11.4 C
София
събота, 25 май 2024 г.

Технологии помагат и срещу наводненията

Картините на наводнени дворове и къщи, на унищожени мостове и пътища, на съсипана реколта и преобърнати човешки съдби винаги са трогателни до сълзи и провокират вълна от съчувствие. Има хора, чиито сърца кървят заедно с тези на пострадалите, хубаво е, че трудностите обединяват все повече доброволци и искащите да помагат с каквото могат са добър знак за обществото, в което живеем. Само че не по-малко показателен за парадоксалното ни битие е и фактът, че сякаш ни харесва винаги да слагаме след дъжд качулка. Да роним сълзи и пот, след като бедствието ни е връхлетяло, вместо да напрегнем мускули и ум, за да си спестим поне тези главоболия, които можем.

Новите технологии със сигурност не са свързани само със смарт устройствата в ежедневието ни, с все по-модерното въоръжение, което сее смърт и разрушения в позорните войни на 21-ви век. Нито с изкуствения интелект, от който започваме да се страхуваме, даже преди да сме проумели какво всъщност значи и без да сме си дали сметка, че отдавна сме в контакт с него. При това без някой да ни е питал искаме или не. Умните хора от десетилетия употребяват новите достижения на науката и техниката, за да предотвратяват наглед непредотвратими проблеми. Да се борят с лошите страни на природата и

да впрягат мощната й енергия в нещо полезно.

И то, без да влизат в конфликт с поддържането на екологичния баланс. Една такава съществуваща технология, разработвана от години и от български учени, специалисти и инженери, може да ни помогне, за да не се чувстваме толкова безсилни срещу стихиите, които ежегодно провокират сълзи и отчаяние в някой по-голям или по-малък регион на страната. Може би малцина са наясно, но има способ, позволяващ облаци с валежен потенциал

да бъдат извалявани над вододайни зони.

С други думи – там, където има изградени язовири или други съоръжения, които биха могли при определени условия да се справят с критичните количества. Тоест да се действа преди валежите да се излеят над населени места или в райони на реки и да се превърнат в реална опасност за населението и стопанството. Ако някой се чуди, как така в Деня на победата за парада на Червения площад не вали, може да си отговори с този метод, който отдавна не е тайна за Русия и Китай. Най-гъвкавият вариант е със самолети, каквито родната Агенция за борба с градушките използва от няколко години в Североизточна България. Учените до момента

не установяват неблагоприятен екологичен ефект

от този начин за контрол на климата. Той в общи линии е спасителен за райони с големи засушавания, като тези в арабския свят, където не спират да инвестират в подобни проекти. Справката показва, че те имат добри партньори и от България. Методът, който в нашия случай коментираме като наглед сериозна превенция срещу наводненията, безспорно има и очевидни икономически ползи в години, в които природата ни спестява екстремни явления. В глобален мащаб водата става все по-голямо богатство. Контролираното изваляване е в помощ и на земеделските производители. А специално за нашия географски район има редица изследвания на световно признати учени, според които ползите на територията на България от подобни проекти ще са внушителни и ще гарантират трайна възвръщаемост на инвестициите. Реагентите, които се използват са сребърен йодид, както и някои соли и в общи линии за един идентифициран облак с десетки хиляди тонове потенциал, са необходими от около едва 10 кг от съответното вещество. Със сигурност някой в България има нещо против такива иновативни способи, иначе за тях най-малкото щеше да се говори повече. В прозрачна и открита дискусия обаче може

да разберем ползите и минусите

и да се вземат аргументирани решения.

Защото сега страдат в Северозапада, преди това в Карловско, Варна, Добрич, Мизия, Елин Пелин, Цар Калоян, Бисер и др. София и Пловдив също не са подминавани, а никой не е застрахован, че няма да му се случи. И въпросът е какво се прави, за да бъдат щетите по-малки. Кой е този, който спестява далеч по-малките разходи по качествената превенция и правилното управление на ресурсите, за да харчи след това повече под формата на компенсации (винаги недостатъчни) и възстановяване на щети?! От кого зависи познанията на родни учени и компании да носят реални дивиденти и на България, а не само на арабските държави, Русия, Китай, Северна и Южна Америка?! Необходимо ли е съседните страни да ни отварят очите за това как може да повишим производителността на селското си стопанство, да помогнем на туризма и да не сме чак толкова безсилни поне срещу предвидимите природни стихии?!

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img