Калин ТЕРЗИЙСКИ
Преди време едно момиче, приятелка, активистка и търсачка на интересни каузи, към които да се присъедини, доста разпалено ми разказа за групата момчета, т.нар. „ловци на педофили“. Тези ловци се занимавали с това да проследяват, подмамват, залавят и предават на органите на реда този вид нещастници, които имат сексуално влечение към деца. Според моята приятелка т.нар. педофили били много, наистина много, били изключително опасни, похотливи, зложелателни, коварни, безчовечни… въобще – не били хора. И затова момчетата от т.нар. „ловци на педофили“ понякога (отбеляза тя с радостна възбуда в гласа) ги обработвали, преди да ги предадат на органите на властта. Аз веднага си представих тълпа здравеняци, която пребива възрастен и безпомощен, болен човек.
Попитах я дали е виждала такъв „коварен, лош, подъл и похотлив безчовечен педофил“? Тя каза, че не е, но че са й разказвали много подробно и „цветно“. Аз я попитах какво мисли по въпроса за това, че педофилите са болни хора. Тя каза, че не е мислила по този въпрос, но че да, били болни, но това въобще не ги оправдавало. „Да се лекуват!“ – каза тя с пренебрежителен и властен тон. Това „да се лекуват“ прозвуча като „да се оправят, не ме интересуват, да си трошат главите, да си ядат боя и да си траят!“.
Попитах я и дали не се е замисляла…
В един миг главата ми се изпълни с газираната течност на гнева и аз викнах: „Виж, миличка, идиоти, пълни с мръсната енергия на жестокостта, винаги ще има… У мнозина от младите бушуват потоци от неканализиран гняв. Винаги се е случвало така: Да се съберем, момчета, и да пребием някой хомосексуалист… някой мръсен гей… или: да се съберем, момчета, и да издебнем и да заловим и да пребием някой мръсен чифутин (евреин)… или: да се съберем, момчета, и да пребием някой гаден циганин… Защото, момчета, циганите, (чифутите, гейовете, интелектуалците, протестантите, сектантите, защо не и филателистите?!) са безчовечни, подли, хитри, коварни, злонамерени… и чужди, и мръсни, и въобще какво ми ги защитаваш?! Бой, бой, бой – само бой и разстрел без съд за тях, мамицата им!
Така че, миличка – продължих аз, – внимавай с такива млади есесовци. Те просто са намерили така необходимата им жертва и под паравана на това, че всъщност „дечицата са истинската жертва“, си намират чудесна мишена за насочване на насилието. Помисли си така: да се малтретират хора с хомосексуалност вече е неприемливо, да се малтретират хора на расов и етнически принцип вече е неприемливо… но тогава… кого, кого да пребием, кого да притиснем до стената и да изобличим… и да пребием? Ами – остават педофилите! Идеално. „Момчетата“ потриват ръце. Има кого да пребиват. Има с кого да се „борят“. Има кого да малтретират под благовидния претекст на „благородната обществена инициатива“.
По време на нацизма, миличка – продължих аз, – е имало съвсем същите групи от млади и активни хора, които също са „прочиствали“ обществото от „вредните елементи“. Просто вредните елементи тогава, да речем, са били католическите свещеници. Но да не се заблуждаваме – отношението към тези католически свещеници въобще не се е различавало от това към педофилите в настоящето. Те са били „дехуманизирани“ – лишавани от човешки облик и качества, в съзнанието на „момчетата“ те са били нещо като „унтерменш“ – „подчовеци“. Сега в настоящия момент ние трудно ще разберем как така едни образовани и благопристойни католически свещеници могат да бъдат смятани за „унтерменш“. Но трябва да си дадем сметка, че и ние доскоро сме смятали хомосексуалистите или циганите за „унтерменш“.
Така че, миличка, повярвай ми – пази се от такива главорези и нека с педофилите се занимава специализираната полиция… ако у нас има такова нещо въобще.“
И така. „Отводнителни канали“ за гнева, за бликащата жестокост, продукт на лична неудовлетвореност, на лична пустота и безпредметност са винаги налице.
Особено срамно е, когато такъв „отводнителен канал“ за гнева и бесовете на групите млади есесовци стане… театрална пиеса.
Защо особено срамно?
Защото пиесата не може да се защити. Защото тя е особено фин и крехък продукт на най-висша човешка интелектуална и духовна дейност – и уязвимостта и е голяма. Пиесата, като хетерономен феномен, тоест основаващ се на самия текст, но съществуващ и благодарение на аудиторията, която ще го чуе, е особено крехък обществен феномен – настройката между текст и реципиенти на текста трябва да е „чиста и благородна“. Тоест тези, които ще възприемат този текст, трябва да са спокойни, добронамерени и внимателни, възможно най-малко предубедени и т.н., и т.н.
Една пиеса – па ако ще и да поднася най-спорния интелектуален материал – трябва (в идеалния случай) да се възприеме спокойно, разумно, да се постави на етическите и естетическите везни, и да се оценява трезво и непредубедено (макар че човек е абсолютно винаги предубеден!)
Но когато група млади есесовци нарочат една пиеса, решавайки, че тя е подла, коварна, злонамерена, безчовечна… Всички изброени по-горе условия за доброто, оптимално осъществяване на този фин културен акт се разрушават.
А сганта от млади, неудовлетворени, лишени от гаранции за собствената си стойност есесовци отново е намерила „просто нов канал, за да излее злобата и гнева си от тоя мръсен и гаден свят, който не ни разбира“.
По този начин педофилите, католическите свещеници, пиесите, книгите, горени по площади, еретиците, горени по площади, влизат в една категория. Идеалните жертви за „да си отмъстим за… всичко, заради това, че сме се родили, а никой не ни е питал дали искаме да живеем в този дяволски свят“!
„Неуловими отмъстители“ (това беше едно съветско юношеско филмче) винаги ще има. Активни, нагли, нашарени с бойни татуировки (примерно, Левски и Ботев – по прасците), изпълнени с патоса на „винаги правия“, ожесточени, ригидни, изпълнени с омраза, която усещат като вдъхновение, прикрили цялата си черна злост под паравана на някакви „благородни патриотични каузи“. Въпросът е, че едно зряло и организирано общество вкарва такива групи в глухия ръкав на маргиналността, или просто казано – не им позволява да си развяват байрака, поне не и на публични места, а камо ли с активността си да пречат на нормалния обществен процес.
Изводът е такъв: щом в една държава групички от млади есесовци могат да осуетяват гледането на спектакли по пиеси, които са нарочили за „неприлични, обидни, злонамерени“, трябва да се очаква скоро тези групички да изведат и свое лице и то да стане министър на културата. И тогава да видим как ще запламтят отново клади с книги по площадите и ще има 451 градуса по Фаренхайт!