в България беше държавна – припомня той. – След това важно беше влизането ни в НАТО, в Европейския съюз. Не отричам, че всичко това мина през много проблеми и грешки, но беше направено. Днес, когато трябва да се възползваме от тези предимство, ние се върнахме назад с непрекъснати обществени конфликти. И което най-много ме притеснява – с една недобре вървяща икономика. Въпреки че взимаме повече от Европейския съюз, България си остава на последно място, а и се отдалечава все повече“, е тъжната му констатация.

Днес Стефан Софиянски не е на гребена на обществения живот, но още се помнят години, в които беше един от най-влиятелните мъже в държавата.

Хората, дори по-младите, все още го разпознават по улицата. Наскоро заедно с внука му първокласник отишли да пазаруват в магазин от голяма верига. Жената на касата го попитала има ли карта. Оказва се, че бившият премиер я забравил вкъщи. В този момент касиерката се обръща към хората на опашката и казва: „Моля, някой да услужи с картата си на г-н Софиянски“. Хората веднага се отзовали. А внукът му бил учуден как така всички на опашката го познават.

„Водех много активен живот не само в България, а и по света. Дори като кмет направих първия пробив в Китай. Бях първият общественик, който посети тази страна с много голяма делегация.“

Един от най-забележителните моменти в политическата му кариера обаче е времето, когато е премиер в много тежък период за страната ни. Тогава държавата е в катастрофално положение, налага се въвеждането на Валутния борд. Годината е 1997, а Софиянски е начело на служебно правителство, назначено от тогавашния президент Петър Стоянов.

„Водихме много тежки преговори, подготвихме законодателството за въвеждането на Валутния борд. Не знам дали днешните поколения я помнят, но имаше една Ан Макгърк, която беше начело на мисия на Международния валутен фонд у нас“, връща лентата той. Софиянски определя Макгърк като много строга дама. Един ден той е сам в премиерския си кабинет и работи усилено. В такива случаи има навика да се настройва, слушайки много силно музика. По някое време секретарката му съобщава, че Ан Макгърг ще го посети. Точно в този момент по радиото върви парче на „Блек Сабат“, а Софиянски много харесва певеца на групата Ози Озбърн.

„Надул съм музиката, Ан Макгърк влиза, сяда срещу мен и мълчи. По едно време казва: „Може ли да намалите?“ – спомня си бившият премиер. – Говореше много тихо. В този момент усещам, че е станал гаф, намалявам и й казвам: „Много ме извинете, имам навика да слушам високо музика, а бях сам и работех“. Тя ми отговаря с железен тон: „Аз също обичам да слушам музика, но не и когато разговарям с министър-председател“.

Срещата му със Стив Ханке, когото у нас наричат „бащата на Валутния борд“, също е знаменателна. Тогавашният президент Петър Стоянов праща американския икономист в кабинета на премиера Софиянски. Вече се водят преговори за влизането на България във Валутния борд, а Ханке се появява с намерението да стане икономически съветник на Софиянски. Подава му договор за хонорар от 40 000 долара и се обръща към българския министър-председател с думите, че в никакъв случай страната ни не трябва да въвежда Валутен борд. „Отвърнах му, че няма как да ми е съветник, защото вече е решено Валутният борд да бъде въведен – разказва политикът. – Аз имам един начин на поведение, който подсказва на госта ми, че вече е време да си тръгва, без да го обиждам. Ханке си тръгна.“
Малко след това звъни телефонът.

Петър Стоянов леко ядосано пита Софиянски какво е направил,

Защо е обидил Стив Ханке. „Не съм го обидил. Той иска да не въвеждаме борда, а ти знаеш, че нямаме друг избор“ отвърнал премиерът.
„Спокойно, спокойно – казал президентът. – Аз те извадих от положението. Взех го за мой съветник, но ти ще му платиш хонорара.“ Това се случва през март 1997 година. Валутният борд е въведен успешно в страната. Нещата потръгват, инфлацията е овладяна, резервът на страната е увеличен. Идва септември и Софиянски прочита в международно списание интервю на Ханке, в което казва – „Аз съм бащата на Валутния борд в България“. Софиянски първо много се ядосва на тази очевидна лъжа, възнамерява да прави опровержение, но накрая решава да не си къса нервите и го зарязва. „Стив Ханке изобщо не е бащата на Валутния борд у нас, както се провъзгласява – категоричен е той. – Моите колеги, големи български икономисти, само като чуха името му, категорично ми отказаха да се занимават с него. Нарекоха го дървен философ“, припомня случилото се тогава.

