В атмосферата на заглъхващи псевдодебати бил ли е номиниран Георги Господинов за Нобелова награда или не, между два иронични поста на Милен Русков по темата за родните претенции към световното признание и в нестихващото роене на автори и авторчета по издателства и книжарници излезе новият роман на Теодора Димова. Той е събитие поради различни причини, но една от по-главните е, че доказва нещо изключително важно за българския модел – литературата може да компенсира мълчанието на историците и изкривените им интерпретации, както коментира професор Амалия Личева. „Може, когато го прави с талант, замах, проникновеност и пределна честност“, добавя тя.
Герой, вдъхновен от Димитър Пешев – подпредседателят на Народното събрание, който се опълчва срещу депортацията на евреите от старите предели на България към нацистките лагери на смъртта, е във фокуса на „Всичко, което се случва“. Най-новата творба на известната писателка със знака на „Сиела“ е разтърсваща документална изповед за страха и смелостта. След монументалните романи „Майките“, „Поразените“ и „Не ви познавам“ тя обръща поглед към една от най-болезнените страници в нашата история, която сякаш все остава недочетена. Действието се развива във въображаемото курортно градче Болярово, познато от „Поразените“ и „Не ви познавам“. Сред илюзорното спокойствие, над което постепенно надвисва сянката на политическите обрати, се разгръща болезнен разказ за съдби в безмилостния водовъртеж на Втората световна война. В своеобразната притча за вечната битка между Доброто и Злото един достоен мъж – Димитър Пешев, повежда борба за своите съграждани, въпреки опасните последици за самия него. Големият въпрос е какво е необходимо, за да съхраниш човешкото, когато светът постепенно се отказва от него? Сюжетът е базиран върху факти от 40-те години и от живота на Димитър Пешев, описан в неговите „Спомени“.
Но „Всичко, което се случва“ е не само за миналото, а и за настоящето, в което дискусията за отговорността и морала продължава да звучи остро актуално в профанизираната политическа обстановка, в която гражданите нямат никакво значение за хората по всички етажи на властта. Теодора Димова обаче продължава да вярва в тихата невидима сила на сърцето, съхраняващо любовта и способно на прошка и в най-мрачните времена.
Според професор Алберт Бенбасат книгата няма аналог тук и сега, защото с документална прецизност и емоционална съпричастност реконструира жестокото време между 1940 и 1943 година, когато е гласуван и задействан мракобесният Закон за защита на нацията. Димитър Пешев е низвергнат и наказан от своите съпартийци като предател. По-късно спасителят на хиляди животи е обявен за фашист и превърнат в „бивш човек“, осъден от така наречения Народен съд, унизен и лишен от каквото и да е бъдеще в комунистическото общество. „В дните на своето „доизживяване“ той разнищва същността си, а безкомпромисната му вътрешна изповед е доуплътнена от още и още саморазкрития, личностно-интимни и социо-психологически“, казва още Алберт Бенбасат. Той и Амелия Личева представят „Всичко, което се случва“ на 22 октомври от 18 ч. в зала „Американски център“ на Столична библиотека, а модератор на официалната премиера е Георги Ангелов.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg