Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Христо Грозев и колегата му Роман Доброхотов разкриха журналистката, сътрудничила на ГРУ. Няма да споменаваме името й, защото само би допринесло за допълнително ненужен пиар за нея в най-неподходящия момент да се правят такива разкрития. При цялата лавина с дезинформация и конспирации от руска страна вече от години, да се изобличава като изменник журналистка, която не е фактор, е разсейващо от важните неща. Част от българския народ е настръхнала заради въвеждането на еврото. Информацията за журналистката не е от калибър, способен да измести страха. Извън страха е интересът на Русия България да не е част от Европа. Моментът е твърде важен, за да се гърми с фалшиви патрони, и произвежда обратен ефект.
Но „страхотната новина“ вече беше сервирана с ненужно предварително подгряване, което вдигна очакванията, след което те се оказаха неоправдани. Точно тази изменничка няма да убеди никого, че ГРУ, на което е служила, не е бъдещето на България. А хората, които са влюбени в Русия, са масово хора, които или никога не са пътували из Европа, или са работили там тежки и нископлатени работи и нямат идея какво е ГРУ. Вкопчването в българския лев е отчаяният патриотизъм на бедния човек, манипулиран от геополитическите врагове на България. Протестът на копейките беше неубедителен като бройка. Забавно е, че във Фейсбук лъжливо използваха снимки от други наскоро случили се протести и понеже не са особено умни, бяха оставили датата.
„Клоунът“ Зеленски, както го нарече Лавров, проведе неочаквано блестяща военна операция на различни места много навътре в Русия, определяна вече като руския Пърл Харбър. Била е планирана поне от година назад. Смайващо, възхитително и плашещо е какво могат да постигат дроновете. Операция „Паяжина“ беше отговорът на Украйна на всички подигравки от руска страна. Твърди се, че Доналд Тръмп не е бил уведомен от Украйна за провеждането й. Тя беше реализирана в навечерието на преговорите между Русия и Украйна в Турция, така както Путин жестоко атакува Киев в навечерието на предишните преговори. „Око за око, зъб за зъб“. Моралните и военни щети на унищожената една четвърт от военната авиация са отличен шамар за самозабравилия се Путин. Изключително интересно е какъв ще е развоят след това унижение.
Отнемането на контрола на хранителните помощи от ООН позволява те да достигат пряко до палестинците, без да плащат за тях непосилна цена. Израелската армия вече работи заедно с частни американски военни контрактори. Това доведе до истерия правозащитниците, които явно защитават правото на „Хамас“ да изнудва палестинците. На видеа се вижда как бойци на „Хамас“ откриват огън по хора, опитващи се да достигнат до храна.
Войната в България е друга. Децата й воюват по улиците, пребивайки невинни хора. Някой беше описал във Фейсбук наблюденията си върху семейства с деца и непукизма на родителите към телефоните. Тексас скоро ще бъде вторият американски щат, забраняващ социалните медии за малолетни. Във Флорида вече има закон, който ги забранява за деца под 14-годишна възраст. Брюксел иска да се въведе термин „възраст на дигитална зрялост“, който да сложи основите за регулация и в Европа. Интересното е, че самите деца, изглежда, искат помощ в тази посока. Шокиращ е резултатът от проведено запитване сред младежи – те биха искали социалните медии да не съществуват. Също така биха искали да имат нещо като „дигитален вечерен час“, ограничаващ достъпа им. „Дойче Веле“ пише, че расте броят на „офлайн клубовете“ за срещи на млади хора на живо, където телефоните и лаптопите са забранени.
