Милена ФУЧЕДЖИЕВА
„Сляп философ казва „Загасете лампата“. Това е послание от големия чилийско-френски кинорежисьор Алехандро Ходоровски. Той вече е на 95 години, но е много активен във Фейсбук, където постоянно споделя подобни свои мисли. Вдъхновяващ артист и човек заради таланта и мъдростта си, които са се развивали през почти цял век.
Всеки човек може би има в себе си един сляп философ, заради когото си заслужава да се обърне към себе си, а да не търси причините за начина, по който се развива животът му извън него. Според млада политичка по Би Ти Ви от млада партия – Тръмп ще върне женския род, емотикон намигане – която, както винаги, е пусната, за да упражни контрол над имиджовите щети, нанесени на партията й от нейни колеги, коалицията ПП-ДБ щяла да е първата „конструктивна опозиция. ГЕРБ действали на принципа „роднини и милиционери“, а на нас ни се причу посланието от прегръдката в стил „роднина-милиционер“ на Кирил Петков. Човекът не каза „ще видим“, а „ще те оправим“.
Шоуто започва с перспективата за обединение на „конструктивната опозиция“ с „обградения от санитарен кордон“ Делян Пеевски. Все по-трудно насмогваме с кавичките. Пеевски беше така ефикасно и стратегически обграден, че кордонът остана в Бойко Борисов, който за пореден път така извъртя ситуацията, че публично опроверга зависимостта си от Пеевски, преговаряйки и стигайки до договорка с половин уста, но договорка за подкрепа на новото правителство от АПС на Доган. Доган, който не подкрепи предишните опити на ГЕРБ да състави правителство. Доган, който до този момент беше „прегърнат“ от ПП-ДБ като „доброто“ ДПС, зачерквайки десанта с лодката в Росенец на Христо Иванов и Ивайло Мирчев. Сега отново стана този, който е създал Пеевски. „Конструктивната опозиция“ имаше един проблем, Пеевски, сега станаха два, Пеевски и Доган.
Политичката и колегите й явно не са предвиждали такъв развой на събитията. Но те не са силни по предвижданията и стратегиите. Все пак са в политиката само от 4 години. 4 години, в които бавно, но сигурно загубиха тежест и подкрепа с нейните и на колегите й публични изяви. А и за играта на политически шах се изисква талант. Било й интересно дали Пеевски щял да комуникира с Борисов. На нас не ни е интересно, защото е ясно, че те ще комуникират така, както Пеевски е комуникирал с Кирил Петков и Николай Денков. Когато участваш в управлението на една държава, ти комуникираш с всички. Както те доскоро нямаха телефонен санитарен кордон срещу Пеевски, със сигурност няма да го сложат и сега, когато ще им се наложи да са наистина „конструктивна опозиция“ заедно с него срещу новото правителство.
Преди време една депутатка от гражданската квота на ДБ разказа пред мен и още няколко души как тя чудесно работела с „Коцето“ от Възраждане. Иначе за пред нас, тъпаците, които гледат по телевизията заклинанията им за кордони, около „Коцето“ също има санитарен кордон. Той е дяволът, който не носи „“, а руски костюми. Според политичката – женски род, по Тръмп – било много трудно да отблъскват влиянието на Пеевски, той просто се хвърлял навсякъде да се покаже. От показаните от него чатове се вижда, че комуникацията е търсена еднакво от Пеевски, както и от Кирил Петков и Николай Денков. Пеевски не се хвърля, а излезе на светло активно като шеф на партия. Ако той се хвърля, Кирил Петков се мята. Политичката пък показва мускули на прокуратурата и се тръшка на заден ход след обещанието да даде имунитета си. И е изумена, че Даниел Митов щял да бъде шеф на МВР. Но не е била изумена когато „просто Наско“ стана министър на културата, след като боядиса читалище на село. Едно е безспорно – ще се забавляваме с шоуто на опозицията, на която, за да бъде ефективна, ще й се наложи да си чати с Пеевски, а той изпраща палчета и слънчица с разрешение да му се обадят. „Zv“.
