Взаимноизгодните отношения между Русия и Турция са поставени на изпитание от офанзивата на антиправителствени сили в Сирия. Групировки, свързани малко или повече с Турция, превзеха втория най-голям град – Алепо. Техният билцкриг накара армията на президента Башар Асад да изостави северозападната провинция почти без бой. Наложи се руският контингент да помага с въздушни удари за удържане на разположения 100 км южно град Хама.
Ескалацията в Сирия дойде веднага след договореното крехко примирие между Израел и „Хизбула“ в съседен Ливан. Така обстановката в Близкия изток остава взривоопасна като вещае още хиляди жертви и нов бежански поток към Европа.
Само един от възникналите въпроси има отговор. Атаката е дело на сунитските ислямисти „Хаят Тахрир аш Шам“ и протурската Сирийска национална армия. ХТШ е обявена за терористична организация, но частично сътрудничи с Турция. Практически враговете на Асад възобновяват гражданската война, започнала преди 13 години и замразена през 2020 г. Тогава Русия, Иран и шиитската „Хизбула“ спасиха режима на Асад, а опозиционните фракции – подкрепяни заедно или отделно от САЩ, Турция и монархиите на Арабския полуостров – се изтеглиха към периферията. ХТШ контролира западната провинция Идлиб. На север и изток властва „Автономна администрация“, в която доминират подкрепяните от Вашингтон кюрди, но гранични райони са окупирани от турски сили.
След 5 дни мълчание Турция се дистанцира от офанзивата. Външният министър Хакан Фидан след среща с иранския си колега в Анкара заяви: „Грешно е да се обясняват събитията в Сирия с външна намеса. Липсата на диалог между режима и опозицията докара проблема дотук. Дамаск трябва да съгласува с народа и законната опозиция. Турция не иска ескалация и би подкрепила ходове за сваляне на напрежението“.
Русия и Иран поддържат Асад активно, а Китай – морално. „Хизбула“ не може да изпрати бойци, но опълченци от Ирак с огромен опит в битките срещу „Ислямска държава“ се притичат на помощ. Макар и на различно мнение с Турция относно сирийския режим, всички са единно против терористи да използват новата нестабилност с риск от цивилни жертви и бежанска вълна. Външните министри от Москва, Техеран и Анкара ще обсъдят ситуацията на 7–8 декември в Доха.
Асад в разговор с президента на Иран определи атаката като опит за прекрояване на регионалната карта според интересите на САЩ. Представител на опозицията заяви, че борбата няма спре, докато сирийското правителство не се съобрази с изискването на ООН от 2015 за нова конституция, прозрачни избори и отговорно управление. „Готови сме за преговори още утре“, декларира Хади ал Бахри в телевизионна изява от Истанбул.
Мъгла обгръща останалите въпроси относно момента и целите на офанзивата. В последните две години Кремъл положи големи усилия да реанимира отношенията между Асад, турския лидер Ердоган и арабските монархии. Сега постигнатото е под угроза. Най-изявените руски експерти критикуват Асад: помислил се за краен победител в замразената гражданска война; занемарил армията до демотивация от корупция и безпаричие; подценил усилената военна подготовка на ХТШ; от самозаблуда блокирал диалога с Ердоган чрез ултимативни претенции за изтегляне на турските сили от северните райони. В Иран също негодуват, че Асад пропилял пет години да се подготви за неизбежна вражеска контраатака.
Турция има интерес за федерално разделяне на Сирия, своя зона на влияние и налагане контрол над кюрдите, но Ердоган иска да избегне ескалация и бежанци. Анкара не харесва, но подпомага джихадистката власт в провинция Идлиб с храни, дрехи, пари и оръжия, за да парира граждански протести и миграция през границата.
Твърди се, че офанзивата към Алепо е планирана за октомври и отложена под натиск от Турция. Бунтовниците все пак използваха момента, когато Русия, Иран и „Хизбула“ са ангажирани и отслабени от други конфликти. Атаката трябвало да е по-ограничена, но отстъплението на сирийската армия отворило голяма територия.
Теоретично събитията устройват Ердоган, защото може да притиснат Асад към предоставяне автономия на протурския Северозапад и прокюрдския Североизток. Намеренията на Доналд Тръмп да изтегли американските части от Сирия и Ирак пък отваря вратата Турция да подчини кюрдите. Ангажиране на руски сили в Сирия е от полза за САЩ, ЕС и Украйна. Спекулира се, че дестабилизация на Асад обслужва враждуващите на думи, а търгуващи помежду си Турция и Израел. Това обаче би разрушило подобрените отношения между Анкара и Техеран, които са по-ключови.
Изобщо, външната политика на Турция е дори по-сложна от кашата в Близкия изток. Ердоган е приятел по сметка с Путин – дотам, че член на НАТО кандидатства за влизане в икономическия блок на противниците – БРИКС. Турция прави бизнес и с
Украйна, и с Русия – дронове, газ, зърно, търговия, туризъм. Ердоган иска да си партнира с Русия и Китай, но паралелно подкопава влиянието им в Централна Азия и Африка.
В Сирия интересите на Москва и Анкара се разминават най-опасно. През март 2020 Ердоган и Путин се съгласиха да разделят страната на зони на влияние с цел баланс, стабилност и примирие в джихадисткия бастион Идлиб. Две трети от територията е под контрола на Асад с помощта на Русия и Иран. Една четвърт е доминирана от кюрдите с подкрепата на САЩ. Третата зона на север и северозапад е за ХТШ и протурските сили. Ако тази конструкция се счупи, ще разклати още повече Близкия изток, но разрив между Русия и Турция може да удари Европа енергийно с прекъсване на газовите доставки по „Турски поток“.
Теодор ЦЕКОВ