С днешна дата Софиянски споделя, че политиката не е оставила горчивина у него независимо от четирите дела, които се водят срещу него през годините. „Напротив, имал съм много щастливи и успешни моменти. Може да ви звучи като излишно самочувствие, но когато бях шеф на съобщенията, аз пуснах първото частно радио в България – FM+. После „Дарик радио“ и останалите. Най-интересното е, че тогава и седесарите, и бесепарите бяха против частните радиостанции. Логиката на едните беше, че информацията трябва да се контролира, а пък нашите смятаха, че парите са при тях и те ще направят първите частни радиа.“

В крайна сметка Софиянски казва на чиновниците да освобождават честотите и да ги разпределят. Той се гордее и с това, че осъществява първата сателитна връзка, първия синдикиран заем, създаването на две банки – Пощенска и Общинска, пуска първата линия на метрото в София.

„Един от щастливите ми моменти беше, като възстановихме църквата „Света София“.

Преди това работеше само малка част от нея, беше затворена още от времето на Людмила Живкова – припомня бившият кмет. – След промените работеше само едното и кьоше. Взех пари по проекта „Красива София“, който прерасна в „Красива България“. За него ремонтът на „Света София“ е особено вълнуващ, защото като деца с родителите му са се черкували там.

Стефан Софиянски е кореняк софиянец. Родният му дом е на ул. „Оборище“ и скоро отново ще живее там. Дядо му, на когото е кръстен и когото не е виждал, е убит на 27 септември 1944 година в Горна Оряховица. По това време майка му Елена вече живее в София и учи в „Дойче Шуле“. Запознават се с баща му Антон. „С имената им вече има кръстени внуци, че и правнуци – отбелязва Софиянски. – Първородната ми дъщеря Елена дори носи трите имена на майка ми.“
Детството на бъдещия премиер и столичен кмет минава на ул. „Оборище“. Ресторантът, където обядваме, е съвсем близо до родната му къща. Всъщност именно в този апартамент са родени двамата със сестра му Мария. Стефан учи в 49-о основно училище, където по-късно е настанена общинска администрация. След това завършва Първа мъжка гимназия на бул. „Дондуков“.

Питам Софиянски как са ги възпитавали със сестра му, имайки предвид немското образование на неговата майка. Отговорът му е лаконичен – строго. „Майка ми ни държеше изкъсо, баща ми беше по-либерален. Аз не бях добър ученик, но сестра ми беше абсолютен отличник“, уточнява той.

В 9-и клас Стефан Софиянски има поправителен по химия.

Това става повод цялата къща да замирише на валериан, защото баба му и майка така си успокояват нервите от притеснение. За изненада на цялата фамилия изпитът е взет с шестица.

В 11-и клас обаче му намаляват поведението, защото, вместо да влезе в час по български, играе мач под прозореца на класната стая. „Парадоксално е, но всеки следващ етап от образованието ми си повишавах успеха. Началното училище завърших с 4,60, средното с 5,15, а висшето – с 5,50“, разказва бившият премиер. Стефан Софиянски сам решава висшето му образование да бъде икономическо.
В училище бъдещият политик участва в клуб на „Гадниците“. В него членуват 5–6 момчета, имат и устав. Първата му точка е – „Гад гадно най-гадно гади“. Както се подразбира, основната задача на членовете на клуба е да си правят номера. Софиянски също става жертва. По това време в България има дефицит на червен пипер.

Един ден целият квартал около „Оборище“ осъмва с разлепени табелки с текст: „Внимание, хубав домашен евтин червен пипер продава семейство Софиянски“. Написан е и домашният телефон на фамилията. „Представяте ли си, родителите ми да продават червен пипер. Дойде човекът от бакалията да пита какво става“, спомня си със смях Стефан.

Покрай тази история той споделя спомени за майка си и баща си, които са юристи. Двамата имали трудни периоди през 50-те години на ХХ век, които Стефан много добре си спомня и до днес. Баща му Антон Софиянски е доцент в Софийския университет, но го уволняват по политически причини. Налага се да пренася чакъл с камиони, за да издържа семейството си. После го възстановяват, става юрисконсулт.

На майка му, която е дете на осъден от Народния съд, не позволяват да следва. „Трудни години бяха, но нашите бяха работливи и постепенно си стъпиха на краката. Майка ми я пуснаха, завърши право. Беше ценен софийски адвокат до пенсионирането си през средата на 70-те години. След това продължи да работи, защото татко вече го нямаше. Той си отиде много рано – на 57-годишна възраст. Майка ми почина на 97 години, но тези 40 години остана само с нас“, споделя синът.

