13.9 C
София
понеделник, 20 май 2024 г.

Time Heroes = доброволци


Живеем във време, в което от сутрин до вечер ни заливат с порой негативни новини. Бедност, корупция, скандали, войни. Доброто като че ли е забравено. Много хора дори отказват да си пускат телевизорите и да следят новините. Деструктивното ги потиска. 

Съвсем не е популистко обаче да се каже, че злото все още не е победило. Защото има порода хора, които вършат добро. А то е заразно и се вижда как в критични ситуации българинът е готов да обедини усилия, за да помогне на пострадалия. За съжаление – главно в изпитанията – някак успяваме да загърбим пословичната си омраза и разделение и сме готови да се притечем на помощ. Като че ли самата природа, пращайки ни няколко пъти ужасяващи наводнения и други бедствия, ни дава урок да сме и по-човечни. А да бъде добър може всеки! Това се вижда не само при природни катаклизми, но и на телевизионния екран в предаването „Бригада „Нов дом“. Всяка събота вечер по Би Ти Ви тв водещата Мария Силвестър и майсторите връщат надеждите на хората, на които са преобразили до неузнаваемост порутените домове. Но наред с екипа, във всеки епизод се включват и доброволци, които помагат кой с каквото може абсолютно безвъзмездно. И това не е само за пред камерите. Тези хора правят това и във всекидневието си.

Не беше далеч времето на ковид пандемията, когато именно доброволците стояха рамо до рамо с медиците в борбата с болестта и даваха денонощни дежурства в болниците. Сред тях имаше всякакви хора, включително и популярни личности. Дори боксьорът Тервел Пулев облече престилка и се включи като доброволец в ковид отделението на болница „Софиямед“. Певицата Тони Димитрова помагаше в почистването на пострадалите домове след наводнението в Мизия през 2014 година, а за Коледа и Великден кампанията Holiday Heroes, в която се включват куп известни личности, осигурява продукти за празничната трапеза на 5000 бедни семейства.

Само преди няколко месеца доброволци от Пловдив обединиха усилията си, за да помогнат на младо семейство с две малки деца, чийто дом пострада при пожар. Хората отделиха време и средства, за да почистят апартамента, в който не можеше да се живее. Кошмарът за семейството на Борислава Чернева започна с късо съединение, докато децата и съпругът й спяха. Пожарникарите загасиха огъня, но щетите бяха огромни. Семейството нямаше къде да отиде и живееше в хола, където бе струпан оцелелият от пожара багаж. За щастие в доброволческата акция се включиха десетки пловдивчани.

Не са малко и онези, които помагат на възрастни хора, останали без близки. Млади хора купуват храна и лекарства и правят самотния им ден поне малко по-лек. Похвална е и инициативата „С ръце на село“, в която ентусиасти от София ходят в отдалечени места, за да помагат на нивата на баби и дядовци.

Примери могат да се дават много. За жалост обаче, за добрите дела рядко остава време в централните новинарски емисии на телевизиите. Но все пак тях ги има. А доброволец може да бъде всеки. Стига да има голямо сърце и желание да помага.

Д-р Ясен Цветков – председател на Националната асоциация на доброволците в България: Няма думи, когато видиш благодарността  в очите на хората

Никога няма да забравя трагедията след наводненията в района на Карлово 

Ясен Тодоров е доктор по организация и управление извън сферата на материалното производство със специализация в управлението на кризи. Има над 10 научни изследвания, статии и публикации по темата. Преподавател е в Центъра за професионално обучение на Националната асоциация на доброволците в България. Работил е и като оперативен дежурен в център за управление и координация на извънредни ситуации на Столичната община. 

– Господин Цветков, вие сте председател на Националната асоциация на доброволците в България, в която членуват над 3000 души. Достатъчна ли е тази бройка за страната ни?
– Нашата асоциация представлява строго специфичен профил доброволци. Членовете ни са регистрирани по Закона за защита при бедствия и от тях се очаква да се подготвят и да реагират при извънредни ситуации, да бъдат в помощ на общините, пожарната и различни институции по време на природни бедствия най-вече. Разбира се, тази бройка от 3000 души не може да е напълно достатъчна, тъй като живеем в много динамичен свят, а и мащабът на бедствията става все по-голям. Винаги има нужда от още една ръка, която да помогне, и всеки би могъл да е полезен.

