Иво ДИМИТРОВ
Няма как да сте разбрали от така наречените големи медии, че преди няколко дни се навършиха 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Един велик българин, художник от голяма световна величина. Ако Майстора беше французин, италианец, холандец, австриец, германец, руснак или испанец, щеше да се нареди до своите велики съвременници като Анри Матис, Пикасо, Густав Климт, Жорж Брак, Фернан Леже, Василий Кандински, Хуан Миро, Егон Шиле, Умберто Бочони…
Вече 143 години никой не полага каквото и да било усилие да извади Майстора извън границите на България, да представи творчеството му по подобаващ начин в голям световен музей. Напротив. Дори се намират случайници, които, стъпвайки върху името му, се опитват да бъдат забелязани. Преди няколко години един смотльо го нарече провинциален художник. Същият този смотльо по-късно бе избран за служебен министър на екологията, след като заемаше този пост в друго служебно правителство. Та смотльото, наречен Юлиан Попов, „авторитетно“ обясни, че Майстора бил посредствен, провинциален и декоративен художник, и го сравни със Слави Трифонов. Върху Майстора се упражняваха и сбърканяци от ЛГБТИ общността с проекта „Другите българки“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът представляваше фотосесия на транссексуални, имитиращи жените от картини на забележителния ни художник.
Ето такива зелени еуглени и едноклетъчни оставиха Владимир Димитров-Майстора заключен за големите световни галерии и музеи. Творчеството на Майстора обаче продължава да вълнува и ще надживее всякакви прости форми на съществуване, без значение от имената им. И това, че засега му е определена ролята на художник с балканска значимост, не прави изкуството му по-малко въздействащо, вълнуващо и по-малко велико. Сигурен съм, че когато водата отмие тинята у нас, Майстора ще се разположи до най-големите си съвременници в световното изобразително изкуство.
Иначе днес големите ни медии рядко се занимават с култура. А когато решат да го направят, стигат до забавни образци на изобразителното изкуство, защото така им е наредено. Част от забавните образци са нещата, произведени от Недко Солаков и групата „модерни“ самодейци от така наречения Институт за съвременно изкуство (ИСИ), ръководен дълго време в конфликт на интереси от сегашната директорка на Националната галерия Яра Бубнова. Иначе заслугите на въпросната госпожа към паметта на Майстора са, че допусна тежка авария в депото на поверената й институция и ценни произведения на значими български автори, включително и на Владимир Димитров, бяха сериозно повредени. Някои дори практически унищожени.
Впрочем тази вандалщина не се коментира от общество, политици, министри на културата. Даже тези, които се имат за големи държавници, мълчат. Кой им заключи устата, не знам. Ако знаех, щях да му напиша името. Знам, че културата ни през последните десетилетия много често започна да се управлява от доказани кретени. И това е най-мекото определение за безхаберието и неграмотността на властимащите.
Всички тези щрихи от подмяната в културата и изкуството са малка част от голямата обществена подмяна. Тя започна с налагането на либералния модел, който по всичко си личи, че у нас ще продължи агресивно да бъде бранен от типажи като Гошо Боеца, който би бил абсолютно невъзможен в нормална държава. Ние нямаме право да искаме друго. Боеца е просто представителна извадка на цялата кочина, в която всички доброволно продължаваме да живеем безропотно.