Тодор Тагарев е роден на 18 април 1960 г. в Стамболийски. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив, ВВВУ „Георги Бенковски“, Долна Митрополия, и Командно-щабния колеж на ВВС на САЩ. През 1989 г. защитава дисертация във Военновъздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ в Москва. Бил е ръководител на катедра „Мениджмънт на сигурността и отбраната“ на Военна академия „Г. С. Раковски“, директор на Института по отбрана, министър на отбраната в служебното правителство на Марин Райков и в редовното правителство на Николай Денков. Професор в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН.
– Господин Тагарев, миналата година символично се разписахте на първия изтребител F-16 Block 70, който се произвежда в завода на Lockheed Martin в Грийнвил, Южна Каролина. Самолетът вече официално е предаден на България. Кога ще е на разположение у нас?
– Хората трябва да разберат, че много неща се случиха по време на ковид – доста бизнеси затвориха вратите, работиха дистанционно, но самолети дистанционно не могат да се строят. Това беше разбираемо и американците препланираха производството, представиха новите графици още миналата година и ми се струва, че дори вървят с известно изпреварване. Доколкото разбрах, в края на април ще са готови за доставка два самолета. Още един ще има и той ще остане там за обучение на наш състав. Само ще припомня, че осем са първите самолети, които са платени по договора от 2019 година. После, през 2022 г., беше сключен втори договор за още осем от същия тип.
– Има ли подготвени пилоти и техници в България, които да могат да обслужват новите машини?
– Всеки един самолет се обслужва в определен период от време, след това се заменя от друг тип самолет. Това се е случвало в българската авиация, не е ново и винаги сме успявали да усвоим нов самолет. Сега разликата е не толкова в платформата, колкото в цялостната организация на системата за осигуряване на готовността на този самолет. По-различни са мениджмънтът и логистиката на процеса. Като част от договора има обучение и на пилоти, и на инженерно-технически състав в САЩ, а после и тук. Дори един от първите проекти беше да ни помогнат да разработим курсове за овладяването на самолета в училището в Долна Митрополия и мисля, че това вече е направено. Нямам съмнения, че американската страна ще изпълни в новия график всичко както е договорено. Въпросът е ние дали ще сме готови с инфраструктурата, което е по-рисков елемент.
– В коя авиобаза ще бъдат новите изтребители?
– Това е една пълна ескадрила от 16 самолета по нашите традиции и ще са в авиобазата край село Граф Игнатиево, Пловдивско. Навремето на нашите авиобази са летели по две ескадрили, че и повече. Когато съм служил, имаше по 40 самолета. Тази авиобаза е разположена централно в страната. Имайки предвид, че основната заплаха е от изток, би било възможно да се дискутира и друг вариант, но в крайна сметка решението вече е взето. Важното е да успеят да се подготвят изцяло и хората, и инфраструктурата за посрещането и бързото овладяване на тази много модерна бойна платформа. А аз бих пожелал тази авиобаза да носи името на български герой пилот, а не на селото, което е наречено на един от най-известните в историята ни българомразци.
– На кой български пилот да бъде кръстена авиобазата край село Граф Игнатиево?
– Дискутирани са различни варианти. Привърженик съм да носи името на капитан Димитър Списаревски, който е загинал, защитавайки София от бомбардировки.
– Напоследък се коментира вноската на България в НАТО и разходите за отбрана. Какво е вашето мнение?
– Нека първо да уточня – дебатът е за разходите, които една държава отделя за своята отбрана. Вноската в НАТО е част от тях, но е пренебрежимо малка. Въпросът е колко харчат страните за своята отбрана като процент от брутния вътрешен продукт, защото е достатъчно ясен измерител на бремето, което поема всяка една държава, за да поддържа своята и респективно съюзната отбрана. Такава цел имаше още през 90-те години, когато, използвайки така наречения мирен дивидент, много страни рязко свиха бюджетите си за отбрана и паднаха до 2, та дори до 1 процент от БВП. Но след незаконната анексия на Крим от Русия държавните глави и ръководителите на правителства на срещата на върха в Уелс през 2014 година поеха ангажимент, че ще постигнат 2% най-късно до 2024 г. Повечето го направиха, по план – ние също, но ще видим какво ще излезе по сметките на НАТО. Може да се окаже, че макар и минимално, сме под този праг за миналата година.
– С покупката на F-16 не изпълняваме ли тези 2% от БВП?
– Тези 2% са за всяка година. Понеже го каза и премиерът Росен Желязков, добре е да припомня, че идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. съвпадна с ефектите от финансовата криза. Това се отрази най-тежко на отбраната, бюджетът беше свит с около 40% и намалението продължи и след 2014. При подписването на договора за самолетите F-16 с плащането им изцяло и авансово се оказахме малко над 3%, но само за една година. През следващите обаче разходите за отбрана пак намаляха. