„Сватба“ бе изненадата на тазгодишната „Златна роза“ във Варна. По Николай Хайтов са създадени не един и два стойностни филма, сред които блестят „Козият рог“ (1972) на Методи Андонов и „Мъжки времена“ (1977) на Едуард Захариев.
Родопите в края на ХIХ и началото на ХХ век. Тъмнооката Хатѐ (Ралица Стоянова) е дъщеря на страховит селски богаташ (Васил Банов). Тя е напета и своенравна. Майка й (Гергана Данданова) е хрисима и свита. Хатѐ е по-близка с мистична старица (Светлана Янчева), свита в ъгъла. Младежът Мето (Радослав Владимиров) съзира девойката и мигом полудява по нея. Катери се на дърво и я наблюдава с часове. Вижда се, че и тя не е безразлична. А когато идват да я женят за друг, Хатѐ побягва с Мето. За кратко. Той се изплашва и изчезва.
Зарязана, тя се омъжва за чичо му (Велислав Павлов). Заживява с него и любимата си птица в кафез в мизерната му къщурка и овцете. След дванадесет години, вече женен в града и с две деца, Мето изведнъж скоква и яхва коня към селото. Нищо не може да го спре. Любовта им изгаря души и премеждия. Родопите се стелят над тях с възвисяващата си и опасна прелест…
Хем е разказът на Хайтов, хем не е същото – Юрий Дачев го е надградил. И одухотворил. Примитивите от оригинала са хора с позиция. А Хатѐ е направо еманципирана личност с мнение по всички въпроси – за свободата, любовта, греха… В темпераментното изпълнение на Ралица Стоянова, трогнала ни в „Жените наистина плачат” (2021) на Мина Милева и Весела Казакова, тя е и зверче, и модерна жена със ситна, но бойна походка. Уверената режисура на Магдалена Ралчева се усеща зад присъствието и на останалите актьори – от Светлана Янчева и Михаил Мутафов, през Васил Банов и Гергана Данданова до Радослав Владимиров и Велислав Павлов, когото виждаме в съвсем различна роля. И още – във всеки детайл от пленителната атмосфера.
Не си спомням откога не съм гледала български филм в далечна епоха без бутафория. Разбира се, за живителната му аура има извънредна заслуга вдъхновената визия на Емил Христов – неговите Родопи искрят от колорит и мощ, а изваяните актьорски портрети напомнят за Вермеер. Не е за подценяване и музиката – оскъдна, но попътна на усещането за гибелност.
Маргарита Ралчева споделя: „Избрах да направя филм по Хайтов, защото имах желание да се дистанцирам от нашето съвремие и намерих вдъхновение в изконните и непреходни човешки ценности в разказа му „Сватба“. Беше истинско предизвикателство да посегна към „Диви разкази“, защото смятам, че днес, когато господстват други понятия за човешки ценности, повече от всякога имаме потребност от света на Хайтов с неговите безкористни, мъдри и сурови герои, които винаги отстояват своята правда“.
Завършила магистратура по филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ, Магдалена Ралчева е позната с два филма: неуспешният „Още нещо за любовта“ (2010) и зрителският тийнейджърски „12 А“ (2017). Но тя е и невероятен организатор на международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ в Стара Загора. Втора поредна седмица пиша за добър български филм. Има надежда. Дано и „Сватба“ се радва на зрителски успех като „Гунди – Легенда за любовта“.
„Сватба“, 2024, България, режисьор и продуцент Магдалена Ралчева, сценарист Юрий Дачев по едноименния разказ на Николай Хайтов, оператор Емил Христов, художник Ивелина Минева, музика Минко Ламбов, в ролите: Ралица Стоянова, Радослав Владимиров, Велислав Павлов, Васил Банов, Светлана Янчева, Михаил Мутафов, Гергана Данданова. Награди: за режисура на Магдалена Ралчева, за операторско майсторство на Емил Христов, за звуков дизайн на Александър Симеонов от Дубай; награда на гилдия „Критика” към СБФД, диплом за специални постижения на Ивелина Минева (и за „Триумф“ и „Клопка“). По екраните от 8 ноември 2024 г.
Геновева ДИМИТРОВА
