3.8 C
София
сряда, 28 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Тагарев политизира армията и нарушава закона

Военното министерство е единственото в страната, което разполага със собствени медии, които се разпространяват и излъчват в бойните части и формированията. Безплатно. Само те и никакви други.

В тях се канят автори и политици от десния спектър или се препечатват статии от подобни медийни издания. Не се канят личности, изповядващи други политически разбирания. Няма ляво, няма център. Има права линия, която Тодор Тагарев и неговият аватар Владимир Миленски, шефът на Информационния център (ИЦ) на МО, са заповядали да се следва. На журналистите от двете медии – в. „Българска армия“ и Военен телевизионен канал (ВТК), е спуснат списък от Миленски, озаглавен „Подходящи хора за събеседване за ВТК и интервюта за вестника“.

В него са включени личности като Стойко Стоянов от сайта factor.bg, който е и в управителния съвет на Атлантическия съвет на България, където е и Миленски, адв. Петър Славов, о.з. ген. Съби Събев, небезизвестните знамена на синята идея Иво Инджев, Горан Благоев, Методи Андреев, Асен Генов и др. Едвин Сугарев не е в списъка, но интервю с него вече излезе.

Спуснатият списък за интервюта, който трябва да се изпълнява от военните журналисти

Скандалното е, че това се случва в най-деполитизираната и департизирана институция в държавата – армията, където със закон са забранени политическата пропаганда и агитация. Родната войска може да е дом само на патриотични и национални каузи и идеи.

Вижте Закона за отбраната, където всичко е описано много точно. Затова е смайващо, че тези двама юнаци превърнаха в. „Българска армия“ от професионално издание, каквото беше доскоро за войника сержанта и офицера, в политическа подлога, извинявам се за израза. Но това не е само мое мнение. Това са и думи на немалко офицери и командири, с които съм разговарял. Това е мнението в армейските среди, няма какво да се лъжем. И ако Тагарев и Миленски са слепи и глухи и не виждат и чуват това, говори много зле за тях. Това не е нашият вестник, твърдят бойците. Военните медии, в. „Българска армия“ и Военният телевизионен канал, се издържат от бюджета за отбрана. Това са държавни пари, извадени от моя, от твоя, от нашите джобове. Как така някакви случайници ще ги управляват все едно са тяхна частна собственост, пренебрегвайки обществения интерес, който е пъстра палитра от мнения, позиции, разбирания, чувства и емоции?

Щом стана шеф на медиите на МО, бившият полковник Владимир Миленски събра подчинените си и първото му изречение буквално бе: „Колеги, честно казано аз от вашата работа нищо не разбирам.“ Тогава защо е назначен? Ами вероятно защото е верен син на партията на „Промяната“. Пък дали знае и може, това няма значение. Така след 9 септември комунистите са слагали на държавни постове учили и недоучили верни партийни кадри. А това, че въпросният Миленски не знае и не може, си личи и по новия устройствен правилник на инфоцентъра, качен в момента за обществено обсъждане. Съдържанието му е като рядка прокиснала боза и журналистите на ведомството си скубят косите, защото осъзнават какви безумия ги чакат.

Другото изречение-шедьовър, който медийният бос на МО изрече пред хората е, че на руски език вече ще се разговаря само в Международния съд в Хага.

И съвсем наскоро издаде заповед името на авиобаза „Граф Игнатиево“ да не се споменава и пише, защото графът бил много вреден за България. И още – събира журналистите от вестника и цитира Евростат, че в Словакия и в България бил най-висок процентът на русофилските настроения и ако това не се промени у нас, щял да си направи съответните изводи за тяхната работа. При това става дума за вестник с тираж 3000 бройки и малко отгоре, който не се продава, а се доставя само във войските. На мнозина, които работят в инфоцентъра на ведомството, им прави впечатление, че техният началник го тресе някаква крайна, особена русофобия. За която нямат обяснение. В зората на демокрацията имаше един военен министър от СДС, който, като видеше офицер с червени бузи, му крещеше: „ти си комунист“. Явно това е болестно състояние на психическа основа. Такива личности обикновено са обладани от някаква страхова психоза, че постоянно са преследвани от врагове и шпиони. И те насаждат този страх в средата, където живеят и работят. Добре, че някой все още не е подсказал на Миленски вечер като си ляга да занича под семейната спалня. Да не би да се е скрил агент на Кремъл да го шпионира. Чудя се и как още не са се сетили да обвинят Путин за гафа, който допуснаха с депутатските покани за Богоявление. Не съм забравил една много точна и показателна мисъл на екшън звездата, световно известният Стивън Сегал. Той казва: „Русофобията – това е психическо разстройство, предизвикано от слабоумие и добро заплащане.“ Дали е така, всеки може да си отговори?

 

Шефът на информацията, полковник от запаса Владимир Миленски, не се притеснява да носи на работното си място значка на ревера с украинското знаме. Пита се той в МО на България ли служи или в МО на Украйна?

Тревожният проблем е, че откакто ПП-ДБ командват държавата, МО започна да реполитизира армията с пълна сила. Под благите погледи на Денков-Габриел, които преди ротацията ще оценяват военният министър, защото и двамата страшно много „разбират“ от отбрана. Особено Габриел, която изглежда е виждала жив войник само по парадите. Преди 10-ти ноември във войската имаше ЗКПЧ-та, заместник-командири по политическата част, които бяха партийните трубадури на политиката на БКП в армията. Сега с ролята на европолиткомисар в армията, но повече със синьо-жълт оттенък, се е нагърбил въпросният Владимир Миленски. И той се напъва да разпръсква светлината на някаква нова „правда“ чрез подчинените му армейски медии. От пръв поглед си личи, че този човек сякаш избива някакви комплекси. На бивш комунист, например, станал член на БКП, когато е бил още „юноша бледен“. Или на нереализирал се командир. Командвал е най-много до рота, след като завършва през 1984 г. Висшето военното училище във Велико Търново. Тогава е било още народно. Като млад офицер е бил адютант на генерал Атанас Семерджиев, началник на Генщаба, един от най-големите партизани на България. След това кариерата му пълзи по лъскавите кабинетни паркети и мраморни коридори в МО и в Брюксел. Сега го гони необясним нарцисизъм. Такива хора винаги имат нюх накъде духа вятърът в живота. А другарят Владимир Миленски обича да тича пред него.

Какво да се прави – рефлекс за оцеляване на бивш комунист.

И той се старае. Разбирам, че не му е лесно при тая конкуренция от подлоги и натегачи на държавни постове. Щом оглави инфоцентъра, въведе на първа страница на в. „Българска армия“ рубриката „Дезинфорадар“, за да бори хибридни руски атаки. Която пък си е чист хибрид между медийна порнография и политическо говорене в стил шменти капели. Явно бившият комунист не е забравил медийната практиката на партийния флагман в. „Работническо дело“. Който периодично излизаше с уводни статии на първа страница. Те даваха насоките, които да следват трудовите маси. Сега обаче трубадурът е „демократичен“, защото шефът на инфоцентъра е наредил „Българска армия“ да препечатва задължително на първа страница статии от синия сайт factor.bg. В случая може да проверите кой член от Закона за отбраната се нарушава и не следва ли някой да носи отговорност?

Едва ли е тайна за някой, че ПП-ДБ водят война с президента Румен Радев. В този хор се включи и военният вестник. Без съмнение неслучайно и по указание на екскомуниста Миленски. Та „Българска армия“ публикува размислите на някой си Асен Генов, по-известен с това че цвъка паметници с боя. Но сега е представен като политически анализатор. Та той разви тезата, че не може да си бил натовски генерал, а сега да призоваваш за мирно разрешаване чрез преговори и прекратяване на войната между Русия и Украйна. Та Генов казва: „Ако си пацифист, не ставаш генерал“, дори такова е заглавието. И дори съветва: „ставаш хипар и правиш група като „Бийтълс“.

Сега сетихте ли се по кого удрят Тагарев и Миленски чрез армейския вестник? Естествено, че по Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев.

