20.8 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Ще има ли война НАТО – Русия – от Теодор ЦЕКОВ


Теодор ЦЕКОВ

С нескрит гняв Володимир Зеленски заглуши какофонията от заплахи към Русия, чрез която Западът се опитва да компенсира дефицита на спасителна помощ за Украйна. Президентът призова партньорите към политическа воля за спешно осигуряване на необходимите оръжейни доставки, които да направят войната безнадеждна за Путин. Алтернативата според Зеленски е най-срамна страница в историята, ако Америка и Европа загубят от иранските дронове или руските изтребители.

В нестроен хор от Северна Америка и Европа летят предупреждения за пряк конфликт между НАТО и Русия. Френският президент Макрон заяви, че въпреки сегашната липса на консенсус е възможно съюзнически войски да влязат на украинска земя. Въпреки бързите опровержения от европейски лидери и иронични руски напомняния за Наполеон, Макрон уточни, че думите му са добре обмислени и премерени. Канада го подкрепи с принципна готовност за изпращане на обучителни, а не бойни сили. Същевременно военният министър на САЩ Лойд Остин прогнозира неизбежен сбълъск между НАТО и Русия, защото „при успех в Украйна Путин няма да спре с агресивните действия в региона“.

Опасенията – от руска атака срещу балтийските държави или Полша, до ядрен удар по космически сателити и прекъсване на подводни комуникационни кабели, са хипотетични. Кампанията цели да усили натиска върху мнозинството конгресмени във Вашингтон, отказващи да гласуват помощ към Киев на обща стойност $60 милиарда. Републиканците печелят избиратели като изтъкват провала на демократите с мексиканската граница, причинил наплив от имигранти, опасна дрога, престъпност и криза със социалните бюджети в големи градове.

В консенсусния наратив се включват и водещи световни медии. Bloomberg например цитира анализ на украинските служби, че до лятото отбранителната линия може рухне под руския натиск, ако съюзниците не увеличат оръжейните доставки.

Кремъл отвръща на изострената реторика, като изтъква своите „неотразими“ нови ракети и решимост за ядрен удар. Циклично се разиграва и картата „Приднестровие“. Сепаратисткият регион поиска помощ от Москва срещу политически и данъчен натиск от молдовските власти, досущ както Донбас помоли за закрила броени дни преди руското нахлуване. Ситуацията в Приднестровието е толкова патова, че едва ли някоя страна ще предприеме ескалация. Русия няма как икономически да защити населението, изолирано между проевропейската власт в Кишинев и украинската Одеска област, но може да взриви с хиперзвукови ракети огромния арсенал от 20-ина хиляди тона бомби, снаряди и мини в село Колбасна и да превърне огромна територия в пустиня.

Съвсем разбираемо е недоволството на Киев от словесните престрелки. Докато Западът декларира морална подкрепа и ангажираност, руските сили натискат по цялата фронтова линия. Не само липсват положителни новини, а лъсват пукнатини в западния съюз.

Извънредно проблемна е Германия, която освен в икономическа затъва и във военна криза. Канцлерът Олаф Шолц не споделя агресивния подход на Париж и Лондон, и отказва да предостави на Киев далекобойните крилати ракети „Таурус“, с които може да се атакуват Москва или Санкт Петербург. Логиката е ясна – въпреки обещанията за атаки по противника само на украинска земя всеки удар на руска територия ще се приеме като германско участие.

Докато Шолц обяснява, че предоставяне на система с далечен обсег изисква контрол от германски военни и такъв няма да има, неговите главнокомандващи кроят различни планове. Руска медия се сдоби с 38-минутен разговор на четирима висши офицери, начело с шефа на ВВС, които обсъждат как да снабдят и подпомогнат украински ракетен удар по Кримския мост, без да бъде доказано германско участие. Военният министър Борис Писториус поднесе оправдание, че обсъждането на сценарии не означава „зелена светлина“ за действие.

Наивно е да се говори за недоразумение. Има явен натиск срещу канцлера. Държавната телевизия ZDF направи анимационен клип за деца, в който ракета Taurus се оплаква на английска Storm Shadow и френска SCALP, че не може да стигне до бойното поле в Украйна заради колебаещия се Олаф Шолц.

Партньорите от НАТО мълчат, но според водещи западни медии германският гаф е провокирал проблеми. В изтеклата комуникация се споменава за натовски военни в Украйна. Още по-лошо: с какви превозни средства Франция и Англия тайно вкарват своите ракети в страната.

Соловите изяви на отделни държави носят влизане в новините, но не и реални ползи за Украйна. Литва подкрепи позицията на Макрон въпреки скромния си потенциал. Още по-агресивно се изявява наскоро приетата в НАТО Финландия. Местна медия разтръби, че правителството и шефът на парламентарния комитет по отбрана дават съгласие на украинската армия за използване на финландски оръжия по руска територия. Тази позиция противоречи с колективно афишираното условие за западна военна помощ – да не бъде използвана срещу руска територия.

Безполезни са също отделните призиви за конфискуване на замразените руски банкови резерви и предоставянето им на Украйна. Мнозинството в ЕС отчита правни и финансови пречки пред подобен акт дори само за лихвите от тези активи.

Последни новини

- Реклама -