Младото поколение не е виждало нищо различно от „Лудогорец“ – футболен шампион на България. 14 поредни години тимът от Разград окупира трона, а подрастващите на възраст докъм 20 едва ли помнят най-трудните първи две титли през 2012 и 2013 г.
Финалът за Купата на България след три седмици в София ще подскаже дали е реално да очакваме нещо повече от монолог през новия сезон. ЦСКА тръгна по стъпките на „Лудогорец“ с големи инвестиции в състав и база. Първият тест за дистанцията между двата отбора ще е на Националния стадион (22 май, 19 ч).
„Орлите“ си осигуриха титлата в неделя с 2:0 над „Черно море“ и щабът ще може в 4 от оставащите 5 шампионатни кръга да балансира натоварването между всички играчи, за да са оптимално възстановени за финала. Треньорът Игор Йовичевич се радваше като малко дете и съзря съдбовен знак – преди две години извел „Шахтьор“ (Донецк) също до 14-ия му шампионски трофей.
„Имахме дълъг сезон – добави хърватинът. – Със Суперкупата (3:2 срещу Ботев-Пд на 4 февруари) спечелих първия си трофей тук и бях много щастлив. Искам с Купата на България срещу ЦСКА да завършим по мечтания начин.“
„Червените“ нямат лукса да ротират титулярния състав. Те трябва да удържат петото място, осигуряващо бараж за УЕФА Лига на конференциите – алтернативен път към евротурнирите, ако финалът не бъде спечелен.
Хегемонията на „Лудогорец“ е присъда и проклятие за българския футбол. Присъда, защото няма сериозно първенство с един доминиращ отбор – това убива и вътрешния, и външния интерес. В Разград едва ли са помислили колко комично звучи поднесената статистика – изравнили европейския рекорд на „Сконто“ (Латвия) и „Линкълн Ред Импс“ (Гибралтар) по най-много последователни титли. Още по-гордо ще звучи, ако догодина „Лудогорец“ изравни и световния рекорд от 15 поредни на отборчето „Тафеа“ от тихоокеанския остров Вануату.
Проклятие е, защото страдат всички участници. Липсата на истинска конкуренция сваля качеството на неизменния първенец и това проличава всяко лято, когато „Лудогорец“ отпада в квалификациите за Шампионска лига. Драматични до последния кръг бяха само първите два сезона (2012 и 2013), когато авансът на ЦСКА беше заличен с 1:0 в Разград и „Левски“ подари титлата с автогола на Везалов за 1:1 срещу „Славия“. Само в още два от 14 случая „червените“ завършиха максимално близо до „орлите“ (2019 и 2023).
Най-малко виновен за скучната доминация е „Лудогорец“ – работещ и преследващ своите интереси. Другите явно се задоволяват с трохите, вкл. солидарните плащания от УЕФА за европейските участия на „орлите“ – към 400 хиляди лева на отбор. Когато мрънкат, че сходните по размер (след удържане на глоби от БФС) суми от телевизионни права са в пъти под съседите на Балканите, нашите клубове следва да се сетят, че сами подкрепят това статукво. На последния конгрес на БФС никакво внимание не получи реформаторската идея: използващите прекалено много чужди играчи да не получават тв приходи, а сумите да се разпределят като стимул между отборите, залагащи предимно на българи. Вместо това се прелива от пусто в празно с дебати за административни ограничения или безлимитност на чужденците.
Търг
ЦСКА се сблъсква с „Лудогорец“ на трансферния пазар. Двата наши клуба наддават
за 21-годишния нападател на азерския „Зира“ – Салифу Сума. Дясното крило с мачове за младежкия национален тим на Гвинея прави силен сезон с 11 гола и 6 асистенции в 30 шампионатни мача за втория най-силен тим на Азербайджан. Конкуренцията за оценявания на 800 000 евро Сума обаче е силна, от него се интересуват още
„Фенербахче“, „Спартак“ (Москва), „Динамо“ (Киев), английският „Престън“ и три клуба от френската Лига 1.