Имах възможност да разпитам едно много умно и симпатично момиче, ще я наричам Лили, ученичка в 6-и клас, за нейното мнение по наболелите проблеми на обществото. Тя не би искала да се събират телефоните на влизане в училище, което вече е практика за горните класове във Франция, защото това ще й отнеме възможността да слуша музика със слушалките си и ще трябва да слуша глупостите на момчетата. Оказа се, че повечето български деца смятат, че рок музиката е сатанинска. Те масово слушат чалга и не понасят „Металика“, AC/DC и „Рамщайн“, за сметка на любовта им към Фики Стораро. А електронна музика никой не слуша, което беше изненада. Лили е от централно и престижно софийско държавно училище. Локалите те наричат и филмари. Според Лили повечето от тези момчета имат агресивни бащи. Някои са от семейства със скромни възможности, други са от богати семейства, но не парите са водещи в обособяването като локал или филмар, а желанието да доминират с агресия. Момче, което не се облича в тесен черен анцуг и не е обуто в маратонки тип „Баленсиага“, а носи широки дрехи и косата му е боядисана в розово и лилаво, търпи ежедневен тормоз от страна на локалите и е обиждано на „гей“, независимо че не е гей. Лили е престанала да си носи за закуска банан в училище, защото локалите я преследват със сексуални закачки, ако яде банана цял. Прибягнала до това да го яде на парчета, но най-накрая се лишила от банана, защото просто било досадно непрекъснато да мисли за последиците.
Филмарките също ходят с анцузи. Попитах дали се разрешава в училище да си с изкуствени мигли, на което тя се изсмя и каза, че момчетата гледат порно от 2-ри клас и такъв въпрос е леко смешен. Всеки ходи както си иска и прави каквото си иска. Една от учителките им казала, че тя е там, за да се отчете и да си вземе заплатата. Накратко, училищното общество се дели на чалгаджии и деца, които слушат рок, но те са малцинство. И двете групи не искат да имат нищо общо помежду си, но първата е склонна да тормози втората. Любопитно е, че децата, слушащи рок, харесват „стари“ групи. И не харесват Тейлър Суифт. Намират я за скучна. А на дъното на „подозренията“ към рока, че е сатанинска музика, отново стои всъщност страх. Докато нежеланието да слушаш чалга е въпрос на вкус и естетика.
Страх срещу естетика. В известен смисъл това стои и на дъното на разделението между тези, които искат да се въведе еврото, и страхуващите се от него. Хората са отчаяно вкопчени в лева като последна връзка с едно време на насилствена сигурност, останало далече в соца. Тях изобщо не ги интересува геополитика, защото не разбират политическите процеси. Те треперят да не загубят един илюзорен малък „български“ свят, който всъщност отдавна е изчезнал, ако изобщо го е имало. Българският свят е съвкупност от култура най-вече, а тя е далече от тях. Руските знамена на шествието на копейките нямат нищо общо с българския свят и културата му. Те са срамна демонстрация на робско поведение. Никой никога не си е позволявал да развява американското знаме тук, но неизвестно защо има българи, които смятат за законно и приемливо да протестират не само с чужд, а дори с вражески на България флаг. Тези, които го правят, са изменниците, служещи на чужда държава. Да си представим протест на жълтите павета и развято американско знаме. Това би предизвикало революция. Не се е случвало и няма да се случи, защото никой истински българин няма да развява чуждо знаме на протест. Англосаксонското влияние е тук без ничия измяна и насилие.
Лили каза, че повечето деца говорят помежду си на английски. Шокиращо, нали? Не го намираме за правилно, нито за полезно, но никой не ни пита. Езикът, който българските деца слушат най-много, е в телефоните им и той е английският от видеата и филмите в социалните платформи, както и от електронните игри. Ако ще и сто руски знамена да се развеят, Америка и Англия победиха света с език. Родният език трябва да е езикът, на който децата комуникират, щом живеят в България. По всичко личи обаче, че родителите са абдикирали и нямат никакво влияние дори върху езика на децата си. Ситуацията е повече от интересна. И защо бандите се наричат „локали“? Защото на английски locals означава „местни“. И ние повтаряме като папагали в медии и в разговори зададеното ни от англоговорещите ни деца „локали“. Повод за сериозно замисляне.