Леко тъжен и меланхоличен. Такова впечатление ми направи Константин Папазов, когато се уговаряхме за срещата ни. Публичният образ на известния баскетболен треньор е на емоционален, колоритен, забавен, доста буен в изявите си човек, който не се притеснява, когато в очите му се появят сълзи. Днес изглежда обран и не особено словоохотлив.
Тити, както всички се обръщат към него, няма нужда от представяне. Избираме да говорим за житейските перипетии, приятелствата, радостите и разочарованията в ресторант „Щастливеца“ на бул. „Витоша“. Сервитьорите видимо се радват, щом го виждат, и светкавично изпълняват поръчката. За всеобщо учудване, Тити няма абсолютно никакви претенции към храната. Направо се видях в чудо какво да му предложа от менюто. Той с усмивка се съгласява да хапне летни разядки и хрупкави калмари. Категорично отказва десерт и алкохол. „Изобщо не пия“, отсича твърдо.
Обядът ни с Константин Папазов е точно в разгара на олимпийските игри в Париж и съвсем естествено е да започнем разговора с актуалната тема. Любопитен ми е коментарът на треньор от калибъра на Папазов. Оказва се обаче, че той не е гледал откриването на игрите, които предизвикаха истерична световна полемика.
„Само чета коментарите за това откриване и със сигурност някои действия са породили различни и недотам положителни мнения. Смятам, че режисьорът Тома Жоли е искал да бъде оригинален, но доколко това даде резултат, не мога да преценя. Мисля, че това, което се случи, не трябва чак толкова да се преекспонира“, започва Тити Папазов. Липсата на коментар по толкова гореща тема е първата ми изненада. А иначе самият той никога не е участвал на олимпиада като баскетболист и треньор.
Разбира се, няма как да не стане дума за взривилото духовете участие на мъже в женския бокс. „Естествено, че не го одобрявам. Изумявам се, че въобще е допуснато такова нещо – казва президентът на баскетболния отбор на „Левски“. – Вероятно медицинските комисии, които са одобрили такова решение, са имали някакво основание, но все пак как трансбоксьор да се бие с жена?“, диви се събеседникът ми.
Папазов е видимо недоволен от модерните тенденции, дали отражение и на олимпиадата. Трудни времена изживява и неговият спорт в България. С тъга отбелязва, че финансирането, с изключение на футбола и единични спортове у нас, е много тежко. Може би и затова Тити е тъжен. „Цялостната картина не е добре, но тя е отражение на всички проблеми, които имаме. Първо трябва да се подреди държавата, за да дойде време да се подреди и спортът след това“, стига той до извод, който масово се повтаря напоследък.
Всеизвестно е, че Константин Папазов е човек с активна гражданска позиция, с чувство за справедливост, понякога дори преекспонира реакциите си. Не се крие обаче, когато сбърка, и си понася негативите, както стана със злополучно интервю при Тото, където разказа как е остригал момиче. Отказва да коментира случая, но личи, че всеобщият негативизъм както към него, така и към Тото, му е повлиял сериозно. И като че ли го е смирил.
Животът му иначе е пъстро ветрило. През 2007 г.
Демократическата партия издига кандидатурата му за кмет на София.
Папазов не оглавява столичното кметство и единственото, което казва по темата, е, че е било много отдавна. Очевидно не му е приятно да се връща към онези години, нито да влиза в подробности защо се е провалил и трябвало ли е въобще да се съгласява. Политиката обаче продължава да го вълнува и с огорчение казва, че днес България е толкова объркана страна, че се нуждае от рестарт.
„Би било чудесно, ако всички забравят миналото. Политиците трябва да забравят думите, които са казали един за друг, за да намерят решение за бъдещето. Големите проблеми идват от крайните изявления, които впоследствие се превръщат в огромно препятствие. А спортът е напълно забравен и в окаяно състояние.“
Самият той през последните години е неизменна част от баскетбола в България. Сега е треньор на отбора на „Левски“, преди това е оглавявал други тимове. Познат е не само със спортните си успехи, но и с атрактивното си поведение в залата, което често го вкарва в проблеми.
Запалва се по баскетбола още на 3–4 години. Причината е баща му Стефан Папазов, който е треньор и съдия в този спорт, и малкия му син съвсем естествено тръгва по този път.
„Баба ми и майка ми искаха да стана всичко друго, но не и спортист. Съдбата ми обаче я предопредели баща ми“, казва Тити. Той учи в столичното 127-о, а тогава, по соца, училището е със спортна паралелка. Учителят им Младен Младенов е сред хората, които най-много са помагали на баскетбола в „Левски“. Любопитното е, че Тити тогава прави дебют в киното и до днес си остава дете актьор заради участието си във партизанския телевизионен сериал „Неочаквана ваканция“, на който един от сценаристите е самият Иван Славков. Малкият Тити получава впечатляващ хонорар и това са всъщност първите му пари, спечелени с честен труд. Няма спор, че се превръща в звезда сред съучениците си, но противно на очакванията си, не се насочва към актьорската професия.
