Тихомир Безлов е един от водещите експерти и анализатори в областта на организираната престъпност, контрабандата, пазара на наркотици и корупционните практики. Той е дългогодишен старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.
-Г-н Безлов, бруталното убийство на Георги Кузев в Пловдив шокира страната. Вие разпознахте в него конкретен модел на радикализация. Изследвали ли сте появата на точно такива затворени тийнейджърски групи, които се самоорганизират в мрежата за физическо насилие под маската на „ловци на педофили“?
–През годините сме полагали усилия за оценка на радикализацията, включително сме работили с МВР по стратегия за предотвратяването й. Основният фокус, когато правихме нашето изследване в периода 2012-2015 година, беше върху футболните агитки. Защото там имаше всички тези атрибути на редикализация – неонацистки символи, масови хулигански прояви, побоища и прочее. Това беше проблемна тенденция в много страни в Европейския съюз, включително и в Източна Европа. Ако си спомняте, през годините имаше инциденти, нападения на ромски квартали, сбивания между агитките. Като цяло обаче, тези големи агитки не копираха точно десни и радикални методи. Те нямаха съзнателно подредена структура с радикална идеология, а имаше по-скоро хаотични, фрагментарни заемки.
-Посочихте руския модел „Тесак“ като вдъхновение за бруталността в Пловдив. За изолирани имитатори в социалните мрежи ли става въпрос или за структурирани радикални ядра?
–Моята хипотеза е, че през българския посредник Ален Симеонов (основател на неформална организация, придобила популярност с акциите си „ловци на педофили“ – бел. ред) те достигат до тези символики и идеи. Симеонов се е разграничил от крайните форми на насилие, каквито видяхме в случая с пловдивските тийнейджъри, но ако гледаме ранните му интервюта, то връзката с „Тесак“ е ясна.
Медиите извадиха негови изказвания, в които той посвещава усилията си именно на такива акции. В отделни изказвания се споменава, че има седем структури в страната, които следват неговите идеи. Не е ясно обаче до каква степен той има влияние и директни контакти в тях.
-Коментирахте, че в развитите държави се отделят огромни ресурси за следене на такива затворени онлайн групи, а у нас нещата са на ниско ниво. Къде точно се къса нишката?
–Това, което започна да се появява като информация от Пловдив, беше изненада за мен. Имахме информация за някакви радикални структурки, но не мисля, че са устойчиви и дългогодишни. Покрай убийството на Георги се заговори за Ку Клукс Клан 2013, но аз не знам нищо конкретно за тази организация. Името й се появи в интервю на пловдивския съдия, който гледаше мерките за неотклонение на тийнейджърите. Разследванията в Пловдив показаха, че действително има млади хора, които по един или друг начин принадлежат към този етикет. Но какво точно се крие зад него, засега не се вижда по-детайлно. Все пак това е работа на разследващите. Полиция, прокуратура трябва да се опитат да систематизират и да кажат какво има реално и какво е измислица.
-Разследващите разкриха шокиращи детайли: извършителите са деца от нормални семейства, които след едночасов побой отиват необезпокоявано да ядат дюнери. На какво е знак това емоционално безразличие сред тийнейджърите?
-Повечето от тях са от нормални семейства, но в групата има и проблемни деца. В България и друг път сме били свидетели на подобни трагични инциденти, страната ни е някакъв остров. За разлика от предишни тийнейджърски вълни, свързани повече с организирана престъпност, тук виждаме хора с добър жизнен стандарт. Те не се впускат в някакви криминални прояви, а по-скоро търсят адреналин от скука и безделие. Един от проблемите при различните криминологични изследвания е, че има някакъв процент от населението, свързан с такива отклонения. И този тип хора, когато успеят да създадат група, взаимно подкрепят интересите си към подобни крайно садистични насилия. Така често се стига до тежки, шокиращи обществото случаи като пловдивския.
-Превръща ли се насилието в дигитален „пърформанс“? Заснемането с телефони и споделянето влияе ли на самочувствието на тези младежи?
-Много се дискутират социалните мрежи и желанието на младите хората да получат признание с независимо какъв тип демонстрации. Но едно е да демонстрират някакви особени социални умения, друго е да показват садизъм и насилие върху хората. Те се опитват да оправдаят това насилие с някакво морално превъзходство на хора, които помагат на обществото, като ловят лошите. Другата голяма тема е възможността да се откриват подобни гнезда на насилие. Започнаха някакви усилия в тази посока, но ресурсите, които се отделят в тази много бързо развиваща се цифрова социална среда, са много минимални за страна като България. Един от проблемите, които много пъти съм коментирал, е че МВР трябва да бъде основното място, където да се контролират такъв тип съдържание и затворени групи. Над 90% от бюджета на МВР обаче се харчи за заплати, осигуровки, бензин. А за технологии и обучение на кадри, които да работят с такива групи, парите са символични и свързани обикновено с някакви малки европейски програми.
