-2.2 C
София
вторник, 11 февруари 2025 г.

Светлана Тилкова-Алена: Обявиха първородния ми син за мъртъв, но той е жив

Светлана Тилкова-Алена – едно от най-известните имена в астрологията у нас, става на 70 години. Тя обаче няма време да се стряска от възрастта си, защото е затрупана от работа. Дори се отказа да организира голямо парти за своя юбилей, а ще събере само най-близките си. Дни преди 70-ия й рожден ден разговаряме с Алена за кармата, за изпитанията, за зодиите, както и за очакванията за 2025 година.

– Алена, на 26 януари ставате на 70. Стряска ли ви тази цифра?

– Нито ме стряска, нито се замислям. Работя около 15 часа в денонощието и да мисля за такава дреболия е загуба на време. А то все повече не ми достига. С всяка изминала година работата ми се увеличава, а и глобалните ми отговорности – също. Със знанията си съм полезна на планетата, а извън България възрастта се цени, особено когато е съпроводена с интелектуална свежест на личността. У нас е обратното, но се надявам тази незрялост на обществото ни да претърпи позитивна еволюция.

– Как ще празнувате? Винаги обичате да събирате приятели на рождените си дни.

– Приятно ми беше да чествам рождения ми ден. Петнадесет години поддържах традицията и събирах в несъществуващата днес зала „Мати“ в НДК до към 500 гости. Мина времето на тези шумотевици. Сега ще отбележа рождения си ден в най-тесен кръг, дори няма да пътувам зад граница.

– Какъв е най-важният урок, който научихте за тези 7 десетилетия?

– Никога да не губя надежда, няма невъзможни неща и непостижими цели. Независимо че съм способна да видя всичко в незримата част на съществуващите единно и неделимо минало, настояще и бъдеще и в някаква степен да го направлявам, времето не мога да контролирам. Затова казвам, че както се научих, така и ми е вродено да не губя надежда.

– Какво пропуснахте през тези 70 години?

– Сякаш нищо. Зад мен са 70 наситени с действие години. Обиколих планетата. Учих астрология и психоанализа в Япония и САЩ при световни имена в двете науки. Днес съм полезна на планетата със знанията си и те са доволни от мен, някои от зримия свят, други от незримото си битие, трети, вече преродени на по-развити от Земята планети. Като професионална реализация не се сещам за пропуск. В личен план обаче ни отнеха години от предопределения ни общ живот с Андрей, а те няма как да бъдат наваксани, колкото и време да имаме пред нас. Простила съм на злосторниците, а негативната карма, която са си заработили, ежедневно и видимо ги наказва. Затова винаги уча – не мразете, не мъстете, прощавайте, но не забравяйте и винаги знайте, че каквото и зло да причините в своята мъст, то ще е по-малко наказание от това, с което кармата ще възмезди.

– Прави ли си Алена хороскоп сама на себе си и какво показва той?

– Не съм си правила хороскоп, не ми е необходим. Наясно съм защо и заради кого съм минала през житейските си изпитания. Каквото трябва, знам за себе си, а важните начинания за настоящето изчислявам на момента.

– Броили ли сте колко хороскопа сте направили досега?

– Разбира се, всеки мой личен хороскоп е с индивидуален номер, по който при необходимост веднага го намирам в архива. Към средата на януари последният номер на човешки хороскоп, както съм ги нарекла, е 268 878. Отделно са хороскопите във вестници и сайтове, които са около 25 хиляди на година. Отделно са и хороскопите, които изготвям за чужбина, включително глобални.

– При вас са идвали хора с много трудни съдби. Случвало ли се е да се разплачете на някоя трогателна история?

– Не един и два пъти. Емоционалността, нищо че на пръв поглед не ми личи, е изявена в характера ми. Освен това преобладаващото количество от човешки истории, дори най-трогателните, като се поразровя в недоизказаното и в заложеното в хороскопа, се оказват следствие от натрупани от тези хора грешни избори и действия, които във времето не се заличават, а се задълбочават. Лошото е, че колкото повече време минава, толкова по-малък става шансът човек с трудна съдба и трогателна история да се вслуша в съвета ми и да направи понякога непосилно усилие, за да тръгне животът му в правилната посока.

– Правите ли си равносметка за тези 70 години и какво показва тя?