Политиката не е занимание за почтени хора. И без да си мъдрецът Ходоровски, това минимално прозрение е очевидно за всеки човек. Въпросът е как използваш дадената ти от избирателите възможност да прикриваш непочтеността си. Да я потискаш в себе си, както алкохолик се опитва да държи юздите на глада си за алкохол, или пък да се опитваш да тъпчеш в гърлата на избирателите представата ти за честност. Тук се действа основно по втория начин, без значение дали става дума за „партия на статуквото“, или „партия на промяната“. Между честност и представа тече огромна река, между чиито брегове няма мост. И никога не може да има. Единственият начин да бъде прекосена е да се стъпва на труповете на враговете на претендиращите за честност. От труп на труп се стига до брега на представата. В политиката честният бряг винаги е изоставен за избирателите. Глупаците в очите на брега на представата.
Наскоро показаха по телевизията великия филм на Ищван Сабо „Мефисто“ с Карл-Мария Брандауер. Неостаряваща история за болезнено амбициозния талант, който винаги намира оправдание за всяка своя крачка, отдалечаваща го от честността, за да бъде приютен от силните на деня на брега на представата за честност. Устоите навсякъде са размити. САЩ има за пръв път осъден президент. По закон не би трябвало да е президент, но хората го избраха. Границите между честност и представата за нея стават все по-размити. По национална телевизия се появява в рекламите ликът на Хитлер, после на Сталин, после на Чърчил, а после отново Хитлер с Мусолини и Чърчил на корици на рекламирани книги за „важните личности от Втората световна война“. И рекламата завършва с лика на Хитлер. Да, тези личности са важни, дори по-важни от всякога, именно за да не предстоят реклами на книги с „важните личности от Третата световна война“ с Байдън, Тръмп, Путин и Нетаняху. Един от героите на филма „Мефисто“ иронично казва: „И вечният въпрос със статуите. Да ги съборим или не?“. Филмът е правен през 1981 г.
Светът се рестартира в понеделник с инаугурацията на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Нетаняху уж отстъпи за спиране на огъня в замяна на заложници, но това беше направено под натиск от специалния пратеник на Тръмп Стийв Уиткоф. Уиткоф е адвокат, предприемач и филантроп, който няма нищо общо с Държавния департамент. Изглежда, че Тръмп ще работи по този начин – със свои хора, бизнесмени, технологични олигарси и генерали, не дипломати, които ще водят преговорите във външната политика на САЩ. Уиткоф е официално назначеният от Тръмп специален пратеник за Близкия изток. Специалният пратеник за Русия и Украйна е генерал Кийт Келог. Един от позитивите на предишния Тръмп беше твърдата му политика срещу Иран, която явно ще продължи не само с военен, но и с дипломатически и икономически натиск, както Келог обяви наскоро пред иранската опозиция в Париж. Насроченото пътуване на Келог за Украйна на 8 януари беше отложено вероятно за след встъпването в длъжност на Тръмп. Плановете на Тръмп за бърз мир обаче могат да се окажат безпочвени заради упоритата амбиция на Путин за пълна победа над Украйна. А всъщност огромната власт за разрешаване на конфликта в полза не на Украйна, а на Русия, е в ръцете на Елон Мъск, благодарение на чийто „Старлинк“ украинците имат интернет и комуникации във военните зони. Това е плашещ факт, защото Мъск не е политик, а буквално случаен човек, технически гений, който, като най-богатият човек на планетата, има възможност да манипулира държави, военни действия, както и световния мир. Един коментатор по телевизията каза, че при конфликт Тръмп щял да погълне Мъск, защото не бил политик. Това никак не е сигурно. Мъск е нестандартен и непредвидим ексцентрик, а това може да бъде само гаранция за неприятни изненади в моменти, в които егото му ще реагира на заплахи.
На прага на нова ера сме, и отново както казват американците, Roll with the punches. Адаптирай се към трудните ситуации и неблагоприятни обстоятелства и продължавай напред.