Подземно царство от сол, което удивява с произведения на изкуството, езера, параклиси, СПА комплекс и ресторант, се намира едва на 15 км от Краков и е една от най-големите забележителности в района. Това е бившата солна мина „Величка“, която се намира под едноименното градче и е единствената мина, която функционира без прекъсване от Средновековието допреди двадесет и осем години. Много известни личности са посещавали мината от създаването й през XIII век. Сред тях са Коперник, Гьоте, Хумболт, Менделеев, папа Йоан Павел II и други знаменитости.
Днес тя е сред защитените от ЮНЕСКО обекти и в нея продължава да кипи живот. „Величка“ е една от най-старите солни мини в света и единствената, в която човек може да види „Тайната вечеря“ на Леонардо, издълбана в солна скала. Галериите й пък са пълни с майсторски изработени скулптури от солни кристали, барелефи, параклиси, езера и изложбени зали. В гигантски кристал от зелена сол е издълбан параклисът на света княгиня Кинга.
Неповторимият микроклимат в уникалния по рода си подземен лабиринт, съчетан със солената вода, има доказани лечебни свойства. Високата влажност на наситения със солни изпарения въздух на мината, огромното количество микроелементи и бактериологичната чистота допринасят за възстановяване на здравето, най-вече при заболявания на дихателната система. Затова още през XIX в. е изграден медицински и рехабилитационен комплекс, в който чудесните природни дадености се съчетават съвременни медицински методи. В него се лекуват стотици хора, които са предимно със заболявания, свързани с дихателната система.
Наред с това, в недрата се правят изложби и концерти. Много подходящ поради добрата си акустика е параклисът „Света Кинга“ – най-големият и най-дълбок храм в света – на 101 метра под земната повърхвост. Той е най-представителното място в мината, а в залата му с дължина от 54 метра се намират удивителни произведения на изкуството, изцяло изработени от сол – статуи, барелефи, както и прекрасни полилеи, изцяло изработени от сол. В олтара на параклиса е разположена статуя на света Кинга, издълбана от Йозеф Марковски през 1914 г. и украсена с кристали от халит.
Живописният параклис, завършен през 1895 след 30-години работа, днес е отворен за различни церемонии като сватби и кръщенета.
В мината има още няколко подземни църкви, като някои от храмовете са в огромни зали с изящни олтари и не отстъпват по красота на повечето католически катедрали. В миналото миньорите са разчитали много на Божията помощ заради опасността от пожари, експлозии и срутвания, затова са направили места за молитва в самата мина. Освен това в продължение на дълги години те вярвали в добрия дух Скрабник (Ковчежника), който при опасност от пожар или експлозия се „появявал“ и ги предупреждавал да напуснат мината. Днес негова статуя, направена от сол, може да се види в една от залите.
Високата влажност в мината обаче е опасна за произведенията на изкуството – те се оцветяват и деформират. Затова специални екипи на ЮНЕСКО постоянно следят да не се превишават допустимите норми в шахтата и финансират проекти за нейната поддръжка. Новите вентилационни системи позволяват поне в главните зали изсушване на въздуха.
За неповторимата атмосфера на мястото допринасят и различни солени кристални форми и пещерни образувания. Посетителите могат да разгледат и запазени реликви от миналото – оборудване и инструменти, с които навремето миньорите са добивали сол.
Невероятната подземна галерия възниква, след като през XIII век солните залежи на повърхността се изчерпват и започва търсенето им под земята. Дълбочината на някогашната шахта е 327 метра, но туристите се допускат до 135 м под земята. Туристическият маршрут минава през 20 галерии и продължава около 3 часа. На 123 м под земята има ресторант, в който си заслужава да се хапне.
Общата дължина на галериите, тунелите и шахтите, разположени на 9 нива, е 300 км, а средногодишната температура е от 14 до 16 градуса. Първият тунел в мината е прокопан през 1280 г., а светът научава за нея от папски документ. През XV век се появяват първите дървени машини, а от XVII век се използват и коне за транспорт на изкопаната сол. Търговията със сол носи на тогавашното кралство до 30% от приходите му. След първата подялба на Полша „Величка“, тогава под името „Грос Залце“, става собственост на Хабсбургската империя. През 1918 г. е национализирана, а през Втората световна война е превърната в склад. Добивът в мината е прекратен през 1993 г. Тя се превръща в туристически обект, но изглежда толкова нереална, че прилича повече на снимачна площадка на фантастичен филм. Посетителите й няма да останат разочаровани, а и ще дишат по-леко заради солта вътре. Докато се разхождат край впечатляващите солни образувания, изящни скулптури от сол и подземни езера, те ще научат и много любопитни истории и легенди.
Трябва да се има предвид, че мината може да се разгледа само с екскурзовод. Ако не сте част от организирана група, е възможно да се наложи да изчакате събирането на достатъчно посетители. Освен туристически има и геологически маршрут, който е с дължина 6 км и изисква подходящи обувки и облекло, а от мината осигуряват екипировка и професионален водач.
Мария ЦВЕТАНОВА
