Теодор ЦЕКОВ
Една напред, две назад, с кратки паузи – така изглежда подходът на Вашингтон към Москва относно енергийния експорт. Преди евентуалната втора среща между Тръмп и Путин относно войната в Украйна, американският президент разтръби успех на своя натиск срещу Индия за отказ от внос на руски петрол.
Такъв пробив би имал тектонични последствия, вкл. върху световните добиви и цени, но липсата им означава недоверие. Фанфарите от Белия дом не пораждат особени вълнения: Индия дискретно отрича, Русия демонстрира спокойствие и оптимизъм, реакции от останалите геополитически центрове почти няма, а агенция „Ройтерс“ се усъмни в голямата новина.
По всичко личи, че реалността зад кулисите е различна. В противен случай Путин би отхвърлил идеята за среща с Тръмп в Будапеща, а Евросъюзът и Украйна щяха оглушително да аплодират „разрива“ между Индия и Русия.
„Танцът“ се завихри през юли след ултимативно искане от Белия дом към лидерите в Пекин и Делхи да прекратят огромния внос на руски нефт и газ, за да тласнат Москва към примирие с Киев. Азиатските гиганти категорично отказаха. Тръмп направи стъпка напред с удвояване търговските мита срещу Индия (от 25 на 50%), но не посмя да накаже Китай.
Американският президент постави неизпълнимо условие в отговор на призивите от Стария континент и Украйна за засилване натиска срещу Кремъл: първо Европейският съюз да се откаже от преки и косвени покупки на руски горива. Това едва ли ще стане скоро. Въпреки 18 пакета от санкции и решение за пълно прекратяване на вноса през 2026, блокът още е енергийно зависим. 30% от членките на ЕС, начело с Франция, дори увеличават покупките на руски втечнен газ, а държави от Централна Европа не могат да заместят вносния нефт.
Отвъд Атлантика гневно коментират, че от началото на войната разходите на Европа за покупки на руска енергия прескочиха 200 млрд. евро, тоест надвишават военната и финансова помощ към Украйна. Същевременно Китай и Индия са обвинявани, че наливат пари в машината на Путин. На свой ред Белият дом търпи критики от съюзниците, че не е достатъчно твърд към Кремъл.
Известен е методът на Тръмп да „наводнява зоната“ (информационната среда) с изгодни наративи, които да удавят негативните. Като демонстрация на натиск срещу Путин беше обявено, че САЩ обмислят дали да подсилят Украйна с далекобойни ракети „Томахок“. Русия реагира бързо и заплашително. Естествено, Вашингтон не би влошил отношенията си с Москва поради геополитически и икономически съображения (внос на уран и торове, опции за общ добив на редки метали с цел разбиване монопола на Китай).
За да избегне обвинения, че е подвел Киев, Тръмп трябваше да наложи позитивен наратив. Това се случи ден преди визитата на украинския президент Зеленски в Белия дом – с анонс, че индийският премиер Нарендра Моди обещал скоро да спре покупките на руски петрол. Последва телефонен разговор на Тръмп с Путин и нова гръмка новина за евентуална тяхна среща в Будапеща. В присъствието на Зеленски американският лидер допълни, че Индия вече е ограничила покупките с 50%, сега предстои да бъде убеден Китай и така ще се постигне мир чрез дипломация и търговски мита.
Моди замълча, за да не разваля сензацията. Негово външно министерство коментира най-дипломатично: „Не знаем за разговор между двамата лидери, Индия е голям вносител на петрол, приоритет в енергийната ни политика са интересите на народа, тоест стабилни доставки и цени“.
В цифри, Индия разчита на внос за 85% от петролните си нужди. До началото на войната в Украйна страната плащаше на Русия по $1 млрд. годишно за нефт. Сумата рязко излетя до $25,5 млрд. през 2022, $48,6 млрд. през 2023 и $52,7 млрд. през 2024 г. Този скок роди подозрения, че Индия обработва суровия руски петрол, рафинира го и го продава като свой с голяма печалба на международните пазари, включително в Европа. Към момента 38% от целия петролен внос на Индия идва от Русия и няма логика как може изведнъж да бъде сведен до нула.
Лидерът Моди води многовекторна политика, която не залита към отделни лагери, а е балансирана и прагматична. Индия членува в БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество, а паралелно – във военния алианс QUAD заедно със САЩ, Япония и Австралия. Също така страната купува оръжия и от Русия, и от Франция, САЩ, Великобритания. Позицията относно войната в Украйна е наглед неутрална – за мир чрез диалог, но без санкции срещу Русия.
В Москва вярват, че отличните отношения с Делхи няма да пострадат. Вицепремиерът Александър Новак заяви: „Уверени сме, че енергийното ни партньорство ще продължи. Нашите енергийни ресурси са търсени, те са икономически и практически изгодни, и аз съм убеден, че нашите партньори ще продължават да работят с нас и да развиваме нашето сътрудничество“.
Президентът Путин обяви, че въпреки „нечестните“ и антипазарни механизми срещу Русия, страната остава сред водещите производители на петрол (10% от глобалната продукция) и сменя вектора на своя експорт, защото се появяват нови центрове на икономическо развитие, където потреблението расте.