Методи АНДРЕЕВ
Преди седмица кандидатът на ПП-ДБ-Спаси София за кмет на столицата Васил Терзиев бе изненадан от Иво Дошев с остри въпроси, които не бяха съгласувани с него, съвсем не му харесваха, смутиха го, изнервиха го. По болната тема „ДС“ Терзиев обяви с ирония и дори подигравателно: Питайте Методи Андреев, той знае всичко за ДС и рода ми.
Раздразнението на младия Телерик е разбираемо, но също толкова разбираемо е и моето желание да знам истината за този човек. Но не защото съм обсебен от някакви мании. Допреди два месеца темата за Терзиев изобщо не ме е занимавала. Но днес е различно – той претендира да управлява българската столица, иска обществено доверие, а аз искам да направя информиран избор.
Предполагам, такова е желанието и на хиляди софиянци, които не искат повече да бъдат лъгани и заблуждавани от политически спекуланти.
Преди месец гордият наследник на партизански и десарски род и по майчина, и по бащина линия обяви публично, че фирмата „Телерик“, която е основал с трима приятели – Светозар Георгиев, Христо Косев и Бойко Яръмов, и със скромните си спестявания, няма нищо общо с Държавна сигурност. Успехът им бил плод единствено на тяхната находчивост, креативност и упоритост – да, за разлика от комунизма, демокрацията дава такива невероятни възможности.
Но явно самонадеяните обяснения на Васил са подразнили пенсионирани служители на репресивната комунистическа служба, които все още помнят и знаят кой къде е бил и с какво се е занимавал в годините на светлия комунизъм – могат да разказват още много достоверни истории. Те свидетелстват, че момчетата съдружници на Васил, които днес са горди милионери, не са се събрали току-така случайно. На трима от тях бащите им са не просто агенти на ДС, а щатни офицери, заемали сериозни позиции в репресивната машина.
Имената им не са се появявали в бюлетините на двете Комисии по досиетата, защото не са кандидатствали за държавни постове и изборни позиции, и заради това и не са проверявани. В тази връзка като български гражданин настоявам тези твърдения официално да бъдат проверени по надлежния ред. Тогава ще стане ясно дали Васил съвсем случайно е попаднал на съдружниците си и дали е нямал представа какви са семействата им, с какво са се занимавали по времето на комунизма, какви възгледи са споделяли, какви ценности отстояват? Ако са верни тези твърдения, които се носят в средите на все още живите кадри на ДС, то някой друг е движил пръста на съдбата, а „случайността“ явно събира все деца и внуци на тоталитарната номенклатура. Защо сред телериците не е попаднал, примерно, наследникът на някой лежал по Белене или обявен за враг на така наречената народна власт?
Към евентуалния сюжет с бащите офицери от ДС трябва да припомним и установените вече факти, публикувани в медиите – че „Телерик“ стартира като част от „Кимкооп трейдинг“ ООД, която се контролира от Георги Георгиев, баща на съдружника на Васил – Светозар Георгиев. Те и двамата признават, че „Кимкооп“ им е дала офиси, логистика, консумативи, стартови заплати, а по-късно „Телерик“ се е отделил от нея.
Точно обаче в различните вариации на „Кимкооп“, която изгрява в бизнеса още в зората на демокрацията, се оказва, че Георгиев има доста интересни съдружници – Христо Димитров Караколев, офицер от ПГУ, Златко Златев – агент Карл, работил за Второ и Трето управление на ДС, Александър Трифонов, също щатен офицер на ДС, осветени под една или друга форма от Комисията по досиетата. В тази интересна задруга блести и името на бившия лидер на БСП Михаил Миков. В случая става дума не просто за червена ниша, а за червена магистрала в бизнеса и овладяване на позиции.
Законът за досиетата има много съществени пропуски, които пречат подобни свидетелства да се проверят и да бъде установена истинност в полза на обществото. В тази ситуация единственият вариант е съдружниците на Васил от „Телерик“ да накарат бащите си да поискат проверка сами от Комисията по досиетата, за да се докажат думите на Терзиев, че нямат нищо общо с ДС. Това обаче със сигурност няма да стане – тези хора знаят добре, че законът ги пази, а те удобно могат да стоят в сянка и да се изявяват като силни задкулисни играчи. И мераклията за кмет на София разчита на това, инак можеше да отговори на въпроса: как са избрали името Телерик или може би фирмата е кръстена на едноименна специална разработка на ДС?
Видяхме как Васил Терзиев реагира на призива на журналиста Христо Христов – баща му Александър и чичо му Павел да разрешат достъпа до собствените си кадрови дела, но и до тези на бащите им – партизаните генерали Васил и Тодор, за да се види колко чисти са били делата им. А това е единственият начин Васил да изчисти съмненията, че родът му е свързан със злодейства на ДС, както и че „Телерик“ няма нищо общо с репресивната служба.
Хората, които свидетелстват, че трима от бащите на „Телирик“ са щатни офицери от ДС, защото са били колеги с тях не искат да осветят имената си по съвсем разбираеми причини – страхуват се за живота на семействата си, защото тръгват срещу силните на деня.
Освен с празни думи Васил Терзиев дори няма да направи опит да изчисти името на „Телерик“. След като беше ясно за миналото на дядовците, баща му и чичо му, той скри от обществото, че майка му Иглика е също служител на ПГУ, а баща й (дядо му Цеко, б.а.) е виден милиционерски шеф от Видин, а на хората разправя романтични истории за селскостопанските си преживявания с него. За обвързаностите им със службите на БКП също свидетелстваха техни колеги.
Терзиев ще саботира излизането на всяко парченце истина за семейството, партньорите му и обвързаностите им. Но и ние ще продължим да търсим и събираме всяко парченце истина – тя няма алтернатива, като светлината, и винаги намира процеп, за да блесне.
Голямото огорчение остава за десния и демократично мислещ избирател, който е изнасилен буквално от лидерите на ДСБ и „Да, България“ да подкрепят скандална кандидатура. Те са наясно със зависимостите си. Позорът няма да отмине тези лидери, но жалко е, че ще бъде загубено време и пропиляна огромна обществена енергия.
Проблемен остава обаче самият Васил Терзиев, независимо какво ще е бъдещето му, не просто заради лошото минало на семейството му и заради съмненията около старта на „Телерик“. А заради факта, че този човек не е преживял истински катарзис, след като проповядва, че в ДС имало и „добри“, и „лоши“, а подобни служби съществували по цял свят. Васил просто отказва да прочете честно миналото, ако иска да е господар на настоящето и бъдещето.
Източник: Фактор.бг