„До голяма степен животът е късмет, а аз считам, че имах късмет. Много тренирах, много исках да стана добър баскетболист. Факт е обаче, че амбициите ми бяха много по-големи от качествата ми. Колкото и много да искаш и да тренираш, не става.
Трудил съм се много, ставал съм рано, тичал съм, какво ли не съм правил.
Но само труд не стига. Трябва да има талант, който да се развива, да имаш качества“, обяснява разпалено днешният баскетболен корифей.
Тити е впечатляващо откровен за таланта или за „липсата на такъв“. Признава, че след като не постига нещо голямо като състезател, му остава амбицията да се реализира на друго място. Повечето хора, които се провалят като играчи, отиват в треньорската професия. Така постъпва и Папазов и започва да учи във ВИФ, днес Национална спортна академия.
Бащата на Тити може да е изявен треньор, но майка му е една от най-уважаваните учителки по немски в Центъра за чужди езици. „Мога да се оправям с немския, но в никакъв случай не знам езика перфектно. Майка ми не ме мъчеше да уча немски. Аз все пак бях отличен ученик, но в никакъв случай зубър.“ Отличните оценки не пречат на Тити да бъде палав, затова решава да вложи енергията в баскетбола.
„Навремето училищният спорт беше много развит и имаше безброй състезания, които бяха много полезни за нас. В годините на комунизма спортът беше лицето на нацията. Сега това не съществува, за съжаление. Надявам се да дойдат по-добри времена и политиците да осъзнаят, че спортът и културата са изключително значими за едно общество.“
Днес името на Константин Папазов се свързва основно с баскетбола, но
в годините на прехода се занимава с казина, търговия и какво ли още не.
В началото съчетава студентството с пътуванията. С негов приятел отпътуват за Германия. Тити и до днес си спомня датата 1 май 1991 г., защото тогава влиза за първи път в казино.
„По закон божи всяко първо влизане в казината е успешно, печелиш. Това е магията на играта, трябва да те омагьоса, за да й останеш верен. Спечелих най-лесните пари, които може да се спечелят“, разказва той преди години. Днес е доста лаконичен, отвори ли се тази тема.
Не е тайна обаче, че Тити управлява казино на Илия Павлов. Хората, които тогава работят в казиното, препоръчват младия Папазов да го оглави. Предлагат му добра заплата и процент от оборота. Работата потръгва. „После обаче дойдоха повратни моменти, „борците“ започнаха да се занимават с казината. Част от тях обаче бяха против моя партньор Митко. На мен ми предложиха да остана в бизнеса и да управлявам казино във Варна, но се отказах заради партньора си. Мисля, че съм постъпил правилно“, казва Папазов. Днес е благодарен, че се е овладял навреме. Спомня си първата вечер, когато печели 400 долара, но на следващия ден ги губи. Излиза от казиното, сяда отчаян на тротоара. На следващия ден отива в храма „Св. Александър Невски“ да се моли и обещава повече да не се лакоми. „Пази боже от такова пристрастяване“, категоричен е днес Тити.
Не са тайна и близките отношения на Папазов с покойния шеф на ВИС Георги Илиев.
„Станахме близки, когато бях президент на „Славия“ и той помогна на отбора да съществува. И в онези години финансирането на спортните клубове беше тотално отрязано от държавата. И се налагаше бизнесът да помага. Жоро ми подаде ръка за отбора, за което и до ден днешен съм му благодарен, въпреки че него го няма.“
Една вечер при Папазов идва треньорът на „Славия“ и го моли за съдействие. Баскетболистите не са взимали 4–5 месеца заплати, нещата не вървят. „Наложи се да искам помощ от Жоро Илиев. Стоя пред вратата и ме е страх да вляза, все пропусках тези пред мен. В един момент времето взе да ме притиска и аз реших – ще влизам. Приказлив съм и взех да увъртам, да се обяснявам. Жоро Илиев ме прекъсна: „Тити, давай по същество“. „Абе, трябват ми 25 хиляди лева“, изстрелях аз. Няма да забравя момента, в който той вдигна телефона и нареди на секретарката: „Ще дойде Тити, да му дадете 25 хиляди лева“. Останах като гръмнат и взех да му обяснявам, че ми трябват по 2500 лева на месец, общо 25 на година. Жоро само се обърна и ми каза: „Тити, не ми обяснявай, ще ти дам парите“.
