Три десетилетия след гибелта му на пистата „Имола“ великият бразилски пилот остава почитана, но противоречива фигура в моторните спортове
Изминаха тридесет години от преждевременната смърт на Айртон Сена в Гран при на Сан Марино на 1 май 1994 г., но очарованието от жилавия бразилски пилот остава почти толкова завладяващо, колкото и на пистата. Смъртта му на 34-годишна възраст е горчив край на една завладяваща кариера и трагедия, която лиши Formula 1 от един от най-завладяващите й герои. Наследството му остава, усеща се силно в спорта и извън него.
Сена кара за Williams на пистата в „Имола“. Той вече е спечелил три титли и е признат за най-големия талант на поколение, в което не липсват велики пилоти, преди да се случи един от най-катастрофалните уикенди в историята на F1. По време на първата квалификационна сесия в петък неговият бразилски съотборник Рубенс Барикело претърпява тежка катастрофа, при която изпада в безсъзнание. След това по време на квалификацията в събота австриецът Роланд Ратценбергер загива при катастрофата на „Вилньов“.
Състезанието продължава независимо от това и в седмата обиколка Сена излита на завоя „Тамбурело“, удряйки се в стената със 145 км/ч. Той е откаран в болница, но скоро след това е обявена новината за смъртта му. Шокът отеква в целия спорт.
Британецът Джони Хърбърт се състезава за Lotus в този ден и познава и се състезава със Сена.
„Уменията му бяха много редки“, споделя той. „Той имаше тази способност да ги прави в квалификация, да го прави в състезание, на мокро или сухо и тази невероятна способност да извлича най-доброто от оборудването, с което разполагаше, добро или лошо“.
„Това го правеше много, много специален и затова все още говорим за него и до днес.“
Много се говори за това как Сена е използвал таланта си и това, че наред с необикновените си умения е бил опасно безкомпромисен – спорове за това все още се водят, но без съмнение той е бил изключителен и целеустремен човек.
Сена е пилот, известен и извън сферата на автомобилните състезания. Той е страстен поддръжник на безопасността на пилотите, внимателен, грижовен и състрадателен човек, първият, който спира и отива да помогне на пилот след катастрофа.
Някои от тези качества са останали и след смъртта му. Във F1 най-големият ефект от този ужасен уикенд е подновяването на усилията за подобряване на безопасността. През последвалото десетилетие са извършени мащабни и ефективни промени. От 1994 г. насам само един пилот е загинал в резултат на инцидент на пистата по време на състезание от F1 – Жул Бианки се удря в ремонтен автомобил по време на ГП на Япония през 2014 г.
Създадена е и Instituto Ayrton Senna – благотворителна фондация, която той обсъжда със сестра си Вивиан точно преди да замине за „Имола“. Целта ѝ е била да официализира големите суми, които той вече тихомълком е дарявал за подпомагане на образованието на бедни бразилски деца. Вивиан е неин председател и днес, а фондацията продължава да харчи милиони за подпомагане на младежи в неравностойно положение в Бразилия.
И накрая, има минали и бъдещи пилоти, за които Сена винаги ще остане вдъхновение. Люис Хамилтън е един от многото представители на поколението, последвало Сена, които го почитат и до днес, а Михаел Шумахер се разплаква по време на пресконференцията в Монца през 2000 г., когато му напомнят, че с победата си е изравнил 41-те победи на Сена. Присъствието му се усеща от съвременни пилоти като Шарл Льоклер, който го признава за свой герой.
Починал, но никога не забравен, пилот, който 30 години след един от най-мрачните дни във F1 предизвиква възхищение.
Източник: The Guardian (превод със съкращения – Filter News)