На 24 юни България празнува Еньовден — един от най-обичаните и мистични народни празници. На същата дата Православната църква отбелязва Рождението на Св. Йоан Кръстител, като в народното съзнание християнските канони и езическите обреди се преплитат. Тъй като празникът е близо до лятното слънцестоене, повечето поверия са дълбоко свързани с култа към слънцето и неговия небесен път.
Според народните вярвания, на Еньовден започва далечното начало на зимата. Старите хора казват: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
Вярва се, че сутринта на празника, при своя изгрев, слънцето „трепти“ и „играе“. Всеки, който успее да види това явление, ще се радва на крепко здраве през годината.
Гадаене по сянката: Точно на изгрев човек трябва да застане с лице към слънцето и да погледне сянката си през рамо. Ако тя се очертава цяла, годината ще е здрава; ако е наполовина — предстои боледуване.
Преди да тръгне към зимата, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. След това се отърсва, а падналата роса придобива вълшебна сила. Затова традицията повелява всеки да се умие в течаща вода или да се отъркаля в утринната роса.
Силата на „77-те и половина“ билки
Смята се, че на Еньовден лечебната сила на тревите и билките достига своя връх, особено в часовете преди изгрев. Затова билкарите излизат в горските поляни още по тъмно.
Набраните за зимата лечебни треви трябва да бъдат точно 77 и половина — за всички познати болести и половин билка за „болестта без име“. На първо място сред тях е еньовчето.
Разликата с Гергьовден: Докато гергьовските билки се берат предимно за здравето на добитъка, еньовденските са предназначени изцяло за лекуване на хората, за зачеване на бездетни жени, за прогонване на зли сили и за правене на любовни наречения.
След като наберат билките, жените свиват от тях големи китки и венци, вързани с червен конец.
Семейни китки: В много райони се правят толкова китки, колкото са членовете на семейството. Оставят се през нощта навън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени.
От празничните треви се изплита голям Еньовски венец. През него за здраве се провират всички — и млади, и стари.
След празника венците и китките се окачват на видно място в дома. Те се пазят през цялата година и се използват като лек в дни на боледуване.