След тази случка двамата стават големи приятели. А Константин Папазов и до днес твърди, че един от най-тежките дни в живота му е смъртта на Жоро Илиев. „Има хора, на които може да не им харесва моето мнение, и много, които са се обърнаха срещу Жоро след смъртта му. Аз от този човек съм видял само добро. В онзи момент, когато го помолих за помощ, бях загубен, нямаше как да дам пари на момчетата в „Славия“, а той ме спаси. Жоро Илиев беше широко скроен човек. После дойдоха успехите ни в „Славия“, на които той много се радваше.“
Питам Константин Папазов има ли днес хора, които да помагат на спорта по този начин. „Естествено че има, но са все по-малко, независимо че парите, които се въртят в държавата, са в пъти по-големи.“ След кратка пауза добавя, че днес е задължително да намерят такива механизми, чрез които държавата да създаде условия на бизнеса да помага на спорта. Всъщност това е една от най-болните му теми.
Вече 26 години Папазов се занимава основно с треньорство. „Доста съм емоционален, обичам играчите си. В никакъв случай не съм бил някой деспот или суперстрог. Винаги в отбора ми е имало добра химия, което смятам, че е важно за успеха“, казва той и видимо се вълнува.
Всичките ми опити да накарам Тити да разкаже истории извън спорта, удрят на камък.
Но връща лентата, когато е на 22 години и няма стотинка в джоба си. Тогава е баскетболист в „Своге“, а заплатата му е 140 лева. „Бяха 5 банкноти, част от които държах в учебника си по история. Другите ги давах на родителите ми. Изведнъж съдбата ми поднесе всичко това, късмет да срещна хора, да поема по друг път – пали се той. – Затова казвам, че всичко е съдба, а аз вярвам, че има някакъв предначертан път. Освен това е въпрос на късмет и далновидност. Едно от нещата, ако имам положителни качества, е, че никога не са ме интересували парите. Може би това е причината толкова лекомислено да приема да бъда собственик по-късно на баскетболния „Славия“. Въобще не съм знаел какво следва, колко пари трябват, какви задължения се трупат“, прави равносметка Тити.
Освен в „Левски“ и „Славия“ пътят на Константин Папазов минава и през „Лукойл Академик“, както и през мъжкия национален отбор. Като треньор на „Левски“ печели 2 пъти поред Купата на България – през 2009 г. и 2010 г. През 2010 г. печели сребърните медали в Националната баскетболна лига, а през 2011 г. – 2-ро място в турнира за Купата на България. През 2010 г. взима Балканската лига начело на „Левски“.
Тити Папазов е обявен за треньор на годината на България за 2009 г.
През 2015 г. обявява на специална пресконференция, че се отказва от треньорството, но през август 2017 г. се завръща отново като наставник на „Левски“. През 2020 г. става акционер на отбора.
Забелязвам, че Тити изобщо не обръща внимание на храната, която сме поръчали. Докато говори, даже не се сеща, че сме в ресторант. Питам го за някое знаменателно пътуване през кариерата му. А той отговаря лаконично: „Ние не ходим на екскурзии в чужбина. Нашите пътувания са свързани със състезания. Имаме си строга програма. А всички успехи, които съм постигнал през кариерата ми, са еднакво значими.“ Явно не е в настроение да си спомня смешки.
Спортът може да е голямата тема за Папазов, но семейството е голямата му любов. С жена му имат двама синове – на 21 и на 18 години. По-големият Александър играе баскетбол, учи в Националната спортна академия. Малкият опитва с различни спортове, но все още не се установил категорично.
Съпругата на Тити Маргарита е бивша баскетболистка. Както може да се предположи, двамата се запознават в залата. „Той предприе първата крачка. Изключително нахален е – разказва тя в интервю. – При него е безспирен хаос, но с времето съм приела всичко. Не можем да си обясним какво провокира преминаването му от едно състояние в друго.“
Точно състоянията са това, което отличава Папазов от повечето хора. Както е спокоен, в един момент така може да се запали, че да предизвика невиждана буря около себе си. Само една дума или жест могат да го разплачат. Сълзите и емоциите са запазената му марка. По време на обяда ни той отново минава през всичките си състояния. Не се разплаква, но пък както винаги е искрен. За разлика от друг път обаче, доста тъжен.
МЕНЮ
Ресторант „Щастливеца“, бул. „Витоша“ 27
Веган разядка с печени чушки, маслини, орехи и тутманик – 13,80 лв.
Пълнен патладжан салата – 18,70 лв.
Хрупкави калмари с млечно-чеснов сос – 22,90 лв.
Занаятчийски пилешки шницел – 24,90 лв.
Минерална вода – 10,50 лв.
ОБЩО – 90,80 лв.
Петя БАХАРОВА