Написано е прекалено прозрачно, в стил милиционерска кръстословица: коя е най-голямата река в България, започва с „Ду“… и завършва с „ав“. А извън шегата това е фин и прикрит саботаж на принципа на единоначалието във Въоръжените сили, който е основополагащ и на него се крепи армейската пирамида. Но това не е всичко. Оказа се, че армейските медии могат да саботират и Конституцията. В края на миналия месец, пак на първа страница, военният вестник пуска уводна статия, препечатана естествено от factor.bg.
В нея дословно пише: „Руската армия е тук още през 1978 г. с техния Санстефански договор, който прокламира не създаването на българска държава, а на окупирана от Руската империя зона на Балканите, населена с българи.“ Е как да коментираш подобна простотия, особено след като в парламента бе постигнато съгласие, че 3 март остава национален празник в Конституцията. Освен с цитата на Айнщайн, че „две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост, но за Вселената не съм сигурен“. Накрая редакцията добавя свой коментар в стил дежурните за случая дитирамби. Че днес България търси своята европейска и атлантическа идентичност, което е уникално по своето недомислие съждение! Че страната ни е направила своя цивилизационен избор за членство в НАТО и ЕС. И това е особено модерна медийна щампа от деня.

Извинете, но няма по-голям признак на необразованост от това да твърдиш, че членството във военен блок, без значение какъв, е цивилизационен избор.

Ами Тагарев и Миленски да вземат да се ограмотят и да почетат философска литература, за да си изяснят що е то „цивилизационен избор“. Да се запознаят поне малко с френските, английските, немските хуманисти, не смея да прибавя и руските. Да осмислят великите идеи на Просвещението. За развитието и усъвършенстването на духа, ума, волята и жаждата за свобода у човека като най-висше създание на планетата. Това са вечни, непреходни постулати. За да обяснят на своите подчинени що е то „цивилизационен избор“. Защото с подобни мантри навремето Компартиите от соцлагера венцехвалеха Варшавския договор. Но това е друга тема. И айде да не отваряме стари рани, за да си припомняме как „демократично“, в отсъствието на Народно събрание и без референдум по време на управление на служебен кабинет и на президент, издигнат от СДС, България подаде молба за членство в пакта. Неотдавна Петър Стоянов с умиление си припомни как търсили и трудно намерили подходяща пишеща машина да напишат молбата. А Бил Клинтън се учудил, че и ние искаме в НАТО.

Случайно ли е, че сега Министерството на отбраната поднася на войската тенденциозно тълкуване на родната история чрез средствата на ведомствените си медии? Съвсем не. И е разбираемо, след като самият Тагарев зададе фалшив тон от Вашингтон този месец. Там той се обяви за проследяване на медии и социални мрежи у нас за промъкваща се руска пропаганда. Веднага като се върна пък заяви пред журналисти, че ние не знаем собствената си история, защото е писана от Кремъл и даде пример със Списаревски, че малко знаем за него, а той, цитирам дословно думите Тагареви „дава живота си, защитавайки София от бомбардировки.“ След 10 ноември за този герой е писано много, издадени са и книги, но да не се заяждаме на дребно. Учудващо е друго.

Ех, Тагарев, защо тълкуваш родната история, като дявола евангелието? Тагарев, срещу кого воюва Списаревски, коя година, кой ни бомбардира тогава? Извънземните ли ? Джедаите ли мятаха бомби над София през Втората световна?

Не му даде сърце на министъра да изрече „американци и англичани“. А тази година на 10 януари се навършиха 80 г. от най-разрушителните и кървави бомбардировки над София. Някой прочете ли нещо в нашите медии, видя ли поне едно телевизионно предаване? Нито дума, нито звук. А докато дойде Тагарев на власт, военните медии отразяваха редовно тези събития. Сега мълчат странно. А статистиката е известна, числата са стряскащи. Общо в бомбардировките над София и други градове загиват близо 4500 души, почти толкова са ранените и осакатените. Само в столицата над 12 000 сгради са сринати. Да си припомним и думите на Чърчил: „София да се изравни със земята и отгоре да се засадят картофи“. И е щяла да стане картофено поле, ако не е бил Георги Димитров. Той я спасява. Това е исторически факт, за който сега конюнктурно не се пише. Бързам да отбележа, че не храня симпатии към Димитров, дори ми е неприятен като политическа личност. Но истината си е истина. Когато англо-американските въздушни армади тръгват да сриват София и апокалипсисът започва, Георги Димитров е бил в Москва. Ползвал се е с голямо доверие пред Сталин и е бил единственият, който можел да влезе при него, без да се записва и да чака ред. Дейци на БКП се свързват с Димитров и го молят да отиде бързо при Сталин, за да поиска от него да натисне Рузвелт и Чърчил да спрат бомбардировките. Така и става, София е спасена. Сталин обичал да казва, че смъртта на един човек е трагедия, смъртта на хиляди е статистика.