– С малки изключения, свързани с пет години негативни емоции заради некоректна човешка намеса, съм изживяла 65 смислени и стойностни години, каквито пожелавам на всеки. Постигнах много в интелектуалното си и духовно израстване, пътувах, както споменах, по планетата Земя – прекрасен дом за земните жители, написах много книги – общият им брой е 84. Няма да споменавам колко са подготвени и чакат издаване, така че ще има още.

– Няколко пъти вече споменахте, че съдбата ви е изправяла пред сериозни изпитания – нека поговорим за тях. Първото е, когато ви разделят с настоящия ви съпруг Андрей. Тежко ли преживяхте това?

– Животът сякаш напусна тялото ми. Отслабнах до 40 кг. Всичко така беше направено, че да се разминаваме постоянно, до степен да се питаш този човек има ли го, или отношенията, годежът, приготовленията за сватба са били сънувана нереалност.
Тогава, на 20 и няколко години, бях много наивна. Въпреки че всичко виждах, отказвах да повярвам в съществуването на енергийно въздействие и не можех да допусна, че жена е способна да направи такова зло. Но такова идеалистично е емоционалното пристрастие на младостта, при това влюбената младост.
С годините приех зловещата действителност, че енергийното въздействие в България е обичаен начин за вреда, професионален просперитет, насилствено влюбване, каквото и зло да ви хрумне, има го. А иначе българинът не вярва в магии… но ги ползва за свое благо. И най-образованите, с най-високо социално статукво, и хора с голяма власт не се гнусят да си помагат с подлостта на магията.

– Да разбирам ли, че негови близки са правили магия за раздяла?

– Да, не ми се говори за тези хора. Винаги има човешки същества, готови на всякакво зло, когато нещо не се случва както на тях им се иска, а желанието на другия, прекия участник е без значение.

– След по един неуспешен брак вие все пак се събирате и сте заедно 45 години. Каква е тази любов за вас?

– Разделиха ни непосредствено преди сватбения ни ден на 18 април 1981 година. Всеки от нас изживя по един предварително обречен брак, най-общо казано резултат от насилие над волята, и след няколко години Съдбата отново ни събра, при това вече стъпили на пътеката на развода.

Това е любовта между кармични половинки, живели в любов и разбирателство в 16 прераждания. Такива отношения са рядкост, но ги има в милиони бракове по света. Не сме изключение. Нашите църковни кумове от Петрич имат същите отношения.

– Как се съхранява любовта толкова много години?

– Любов между кармични половинки лесно се съхранява, защото е свикнала на взаимни компромиси от предходни прераждания, които никога не са унизителни за всеки от партньорите. Естествено че прехвърчат и искри, понякога урагани се вихрят, дори се е случвало по цял час да си мълчим, особено аз, но никога не се прехвърля границата, след която е горчивината и съмнението. В подобни ситуации Андрей винаги натъртва, че е най-компромисната личност, но всеки със заблудите си, пък и те са причина за смях и бързо връщане на обичайните ни отношения.

– Второто сериозно изпитание е, когато губите първия си син. Разказвали сте ми в интервю, че детето ви е живяло три дни, дори сте го кръстили Теодор и след това не знаете какво е станало с него. Казали са ви, че е починало, но вие смъртен акт така и не получавате. Продължава ли това да е загадка за вас?

– Теодор, кръстен на баща ми, се роди здраво дете и най-важното – със същата трапчинка на бузата като моята. Няма как да го сбъркаш. На четвъртия ден не ми донесоха бебето. Имало вътрешноболнична инфекция. На шестия ден ще ме изписват, чувам сестрата да казва: „Край, свърши се“, след което съм припаднала. Тогава обясниха, че тринадесет бебета са починали. Отдавна знам, че ни излъгаха. Продали са ги.

Така и не получих смъртен акт, а детето беше записано в паспорта ми. През 90-те години при купонната система и за него даваха купони и не можах да ги убедя, че детето се води починало. За системата си беше жив. Дойде и повиквателна за казармата, военните бяха убедени, че го крием. В един момент ЕГН-то му изчезна и спряха да го търсят. А аз си бях захлопнала всичките порти към незримото. Не исках да открия истината, страхувайки се да не изживея още по-голяма болка.

– Възможно ли е Теодор да е жив?

