Проф. Атанас ЩЕРЕВ
Здравното министерство се заема с реформа, като съкращава част от административен здравен персонал, и това е похвално, и същевременно крайно недостатъчно за успокояване на хроничното недоволство на населението от човекоомразната система на здравеопазване у нас.
Както многократно е заявявано, реформа в здравеопазването не може да се направи от МЗ просто защото това министерство няма финансовите, административни и мениджърски правомощия за осъществяване на пълноценна реформа. Не възможности, а правомощия! Такава може да се осъществи от Министерския съвет с разбиране за нуждите на националното здравеопазване и на населението, и стабилна парламентарна подкрепа, каквато има сегашното правителство. Какви биха могли да бъдат стъпките в правилна посока?
– Добре би било да се разбере, че реформа в данъчната ни система с увеличение на дела от данъците, които да остават в регионите и общините, е полезно и наложително дело за каквато и да е реформа, включително здравна.
– Тази промяна в данъчната система на страната ще помогне еднозначно за подкрепа, обновяване и привличане на персонал в заинтересованите за това общини.
– Държавни болници трябва да останат само университетските и крупни медицински структури с достатъчно финансиране за поддържане с апаратура и персонал и без пилеене на парите на данъкоплатците с безполезни субсидии, т.нар. наливане от пусто в празно.
– Централна НЗОК, контролирана плътно от МЗ, е неработещ модел на здравеопазване. Необходими са няколко каси, модифицирани ДСГ (диагностично свързани групи) за оценка на плащанията по тежест на заболяването, пакет, който касите плащат в зависимост от бюджета си, развитие на ДЗО (доброволно здравно осигуряване) наред със застраховането и задължително Държавен фонд за бедни и безимотни български граждани (ДФБББГ). Тази група граждани сега се лекуват в общински и държавни болници колкото да не е без нищо и болниците трупат задължения, които всички данъкоплатци плащат.
– Контролът на здравните дейности трябва да се прехвърли от административен от МЗ към съсловните организации на специалисти в лекарски камари по подобие на тези в Германия, Австрия и други европейски страни.
– Нашите политици вдянаха, че изграждането на магистрали чрез концесии е добро нещо за икономиката на страната, дано да разберат и това, че частните медицински центрове и болници не са пречка, а важна част на доброто здравеопазване в България. Критериите за качество на медицинските дейности трябва да бъде еднакви за всички здравни заведения независимо от собствеността.
– Изключително важно е как се провежда лекарствената политика в страната ни. За никого не е тайна важната роля и мощ на фармацевтичните фирми производители, вносители, дистрибутори и влиянието им върху здравните процеси в една държава. Държавническо поведение е да има значителен превес в нашето фондово снабдяване с генерици и да се акцентират и финансират от касите и държавния бюджет профилактични дейности от порядъка на стотици милиони евро.
– Една здравна реформа се прави след предложения, публична дискусия и управленска воля за промяна. Трудно е, но не е време за отлагане, защото липсата на добра организация на здравеопазването в една държава се заплаща с човешки животи.
Дано това правителство с мандата, който му дадоха българските граждани, да намери верния път за реформи, ако има воля за това.