„Франц“ (Franz), 2025, Чехия/Полша/Германия/Франция/Турция, режисьор Агнешка Холанд, продуценти: Сарка Симбалова, Агнешка Холанд, Давид Грумбах; сценарий: Марек Епщайн, Агнешка Холанд; оператор Томаш Наумюк, художник Хенрих Борарос, костюми Михаела Хорейши, музика: Мари Комаса, Антони Лазаркевич; в ролите: Идан Вайс, Карел Добри, Петер Курт, Юрай Лой, Карол Шулер, Себастиан Шварц, Катарина Старк, Йеновефа Бокова.
Награди и номинации: Сребърна награда за филм, за мъжка роля на Идан Вайс, операторско майсторство на Томаш Наумюк и грим на Габриела Полакова от Полския филмов фестивал, номинации за най-добър актьор на Идан Вайс, за художник по костюмите и грим и прически от Европейската филмова академия. Разпространява CineLibri
След показването му на CineLibri в присъствието на самата Агнешка Холанд (1948), поредният й вълнуващ филм, взрян в еврейското минало със съвременно внушение, е по екраните. Посветен е на Франц Кафка (1883–1924) – един от най-великите и мистериозни писатели на ХХ век. Чешки евреин, роден в Прага и починал от туберкулоза в Австрия.
Детето Франц е подстригвано от корпулентния си, мустакат и авторитарен баща (Петер Курт). Възмъжава въпреки грубата му сянка. От трите си сестри най-близък е с Отла (Катарина Старк), която се омъжва за гой – така се наричат неевреите. Кафка пише нощем, а през деня се бъхти в застрахователна компания. Ходи на проститутка, но си търси тишината. Приятелството му с Макс Брод (Себастиан Шварц) е желязно. В един момент става вегетарианец. При Брод се запознава с бедната, свободолюбива и неугледна Фелис (Карол Шулер). Започват дълга кореспонденция. Междувремено се сгодяват, но Франц си разменя писма и с нейната най-близка приятелка, където се подиграва на Фелис. Когато истината излиза, всички планове се провалят. После започва кореспонденция с пленителната австрийска журналистка Милена Йесенска, а когато започват бурна връзка и той се разболява, тя предпочита да остане при съпруга си. Фантастично е показана смъртта на Кафка – суровият баща ридае в опразнената квартира на сина, а майката го прегръща.
Свит, срамежлив интроверт, Франц Кафка се мята в непрестанен кошмар, който прехвърля в романите си. Колкото животът му е низ от абсурди, толкова са абсурдни и неговите произведения. На екрана се показва на масата хлебарка, която бащата убива тутакси, или се четат на глас страници от „Процесът“ сред всеобщ смях.
Филмът е чувствен и дълбок, интимен и оглушителен, сериозен и гротесков, фантазен и мрачен, а атмосферата на лудост, неудовлетворение и секс е изградена майсторски. Изключителна находка е Идан Вайс – той ужасно прилича на Кафка с щръкналите уши и нос и с хипнотичното си излъчване.
Интересен ход на филма е разходката из музея на Кафка в днешна Прага – от хилядите рецепции върху творчеството му и малкото му книги, спасени от изгаряне от Брод (повечето издадени посмъртно), до храната с пликчета „Кафка“ и указанието „ако искаш да се свръжеш с Кафка“, натисни „Франц“. Двойствено е отношението към този музей – от една страна, е чудно, че го има, а от друга – това е поредният кич с бележита личност. Прочее, в Прага има и огромна глава на Кафка от Давид Черни. Скулптурата е висока 10,6 метра и е конструирана от 42 въртящи се панели, изработени от метал, който е във вид на огледални площи. И нея я има във филма.
Дребничката Агнешка Холанд е поет, философ, теолог, един от най-талантливите, дръзки и световно признати режисьори. Има над 20 филма, снима често и в телевизията. Родена е в Полша, в семейство на журналисти. Майка й е украинка, баща й – евреин, който умира през 1961 г. по време на разпит в полското КГБ. Тази трагедия белязва живота на дъщерята – няма право да учи в престижното киноучилище в Лодз и заминава за Прага. Завършва ФАМУ, където й преподава Милош Форман и е завладяна от Чешкото чудо. През 1971 г. се връща в Полша. Започва кариерата си като сценарист и асистент на Анджей Вайда и Кшищоф Зануси, т.е. част е от „киното на моралното неспокойство“. След въвеждането на извънредното положение през 1981 г. напуска Полша и се установява във Франция. После – в САЩ. Всеки филм на Агнешка Холанд е различен.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Геновева ДИМИТРОВА