– Да, жив е! Дори общуваме, когато е възможно, защото работата му е свързана с отговорности в различни точки на планетата. Интересно е, че професионалното му развитие е в две коренно различни посоки, но съвпада с това на баща ми – коремен хирург, и с това на Андрей – минно инженерство.

Първата информация, че Теодор е жив, ме помете преди 20-ина години. По мобилния се обади възрастна жена, по гласа така звучеше. Търси Теодор… Затворих! След малко пак звънна и ми казва: „Ти нали имаш син Теодор на 24 години? Той е приятел  на дъщеря ми и трябва да се върне от Германия“. Решихме с Андрей, че тази жена е работила в болницата и така успокоява гузната си съвест, прикриваща истината, че децата са били осиновени в чужбина. Обадих се на моите Учители в Тибет и те ме посъветваха: „Остави и чакай!“.
Дочаках! Осиновен и отгледан в Германия в добро семейство, на което казали, че майката е починала при раждането.

– След този случай вие отивате на среща с Ванга. Какво ви каза тя?

– Много неща ми каза и много си говорихме. Тогава леля Ванга, която е кръстница на майка и на двете й сестри, ме върна към живота, в който само тялото ми битуваше, а душата ми я нямаше.

Татко ме прати в Петрич при наши роднини и всеки ден, близо шест месеца, общувахме с леля Ванга. На всякакви теми си говорехме. Но важното, за Теодор, което ми каза, винаги ще го помня, беше: „Слушай ти, софиянката! Представяш ли си, ако детето ти беше оживело и сега щеше да е с болен бел дроб! След две години ке кръщаваме!“. Признавам си, не повярвах, приемах думите и като успокоение и нищо повече. След две години се роди Мартин. Същия ден леля Ванга се обади по телефона в болницата, поздрави ме и каза: „Честито! Виде ли, ке кръщаваме!“.

– Мартин с какво се занимава сега?

– Програмист е на много високо ниво според отзивите, които достигат до мен, защото тази сфера на знанието ми е напълно непозната.

– Да поговорим за вас и вашата лична промяна. Преди години отслабнахте драстично. Как успяхте да постигнете този впечатляващ резултат?

– Както казваше проф. Йорданов – ръстът ми е точно средният за българската жена. И до кончината на татко през 1995 г. теглото ми варираше между 49 и 53 кг. Идеално пасваше на височината ми. Чувствах се добре в кожата си и не спазвах никакви хранителни режими. Никога не бях имала проблеми с теглото и не съм се вглеждала притеснена дали съм качила или свалила килограми. Здрав дух в здраво тяло! Всичко се промени със смъртта на баща ми. За шест месеца, без да променям хранителните си навици, дори намалих храната, качих 30 килограма. Осем години след кончината на татко кантарът закова на 105 кг. Аз по две.

Тогава най-накрая узрях и му простих за това, че си е отишъл без време. Осем години душата ми боледува, осем години пълнеех. Душата ми оздравя, след като му простих, въпреки че нямах никакво право да го обвинявам. Постепенно в рамките на година отслабнах до 59 кг. След това върнах до 62 кг и ги задържах.

– В интервю признавате, че сте отслабнали, след като сте се отървали от енергийни вампири. Как го направихте?

– Минаха десетина години и неочаквано за мен, отново без да съм си променила хранителните навици, както казва съпругът ми – ям като врабче на диета, започнах постепенно месец след месец да качвам по двеста, по триста грама, понякога кило. Дори за мен се оказа неразрешима загадка кое или какво ми лепи килограми. Към края на 2020 година всичко се изясни. Оказа се, че напълняването ми е било провокирано, дори насилствено, ама кой да се сети.

От 2009 година до края на 2020 година общувах с хора, разбира се, по собствено желание, които се оказва, че са били енергийни вампири, смукали от мен жизнена енергия, успявали са, гонили са своите „възвишени“ цели. Искали са помощ от мен, давала съм – къде от съжаление, къде заради България, без да желая нищо в замяна. Често съм правила обратното на това, което уча – никога не съжалявай когото и да било. Съжалението ражда неизкоренима омраза. Бъди съпричастен към нечие страдание и помагай, ако те помолят, но не съжалявай. И какво се оказа – с моите камъни по моята глава! През 2021, в началото на годината, приключих отношенията си с един политик, който три пъти ме предаде, предаде и България. След по-малко от месец без усилия започнах да свалям килограми. Освободих се и с помощта на Съдбата от енергийните вампири в моето обкръжение. Отново съм в удобните ми 55 кг, доколкото това има значение за някой.