За Тагарев смъртта на хилядите българи, загубили живота си под взривовете на английските и американските бомби, статистика ли е, че премълча в името на какво загина Списаревски. За съжаление, историята не можем да я променим със задна дата. Сега с тези, които преди 80 години искаха да сринат София и да садят върху руините картофи, сме съюзници. Такъв е животът. И нямаше да ги обидим с нищо, ако на 10 януари бяхме свели глави в памет на невинните жертви. Уж политиците ни били европейци, но не съвсем. В Европа не постъпват така. В Париж има улица Сталинград, бил съм на нея, снимал съм я. И никой дори не си и помисля да я преименува. Общината във Виена всяка година заделя средства за поддръжка на паметника на Съветската армия. Вижте и паметника в Берлин. А пък родната къща на Мусолини в градчето Предапио е превърната в музей и общината печели от туристи, дошли от любопитство да видят къде е тичал бъдещият Дуче…


Това е британският актьор Хю Лори, изпълняващ главната роля в американският култов сериал „Д-р Хаус“.

Но ето как Миленски се сетил да впрегне неговата популярност в безумно глупава ведомствена реклама, разлепена на обществени места. А това не е ли нарушение на Закона за авторското право и кражба на интелектуална собственост? За което санкциите са драстични.

И понеже Тагарев реши проблемите на армията с драстичния недостиг на кадри във войските, най-вече на взводни командири, със социалната мотивация за служба, с превъоръжаването, с жилищния фонд, с адекватното заплащане на войнишкия труд и т.н, се захвана с учебниците по история. Като поиска да се пренапишат, за да не вдъхвали признателност към Русия, че е наш освободител и приятел. Явно министърът се кани да запретне ръкави и да въведе евроатлантически армейски ред и в образователната ни система. Да очакваме ли, че МО, респективно Информационният център, ще започне да пише най-сетне правилните учебници? Но първо Миленски да си организира един курс за ограмотяване по български език. За да се научи, че „имени дни“ се пише с едно „н“, а не с две, както е в официалния календар на центъра за 2024 г. Дреболия на пръв поглед, но излагаща.

А ето и още един пример за класическа медийна цензура в МО. Армейският вестник подготвя интервю с шефа на факултета на Националния военен университет в Шумен полковник доцент д-р Дилян Димитров. Интервюто е изпратено в редакцията, но другарят Владимир Миленски дава указания да се зададат допълнителни въпроси, за да разреши да излезе.

Сред тях са и тези два, цитирам ги: 1. Във връзка с обучението по гражданско-военни отношения в демократичното общество как във факултета изграждате у бъдещите офицерите осъзнаване и убеденост в евроатлантическата ориентация на държавата и армията ни?

2. Как компенсирате у офицерите изкривеното от фалшифицираната ни по време на социализма историография отношение към Русия, главно поради непознаване на нейната и на Съветския съюз зловредна за България роля, а и в днешно време, ролята на обявилата ни за враг Руска федерация и поддържаната и разпространявана от нея или чрез нейни посредници дезинформация?

Да оставим настрана неточността, че Русия ни обявява не за враг, а за неприятелска, враждебна държава. Има разлика.

Въпросите са препратени по команден ред обратно и върнатият отговор от ръководството на военния университет гласи, че по закон военнослужещите не могат да отговарят на политически въпроси. И Миленски сваля интервюто.