След смъртта на баща му майка му ги събира с по-малката му сестра и казва: „Стефане, няма да се жениш преди сестра си“. Софиянски изпълнява повелята. „Позакъснях с женитбата. Обичах свободния живот“, отбелязва с усмивка той.
През 1985 година

сестра му бяга от социалистическа България.

Заминава с дъщеря си на специализация в Западна Германия и не се връща. Питам Софиянски дали това е навредило по някакъв начин на фамилията. „Не, вече беше дошъл Горбачов и Перестройката“, отговаря той.

Вече стана ясно, че майката на бившия премиер доживява достолепните 97 години. Елена Софиянска си отива от този свят преди две години, като до последно чете вестници, интересува се е от ставащото в България и света и пие по чаша червено вино вечер.

Обядът ни със Стефан Софиянски предразполага към откровения и в тях няма как да не стане дума и за съпругата му Алиса. Питам го как са се запознали, а той отговаря, че е станало на колела. Стефан и Алиса са съседи. Бъдещият столичен кмет вече е на 32 години, работи в научен институт и ходи на работа с колело. Бащата на Алиса работи в същия институт, на нея също й се налага да започне работа там, защото не я приемат в университет първата година. „Тя се появи със своето колело, уговорихме се и започнахме всяка сутрин да пътуваме заедно. Алиса ме чакаше на „Оборище“ и тръгвахме с колелетата“, обяснява Софиянски.

Алиса и Стефан са гаджета три години, женят се през 1983 г. Всеизвестно е, че двамата имат три дъщери и както казва Софиянски, това става напълно съзнателно. „Чакахме първия Митко, после втория и третия, смее се той. – Първият Митко се оказа Елена, вторият – Ива, и накрая Димана. Много е хубаво да си баща на три дъщери. Бяхме много щастливи и си отгледахме децата. Всичките са с хубави професии, работят. Двете ми дъщери са семейни, третата сега се сгоди и тази година чакаме сватба.“

Любимото място на цялото семейство е къщата в добричкото село Поручик Чунчево. „Харесвам този край, влюбих се в него. Вече прекарваме много от времето си там. По-интересно е, че Алиса, която е градско чедо, и децата страшно обичат това място.“
Семейство Софиянски често пътува до Германия и по-конкретно до областта Рейнгау, където живее Мария, сестрата на Стефан. „Цял свят ходи там да пие чудесния им „Ризлинг“ и аз също имам тази привилегия“, отбелязва той.

Стефан Софиянски е и колекционер на часовници и писалки. Показва ми часовника на ръката си, който е винтидж на марката „Омега“. Споделя, че задължително пише с писалка с мастило. Всички държавни документи, парафирани от Стефан Софиянски и като премиер, и като кмет, са само с писалка.

Бившият премиер поглежда колекционерския си часовник и обядът ни трябва да приключва заради поредната му среща. Трябва да се отбележи, че проявата му на обществени места продължава да предизвиква интерес. Хората най-редовно се обръщат към с него с „кмете“. „Разпознаваем съм, това не ме притеснява. Още ме търсят да раздавам апартаменти – смее се Софиянски. – Така навремето, когато бях шеф на съобщенията, ме търсеха да раздавам телефони 10 години, след като вече не работех там.“

Самият Софиянски по време на соца също урежда с връзки своя стационарен телефон. След време, когато става шеф а съобщенията, се обажда на човека, който му е помогнал. „Бях направил справка, много сериозен мъж. Предложих му определена позиция, но той благодари и отказа. Нищо не поиска и когато ми съдейства за телефона. Дори отказа скъпата бутилка, която му бях приготвил“, казва бившият столичен кмет и приключва нашия напоителен с истории обяд.

МЕНЮ
„Ам-Гъл“ ресторант барбекю, ул. „Сан Стефано“ 3, София

Салата „Ам-Гъл“ – домат, краставица, печена чушка, запечено халуми, песто – 14,90 лв.

Хрупкави пръчици от тиквички със сос – 10,90 лв.

Запечен патладжан с прясна доматена салца и моцарела – 14,90 лв.

Свинско бонфиле с пържени картофи, разядки и люта чушка – 19,90 лв.

Бисквитена торта с маскарпоне – 7,90 лв.

Две мътни бири – „Столично Вайс“ – 6 лв.

ОБЩО – 74,5 лв.

 

 

Последни новини

- Реклама -