– Каква ще е за България 2025 година?

– През 2025 – година, подвластна на Марс, ще станем свидетели на агресия, скок на домашното насилие, междуличностно противопоставяне, конфликти във всяка сфера на живота, войни, но и на кармичното наказание и страдание на хора. България, а и човечеството навлизат в трудно време, разделно. Стремежът към лично облагодетелстване ще е засилен спрямо предходните години. Обществото ще продължава да е разделено. Мнозинството от хората ще живеят, без да се интересуват какво се случва извън прага на дома им, но при едните ще е заради материална презадоволеност, при другите – от немотия. За едни спокойна, за други година на хаос – шестата поред от девет възможни.

– Кои зодии трябва да са по-внимателни?

– Родените в Лъв, Стрелец и Овен да са внимателни, защото сътворената някому вреда през годината ще се върне като бумеранг при тях. Не е изключено да си патят и хората, които имат Луна асцендент или и двете влияния в огнените Лъв, Стрелец, Овен.

Родените в Овен под влияние на вибрации 1, 10, 19, 28 и особено на 9, 18 и 27-о число от всеки календарен месец не бива да заемат ръководни позиции с право на самостоятелни решения, особено в държавното управление. Действията им ще са вредни до пагубни.

– А кои ще са облагодетелствани?

– Няма облагодетелствани зодии. Да, знам че всеки ден във виртуалното пространство ни натрапват кои три зодиакални знака ще печелят много, кои ще имат късмет, кои ще стигнат върха в любовта, но това са само уловки на сайтовете, въпреки че съм виждала под такива измислени триади на късмета, парите, любовта да стои и моето име. Аз обаче нямам общо.

В истинската астрология е невъзможно всички родени в зодиакален знак в един конкретен ден да са късметлии, в друг да печелят пари, в трети да са върху облаците на любовта. Винаги всичко е индивидуално, а не удобна зодиакална масовка.  Зодиакалният знак е общата форма, контурът, обединяващ приблизително еднакви качества, но човекът в множеството на своята индивидуалност в този контур може да има или да няма късмет в определен ден или период.

– Според китайския календар навлизаме в годината на Зелената дървена змия. Какво ще ни донесе тя?

– Годината на Зелената дървена змия започва на 29 януари 2025 година в 14.35.49 ч. българско време и продължава до 17 февруари 2026 г.

За разлика от Марс, господар на 2025 г., който е безкомпромисен и в рушителната си мощ, и в градивната енергия, Змията е спокойна, лоялна, компромисна, преценяваща, обмисляща, вторачва се в най-малките подробности на отношения, ситуация, проблем, дори и да не я засягат пряко. Притежава изявен интелект, добра памет, талант в областта на бизнеса, банковото дело и финансите. Не налага мнението си с агресия, но винаги успява да спечели доверието на околните. Не обича да бърза и да взима важни решения в движение или под натиск

Характерно в годината на Змията ще бъде особено трудното преодоляване и приемане на загубите и провалите. Емоциите ще раждат омраза, а омразата разболява, включително от рак. Бъдете силни, защото всеки провал е предпоставка за бъдещ успех. Качествата, които дразнят и изнервят Змията, дразнят и мнозинството от хората, особено родените в година на Змията. Това са глупостта, празнодумството, липсващият интелект, прикрит зад натрапчиво самохвалство на умствени възможности.
Зелената дървена змия ще успокои Марс и ще потисне емоциите, на които е носител вибрацията на 2025 година.

– За какво все още мечтае Алена?

– От десетилетия нямам мечти. Имам желания, които превръщам в планове и работя за осъществяването им. В глобален план с възможностите, които са ми предоставени, се надявам да помогна за успокояването на планетата, за налагането на мир, дори лош, но мир. Искам да подготвя земляните за далечния, но все по-приближаващ ден на първия официален контакт с инопланетяни и със знанието, което ще влезе в учебниците някога, че човечеството е една от безбройните разумни популации във Вселената, но засега на твърде ниско ниво на развитие.

Антон СТЕФАНОВ

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img