Не мога да разбера този брюкселски ексчиновник няма ли поне екзистенцминимум обща и политическа култура? Чувал ли е, познато ли му е понятието „свобода на словото“. Щом САЩ са нашата пътеводна звезда, нека видим какво пише в първата поправка на американската Конституция. Тя е приета на 3 март 1789 г. и буквално гласи: „Конгресът няма да прави закон относно … ограничаване свободата на словото, или на пресата…“. А я да разлистим и нашата Конституция. В нея пише: Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Чети бре Миленски, чети! Пък вземи и преглеждай от време на време такива мастити западни медии като „Нюзуик“, Ройтерс, „Политико“, „Кориере де ла сера“, изброявам ги на прима виста, има и други. Те не са спонсорирани от Кремъл, дългата ръка на Москва няма как да стигне до тях, но в тях може да намериш статии, новини, репортажи и предавания, които дават и друг обективен поглед върху събитията в света и в частност на войната в Украйна. Но в тези медии няма цензура, те не се ръководят от политически и професионално късогледи дилетанти.

В живота, както и в политиката, е изключително ценно, за да оцелееш и успееш, да притежаваш качеството предвидимост. Управленецът, държавникът трябва да вижда по-далече от кръгозора на собствения си мандат. Големият политик, общественик, индустриалец, банкер, но и голям български патриот Атанас Буров умира през 1954 г. В Комунистически затвор, осъден от комунистите. И днес не се знае къде е гробът му. Той е мразел болшевиките, комунистите, социалистите. Но ето какво казва: „Българинът, който и да е той, види ли руснак, трябва да му сваля шапка. Аз не обичам болшевиките. Обичам руснаците и Русия. Защото ако не бяха те, сега щяхме да варим пилаф като слуги. Има четири неща които са свети за всеки българин. И ако видиш някой, че ги засяга, че ги обижда, убий го – грях няма. Тези свети неща са първо майката, второ родината, трето армията и четвърто Русия. Без Русия ние сме роби.. Ето защо казвам – който не обича Русия – независимо какво управление има тя – той е враг на България. „

Има една много вярна максима, че в живота, както и в политиката, трябва да се печелят приятели, а не врагове. Нека обичаме САЩ, нека са ни стратегически съюзници и партньори. Няма лошо. Американците са велика нация. Но защо трябва зорлем да се караме с руснаците? Да правим насила Русия, също велика държава, наш враг е самоубийствено безумие. Враг с държавата, която владее 1/6 от сушата на Земята и има втората най-силна армия в света след тази на САЩ. От която отстоим на не повече от 400 км. по вода и сме в обсега на нейните ракети. Руската хиперзвукова „Кинжал“ развива 12 250 км/ч и има обсег до 2000 км. Може да носи и ядрени бойни глави. Изстрелва се от изтребител МиГ-31 и така обхватът ѝ се увеличава с изминатото от изтребителя разстояние. Отварям скоба – когато украинците засекат, че точно този изтребител излита от руска територия, обявяват въздушна тревога в цяла Украйна. „Кинжал“ достига до повечето европейски столица в рамките на минути. Сега може сами да изчислите за колко секунди ще стигне до Варна или Бургас, които са под носа на руснаците. Или до малко по-далечната София.

Нашите политици дали отчитат подобни факти. Едва ли. Те са вглъбени в удобно безгръбначната поза по посока на вятъра. Така оцеляват – чрез извъртане и навеждане. Това могат да правят най-добре. Не им ли идва на акъла, че вечни неща на този свят няма. Китайците казват, че два пъти в една и съща река не може да влезеш. Не знам защо, но буквално преди дни сънувах, че Тръмп печели изборите през ноември в САЩ. Оръдията замлъкват, войната в Украйна спира. Москва и Вашингтон вече не се гледат лошо под вежди, а започват да разговарят в дух на приятелство и взаимноизгодно сътрудничество. А ние пак посрещаме радостно братушките! Пред събралото се множество на Орлов мост най-отпред е Тагарев. Държи питката с хляб и сол. А до него се е изпънал Миленски с менчето с вода….Стреснах се и се събудих. Беше наистина странен сън.

Източник: Евгени ГЕНОВ, glasove.com

Последни новини

- Реклама -