Маестро Найден Тодоров, който за късмет на Софийската филхармония и стотиците почитатели на класиката се дистанцира от администрирането на арта, ще дирижира поредна световна звезда в зала „България“. Под палката на бившия служебен министър на културата на 16 юли световният виртуоз на пианото Кирил Герщайн ще свири концерт номер 3 на Рахманинов – творбата, която представя своя феноменален автор не само като композитор, но и като инструменталист в тази „клавирна ода, изпълнена със сдържано-сурова лирика и изострени драматични контрасти“. Изненадата в програмата е първата симфония на Веселин Стоянов, която не звучи твърде често на българската сцена, въпреки експресията, вълнението и тържествения патос в партитурата. Знае се, че върху премиерата на произведението дълго тегне сянката на VIII-я конгрес на БКП, с който тогавашните медии обвързват събитието през есента на 1962 година. След 90-те години пък то не „изглежда“ достатъчно „модерно“ за някои изпълнители.
Кирил Герщайн не страда от подобни предразсъдъци поради различни причини. И първата е, че е изключителен артист и космополит. Роденият във Воронеж бъдещ ас на клавишите – градът е пресечната точка между Урал и Сибир, Кавказ и Украйна, печели конкурси още като тийнейджър. Едва на 14 влиза в супер престижния музикален колеж „Бъркли“ в Бостън, където се оказва най-младият ученик в класа по джаз. „Джазът разви чувството ми за хармония и време“, казва по-късно той.
Кирил се влюбва в „черната“ музика, докато слуша плочите на родителите си и тъкмо талантът му да импровизира го отвежда със стипендия в САЩ. „Не осъзнавах, че нещо ми липсва във Воронеж. Но и не бях изтормозеният вундеркинд, който свири до лудост. Музиката винаги ме е съпътствала. Майка ми е първият ми учител – преподаваше в училище, преподаваше и на мен. Не помня нито един момент без музика или без пиано. Така че това не бяха уроци, това беше самият ни живот. Обожавах да слушаме Чък Къриа и Кийт Джарет“, връща лентата той.
На 20 години завършва консерватория в Ню Йорк. Използва парите от първата си голяма награда – 300 000 долара, за да поръчва композиции на изгряващи или прочути личности в класиката и джаза. Джаз титаните Брад Мелдау и Чък Къриа също пишат за него. Изнася по 100 концерта в годината. Сред фаворитите му, естествено, е Шостакович, който е от малкото оцелели гении на съветския комунизъм – с „щастие на лицето и мрак в душата“, както казва Герщайн. Споделя, че го влече дивото необуздано въображение на композиторите, създали „неочаквани прекрасни неща, появяващи се сякаш от нищото, за да разширят границите на академичните традиции“. „Никога не си мисля дали ще оставя своето „аз“ върху музиката. Всяко класическо произведение е животно, което все още не познаваш. Отношенията ви са двусмислени. Как го интерпретираш и какво казваш на слушателя, зависи от свободата при импровизацията. Бавно стигам до смисъла, бавно го предавам на публиката. Като актьорите, произнасящи монолог на Шекспир.“
Герщайн нарича рутината „безсмислено начинание“. Според него, думата „кариера“ определено е опасна. Заменя я с „живот в музиката“. „Да се занимавате с музика е много повече от избор на кариера. Амбицията безспорно е важна, но се старая да не забравям истинската причина за живота в музиката – простата и дълбока радост за хората и за себе си.“ Не крие, че да си класически пианист, е понякога занимание самотно – за разлика от битието на джаз групите. Но пък общуването с публиката така силно го зарежда, че често дори не обръща внимание на не дотам удобните хотели. „Заслужава си – правя нещо, което ми доставя огромна наслада, а и получавам пари за това. Голяма привилегия е да опознаваш все нови и нови интересни личности на различни места по света“, обяснява той.
Забавлява се и като пише текстове върху албумите си и за тематични сайтове. „Харесва ми да се изразявам и по този начин, в нова философска територия, а не да бъда просто пианист.“ Вдъхновява се от всички изкуства, включително и от кулинарията. „Толкова е естетско, когато някой с еднакви плавни движения реже рибата за суши. Важното е да се движиш с отворени очи“, категоричен е Герщайн, чиято съпруга Ноам е сред най-известните шеф готвачи на Тел Авив. Кирил пояснява, че когато иска да разпусне, спира всякакви музика. Признава, че се чувства като у дома си в различни градове, въпреки различната среда и понякога противоречивите цивилизационни напластявания. „Нещо загубено, нещо спечелено“, обобщава Герщайн.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg