Хубавото на всяка промяна е шансът за нов поглед към стари обстоятелства. Другото хубаво е, че може би ще си отдъхнем от истерията в социалните мрежи, която се случваше при всеки ремонт на общината, и чакаме със затаен дъх качеството на ремонтите на Васил Терзиев и Борис Бонев. Или май очакващите са малцинство – това показват процентите гласували.
Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Терзиев е избран с най-ниския процент избирателна активност, отчитан досега на кметски избори в София. Това би трябвало да е сигнал за него, че не е посрещнат с отворени обятия, макар и ПП-ДБ да печелят София. И това е чудесно. Искрено се надяваме да вдигнат нивото на ремонтите, да оправят тротоарите и т.н. Всички имаме нужда от свежа енергия и добре наредени павета. Терзиев представлява нещо такова за по-малко от 1/3 от гражданите на София. Причината за това е семейното му наследство. И няма по-безпринципна и извъртаща се в стил „льо фурнаджийска лопата“ група от тази на избирателите на ПП-ДБ. Твърде скоро, за да бъде забравено и простено, те гласуваха за Мая Манолова и Румен Радев. И това безспорно се отрази върху смехотворната победа на Терзиев, който бие Ваня Григорова с близо 5000 гласа. Слава богу, че я бие, защото иначе щяхме да станем жертви не само на Путин, но и на нетърпими истерични циркове от тази група избиратели.
Бойко Борисов спечели изборите на Васил Терзиев. Ако той не беше подканил електората си да гласува за него, Терзиев нямаше да е кмет сега. И разпределението на „вините“ към гласувалите гербаджии за Григорова, както и към негласувалите не-гербаджии за никого от тези двама розово-червени кандидати, е следното – гербаджиите гласуваха наказателно срещу Терзиев и никой не може да ги обвинява за това, защото отвращението от лицемерието и двойните стандарти на сКлопката е достатъчен мотив да извършиш нещо ирационално. Същото важи и за негласувалите други, десни, леви, всякакви. Отвращение. Процентите са безапелационно доказателство за това отвращение към безпринципността, която се разхожда тъпо захилена и с разкопчан дюкян от 3 години. Но изборите вече са минало, да погледнем напред. Напред се вижда един център-леко ляв ГЕРБ, начело с Борисов, което е лоша новина за всички останали, защото ПП-ДБ твърдят, че са десни, а са леви, а БСП твърдят, че са леви, а политиките на Корнелия Нинова в някои посоки са твърдо десни. Това, което нито една от двете формации не излъчва, е център, от който обществото явно се нуждае. Търси се умереност. Никой в този момент не я предлага освен Борисов. Пресконференцията му от Пловдив показа точно това. Всички сме психически изтощени от последните 3 години, в които светът непрекъснато ни поставя пред различни неочаквани изпитания. Липсва успокояващо говорене, вдъхване на сигурност, че и това ще мине, диалогичност, която не поставя никого на колене. Лидерството в момента или е с нелепа широка усмивка, или адресната му регистрация не е в България, или е с разкопчан дюкян пред урните, а това не само отблъсква, но и плаши, защото войните са твърде наблизо. Доверието в институциите е плашещо ниско.
Тукашните трагедии на омерзение и преход, завършил със заставането на производно на Държавна сигурност на власт, бледнеят пред жестоките трагедии, които се разиграват по света. Трагедията на Украйна обаче става все по-незабележима. Причините са терористичната атака срещу Израел и войната на Израел срещу „Хамас“. Главнокомандващият на украинската армия Валерий Залужни даде интервю миналата седмица пред списание Economist, в което описва все по-сложната ситуация, в която се намира украинската армия.
„Там, където сме на позиции, ние непрекъснато чувстваме превъзходството на руснаците, едновременно в разузнаването и огневата мощ. Те имат огромно количество оръжейна артилерия. Те са по-зле с точността, това е факт, но ни надминават с броя муниции. Особено напоследък разликата е очебийна, защото ние получаваме все по-малко и по-малко муниции“.
Генерал Залужни прави безпрецедентно признание, отчитайки като своя стратегическа грешка намерението да се нанесе тежък удар на Москва, за да принуди Путин да преговаря. Той е смятал, че големият брой жертви ще притесни Русия, но това не се случва. „Русия е загубила поне 150 000 души. Във всяка друга страна подобни жертви биха спрели войната.“
Между 5,6 и 6,7 % украинци са напуснали Украйна след започването на войната. Това се чувства осезаемо във Варна и районите около нея. В СПА на „Св. Константин и Елена“ млади и мускулести момчета се пекат на ноемврийското слънце, високо говорейки на руски. От коя мобилизация са избягали, за да си живеят живота в България? Без значение от коя, факт е, че са избягали от Русия или Украйна, където със сигурност имат нужда от мускулите им. Наоколо, в супера, в мола, по улиците, се разхождат жени с напомпани устни, говорещи на руски. Не че българките не са масово с нелепи устни. След Париж, където жените масово са естествени, качвайки се в българския самолет, на вратата те посреща девойка с устни като на Доналд Дък. Отблъскващо след некоригираната красота на французойките.
Младите украинци в чужбина започват да осъзнават, че няма да се приберат в родните си домове скоро. Продължават да подкрепят Зеленски, макар и да осъзнават, че той не разбира от война, а е човекът, който повдига морала на нацията. И те оценяват неговата посветеност на победата на Украйна над Русия, колкото и тя да изглежда все по-трудна поради факта, че Путин и обкръжението му по стара съветска традиция не ценят човешкия живот. Там завинаги ще важи лозунгът „За Родину, за Сталину“ като задължение да си готов да се разделиш с живота си, ако Партията – или Путин – нареди. А украинците не разполагат с такива човешки ресурси. Затова въоръжаването с високотехнологично оръжие от Запада е жизнено важно за тях. С подобно оръжие те могат да компенсират това, което им липсва като човешка сила.
Радваме се, че Путин не превзе София през Ваня Григорова, но тя е тук, за да остане. Независимо дали подкрепяме нейните политически виждания или не, роди се политическа звезда, която има голям лидерски потенциал в ляво. Корнелия Нинова има сериозна конкуренция. Лявото намери новото си лице, а дясно в България вече няма. Това не е изненадващо при безобразно растящите цени през последните 2 години. Смайващо е, че когато пазаруваш храна в супермаркет в един от най-скъпите райони на Париж, цените са по-високи от тези тук с не повече от 10–15%. Едно германско семейство пък беше впечатлено, че цените в българския „Лидъл“ са с 20% по-високи от тези в Германия. Несъмнено имаме страхотно управление на държавата, което позволи и продължава да позволява това да се случва. Това управление убедително връща комунизма. Терзиев не е комунист, той е неолиберален предприемач, който няма грам отношение към социалност, а това е лоша новина за тези софиянци, които не гласуваха за него и които не се разхождат свободно из европейските галерии и музеи, а цепят стотинката на две, за да оцелеят в държавата на спонсорираните от него политици. И Григорова не е комунистка, но е прогресивна почти като един от най-модерните в момента сред младите в Америка политици, Александрия Октасио-Кортес, с която дори си приличат по излъчване. Кортес произведе същия фурор, когато се появи на политическата сцена. Само че Октасио-Кортес знае чий е Крим, защото е на страната на Украйна, докато г-жа Григорова явно има същите колебания по въпроса, каквито имаше и Кирил Петков в един момент.