– Всеки ли може да бъде доброволец?
– За да станеш доброволец, на първо място трябва да има лично желание. Ако то е налице, трябва поетапно да се отделя и време. Специално за нашия тип доброволчество се изисква предварителна подготовка, преминаване на обучение и чак тогава се стига до ефективни действия. Така че, ако човек е физически и психически здрав, може да бъде част от нашите редици.
– Вие сте участвали в спасяването на хора при наводненията в Царево и Карловско, както и при земетресението в Турция през миналата година. Коя гледка няма да забравите никога?
– Гледките са страшно много, на винаги в съзнанието ми изскача призрачната тишина в района на Карлово след голямото наводнение. Бяхме там буквално часове след трагедията. Заварихме трагична картина. Направо потресаваща. Дори ние, които имаме опит в райони, преживели бедствия, се стъписахме. Но това, което никога няма да забравя, е една възрастна жена, пред която имаше вода с метър и половина дълбочина. Тя гледаше отчаяно как къщата й е залята, а болният й син лежеше на втория етаж. Веднага й предложихме евакуация, но тя каза, че е готова да си замине с къщата, ако е писано така да се случи. За това поколение домът има изключително важно значение. Видяхме много отчаяние, но това, което усетихме, е, че успяхме да върнем надеждата на тези буквално сринати хора.
– В Турция сте спасили 31 човешки живота…
– Тук трябва да кажа, че нещата не стават като по филмите – отивате, почвате да ровите в една разрушена сграда и вадите човек. Има строго определени правила и не става толкова бързо, колкото ни се иска. Когато се локализира признак на живот, се правят обследвания няколко пъти, защото се фокусират сила и енергия на хора, които са в постоянен дефицит в този момент. Затова трябва да сме сто процента сигурни, че там ще намерим жив човек. Спасителната мисия може да продължи часове, да не кажа и дни. За съжаление, имаше ситуации, когато установявахме признаци на живот, но докато се стигне до самия човек, вече беше твърде късно. Въпреки излъчените положителни репортажи за спасителните акции онова, което остана като отпечатък на хората, действали на терен, е, че можеше да се направи и още. Всички говориха колко са спасените, но като че ли никой не преброи извадените трупове.

– А за вас самите имаше ли опасни ситуации?
Благодаря на Бог и на съдбата, че нямаме пострадали доброволци при изпълнение на обществения си дълг. Рисковете, разбира се, са реални, затова е важно да сме добре подготвени и наш приоритет е да пазим самите себе си, за да не се налага спасителят да се превърне в спасяван. Няма да забравя как в Турция на метри от нашите екипи се срути сграда и загина спасителното куче на доброволците от Мексико. По чудо не пострада човек от някоя от групите. Но нашите хора влизаха в разрушени сгради при стопроцентов риск за живота си, което ги прави големи герои.

– Търсят ли ви политици или популярни личности, които искат да се включат в доброволчески акции?
– За мен е важно доброволчеството да бъде приемано не като средство за изява, а като процес и явление в обществото, което трябва да съществува. Разбира се, известните личности биха могли да го популяризират и ако някой желае да се включи, е добре дошъл. Но трябва да се знае, че ние не се събираме да правим политика и да трупаме дивиденти, а да сме полезни. Работим с всички в името на човешкия живот и човешкото здраве. Що се отнася до политиците, тяхната роля е друга. Не бихме искали да ги ангажираме да идват физически с нас, но от позицията, която заемат, биха могли да помогнат със законодателни промени и с подобряване на условията в нашия сектор, както и с насърчаване на доброволците. Ние си имаме проблемите, пред които сме изправени. И затова политиците могат да ни помогнат, вършейки тяхната работа.

– Как се финансира доброволчеството в България?
– Държавата финансира доброволците, реагиращи при бедствия, чрез целеви субсидии за общините. Около 90–95 процента от доброволците в страната са организирани към общините по места. Хората, които постъпват в общински формирования, получават оборудване, екипировка, обучение и застраховка от държавата. Не бих казал, че средствата са недостатъчно, а че се изразходват неефективно, за съжаление.

