Антиколониалните настроения и произтичащата загуба на френски позиции в Африка провокират компенсаторна американска намеса на континента. Експерти започват да анализират през тази призма последния военен преврат в Габон. Внимателен поглед би открил връзка със смяната на властта предния месец в Нигер, където народът иска прекратяване на френското присъствие, но не проявява враждебност относно местната военна база на САЩ.
Повод за пуча в Габон стана оспорван вот, при който президентът Али Бонго спечели трети 7-годишен мандат. Хунтата отхвърли резултата, арестува държавния глава и негови близки по обвинения в корупция. Така приключва 56-годишното управление на фамилия Бонго, белязано от масова бедност и протести срещу изборни машинации.
Превратът е осми в Западна и Централна Африка от 2020-а насам след два в Мали, два в Буркина Фасо, по един в Чад, Гвинея и Нигер. Общият мотив е корумпирано управление и насилие от ислямистки групировки, а тенденцията: загуба на френско влияние в бившите колонии и нарастваща роля на Русия, главно чрез частната военна компания „Вагнер“.
Макар и сходен по механизъм, метежът в Габон е различен от предните. В регион Сахел неуспешните опити на Франция за силово справяне с тероризма и по-ефективните действия на „Вагнер“ наклониха везните. Габон е далече, на екваториалния атлантически бряг. Държава със стабилно управление, голям износител на нефт и западен партньор. Липсва пряка руска връзка, племенен или религиозен конфликт. На практика близкият до Париж президент е сменен от протеже на Вашингтон.
Краят на династията
Сваленият Али Бонго е френски възпитаник, учил право в Сорбоната. Следва стъпките на баща си – Омар Бонго, президент на Габон от 1967 до фатален инфаркт през 2009 г. Омар минаваше за един от най-богатите държавни лидери, със $130 млн. само в нюйоркска банка. Френско разследване установи през 2007, че семейство Бонго притежава 39 имота в страната, 70 банкови сметки и 9 луксозни автомобила. Отделно Омар инвестирал милиони в политика, специално в изборната кампания на Жак Ширак, но прокуратурата не откри доказателства. Наскоро френските власти обвиниха девет от десетките му (между 30 и 54) деца за имотна афера с печалба 90 млн. евро.
От идването на власт през 2009-а Али Бонго стана любимец на американския президент Барак Обама и гост на глобалисткия форум в Давос, дори вкара Габон в Британската общност. На първо място обаче беше политически съюзник на Париж, изгоден партньор за френски нефтени и минни компании. Една от тях сега заплаши да замрази огромния добив на манган и да прати на улицата 9000 работници.
Габон е член на ОПЕК, с годишен приход $6 млрд. от износ на петрол. Бонго държаха контрола чрез роднини на ключови позиции в управлението, армията и търговията. Малцина богати прибират 90% от доходите, безработицата надхвърля 40%, а 60% живеят под линията на бедност, което обяснява радостта на населението от военния преврат.
Избраният за „преходен президент“ ген. Брис Олиги Нгема е братовчед на Али Бонго. Служи като асистент на Омар, след чиято смърт е изпратен военен аташе в чужбина, но покрай опит за преврат в Габон през 2019 е привикан от Али и издигнат до командващ Републиканската гвардия. През 2020 в САЩ разследват активи на фамилията Бонго и установяват, че Нгема – още преди да заеме високия пост – е придобил три имота в Мериленд, платени в брой с общо над $1 млн. Не е санкциониран, затова е смятан за американско протеже, подготвяно да смени Али Бонго в подходящ момент.
Интересът на САЩ
Африка се изкачва в дневния ред на Вашингтон заради процесите в бившите френски колонии. Щатите не целят конфронтация с Париж, а отчитат, че Франция трудно ще продължи да налага колективните западни интереси, затова дискретно поемат ролята и инициативата.
Китай и Русия осезаемо засилиха позициите си в Африка, а икономическата битка на Запада срещу Пекин налага алтернативни източници на суровини и минерали, вкл. платина, хром, кобалт, графит, мед, манган, нефт, газ, а в случая с Нигер – уран за 22% от френските АЕЦ.
Мозъчни тръстове в САЩ препоръчват използване на всякакви лостове за търговско партньорство с цел контрол над африканските ресурси. Това обяснява нюансите в реакциите – умерени от Америка и по-крайни от Европа. Вашингтон изрази безпокойство, призова военните в Нигер и Габон да върнат гражданското управление, но не бърза да обобщава опасна тенденция от серията преврати. Щатските медии се ограничават до констатации, че Париж губи позиции.
По-драматично реагира Европа. Франция приветства заплахите на Икономическата общност на Западна Африка (ЕКОВАС) за военна намеса в Нигер. Евросъюзът ще подкрепи санкциите на ЕКОВАС срещу хунтата в Нигер, но не и военна сила, която би предизвикала миграционна криза. Междувременно Москва изпрати военния си зам.-министър да успокои африкански лидери, че Русия поема ангажиментите на „Вагнер“ след смъртта на Пригожин.