-Една от майките на момче от групата каза, че е ходила и давала сигнали в полицията, но не са й обърнали внимание.
-Да, тя хубаво е ходила в полицията, но видяхте ли вида й? Тя също има своята отговорност. Между другото, този инцидент не е типичен за България. Страната ни има едно от най-ниските нива на умишлени убийства в ЕС. Нивата са по-ниски и в сравнение с 90-те години на миналия век. За 2025 година на 100 000 души имаме едно убийство или по-точно 0,97.
-Да, но при сегашното убийство жестокостта и масовостта на участниците е просто шокираща.
-Да, шокираща е, но не бива да го екстраполираме, че ако имаме такова убийство, то е възможно в още 10 града, сред 500 тийнейджъри и така нататък. Имайте предвид, че децата на прехода минаха през много периоди, като се започне от мутренските години и се мине през хероиновите епидемии, когато имаше хиляди деца, закачени на тази дрога. Сега, въпреки новите вълни от фентанил, от кристалмет, нещата са далеч по-нормални в България. С това не казвам, че обществото ни няма проблеми. Едно от нещата, които е хубаво да се дискутират, е регистрацията на отклоненията при малолетните и непълнолетните. Тази регистрация трябва да започне още в момента, в който бъде засечено дете, което не ходи на училище. Имали сме такива изследвания и те показаха, че безпричинното отсъствие от училище силно корелира с по-тежки отклонения впоследствие, включително и криминални. На ниво училище, в стремежа да се пазят паралелките, защото парите следват ученика, директорите не съобщават безпричинните отсъствия. Инспекторатите към съответните областни администрации на образованието не правят ефективни проверки за реалните безпричинни отсъствия. Това не се санкционира, не се докладва. И това е само първото ниво. Второто е, когато децата започнат да имат по-тежки отклонения като насилие срещу съученици. Почти сигурен съм, че някои от тийнейджърите в пловдивската група, са използвали насилие и преди този инцидент. Малтретират се по-малки деца, по-свити, по-несоциални. Това са типичните жертви. Връзват ги, бият ги и това се прикрива. Другото нещо, което се случва и в училищата, е голямото проникване на наркотици, като самите ученици продават. Би трябвало да има опити тези деца да бъдат поставени под контрол, да ги отстранят от училище, ако трябва, но това не се прави.
Има случаи на тежки пребивания, които се прикриват от училищните ръководства. Ако и на това ниво се укрива информация, представете си какво става отдолу. Обществото не знае, родителите не знаят. Говорих с мои познати и те ми разказаха случаи на жестоки отмъщения в елитни гимназии в София. Рязане на коси в тоалетната заради момче например. При момчетата не е по-различно, там има брутални сбивания. И какво се случва. Училището не съобщава за инцидентите, родителите избягват да създават проблеми, защото пък техните деца страдат. В Детската педагогическа стая избягват да регистрират големите отклонения, защото това води до проблеми в статистиката пред началниците. Този тип полицейска работа е една от най-нехаресваните. Там има и най-много непопълнени щатове. Така целият слой дисциплиниращи и коригиращи мерки, които едно време ги е имало и има в нормалните общества, на практика бяха премахнати със закон у нас, с идеята да се махнат ТВУ-тата. Сега целият този слой липсва. Когато има тежко отклонение, то отива в Комисията за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни и това, което се случва – извикват детето с родителите и то обещава, че повече няма да прави така. Същото обещава и при следващото си провинение и накрая разбира, че неговото деяние остава абсолютно безнаказано. Едно време, с всичките уговорки за цялата репресия по време на социализма, всички се страхуваха, че ако направят нещо крайно и драстично нередно, отиват в ТВУ. Не казвам, че сега трябва да бъде така, но има прекрасни чужди модели – специализиран детски съд, специализирани програми, с участието на много психолози. Питаме се какво ще се случи на тийнейджърите от Пловдив? Те вероятно ще попаднат в затвора, защото извършеното от тях убийство е по-много мъчителен начин. Сигурен съм, че при тях може да има корекция на поведението. С качествени психолози е съвсем реалистично да се превърнат отново в нормални хора. За жалост нямаме нужната инфраструктура за това, макар да имаме добрите специалисти.
-Какви дългосрочни рискове крие за правовата държава, ако младежите масово започнат да припознават уличната саморазправа като „справедливост“?
Разправата с Георги е ужасно тъжна гледка. Това, което стана ясно за този човек от неговите близки и съграждани, е че е израснал без родители, гледал е сестра си, продавал е картофи и очевидно е имал много ограничени социални умения. Попадайки на някакво момиче, което му обръща внимание, той се явява случайна жертва на някакви тийнейджъри, които искат да се забавляват. Ако той имаше някакви анормални нагласи, в малък град като Кричим, където е живял, щеше да се знае и поведението му щеше да е тема сред хората там. За мен по-скоро той е човекът жертва.
Петя Бахарова