– Защо е така?
– Защото средствата се разпределят, както казва народът, на калпак, а не се измерва ефективността. Всички тези мисии, за които говорихме – и в Карлово, и в Царево, и в Турция, ние като национална организация на доброволците, която се издържа от символични приходи от членски внос, ги финансирахме изцяло с дарения от фирми и редови граждани, на които съм много благодарен. Преди тръгването ни в Турция за няколко часа успяхме да съберем средства за нещата, които ни бяха необходими. Тогава не се разбра каква помощ е оказал българският народ. А ние обединихме бизнеса и гражданите и благодарение на това изпратихме 51 доброволци, за да спасяват човешки животи.

– Нещо не разбирам. Къде отиват тогава парите на държавата?
– Има дефект в системата, определено. Идеята на доброволните формирования е те да помагат по места. Да приемем, че общините са обучили и са раздали оборудване на 10 добороволци. Само че бедствията не се ограничават от нашето административно деление и за съжаление, прекрачват границите както на една община, така и на цели държави. И докато ние си мислим, че поддържаме някакъв капацитет на местно ниво с този начин на организация, вече имаме крещяща нужда да фокусираме работата си в много по-големи мащаби. И да мислим как тези доброволци, подготвени от държавата, да имат възможност да се придвижват от едно място на друго и да помагат там, където е нужно. В такива извънредни ситуации е много важно не просто да се помогне, а да се помогне навреме. И не ние тепърва да започваме да събираме средства и благодарение на добрите хора, които даряват, да успяваме да се организираме. Защото това първо, че не е устойчиво, но не е и честно.

– Вие водите обучения на граждани, неправителствени организации и ученици. Какво искате да запомнят те от вас?
Когато се случи бедствие, ако всеки един поотделно е малко по-подготвен, това би могло да намали щетите както за него самия, така и за околните. Затова нашият стремеж е да повишаваме обществена култура по отношение на бедствията.

– Заразно добро ли е доброволчеството?
– Със сигурност е заразно добро и нещо много голямо. Не се описва с думи, а удовлетворението е неописуемо, когато видиш благодарността в очите на хората. Така че аз апелирам, който има възможност – нека се включва в доброволчески инициативи. Сигурен съм, че няма да съжалява.

Известните, които помагат


Лазар Радков е основател на инициативата „Капачки за бъдеще“, както и на сайта kauzi.bg. Той заедно със своя екип подмениха старите кувьози в 22 болници, закупиха 45 медицински апарата в още 14 лечебни заведения, както и 5 детски линейки. Освен това Лазар се включи в помощ на пострадалите след наводненията в Карловско, както и в подкрепа на пострадалите след земетресенията в Турция. Той бе и в групата от българи, които пътуваха до Украйна, за да окажат помощ на пострадалите от войната, като им достави 70 генератора за ток за болници, училища, детски градини, домове за възрастни и центрове за настаняване.


Ники Кънчев е журналистът, който помага на много различни организации в България. Над 10 години прави „Дарик благотворителен търг“ и със събраните средства е подкрепил сдружение „Аутизъм днес“ и фондация „Нашите недоносени деца“. Той бе сред хората, започнали по време на пандемията от ковид да събират храна и да я раздават всяка вечер на Орлов мост, където идваха стотици.
Ники Кънчев не спира да участва в събиране на средства на нуждаещи се в цяла България, както и за лечение на деца в чужбина.


Алек Алексиев помага на фондация „За доброто“ и пътува няколко пъти до Украйна с хуманитарна помощ. Актьорът продуцент подкрепя каузите на фондациите „Заедно в час“, „Сийдър“, „За нашите деца“, „От другата страна“ и „Енчо Керязов“.
Посланик е на УНИЦЕФ България и на „Щедрият вторник“.

Владимир Карамазов направи изложба с 20 свои фотографии през 2021 година и събра над 75 хиляди лева, които дари на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ – София. Актьорът участва в кампанията „Дари или купи изкуство за Украйна“ в подкрепа на пострадалите от войната.
Посланик е на SOS детски селища и подкрепя кампанията им всяко дете да има дом, в сътрудничество с козметична компания.

Антон СТЕФАНОВ

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img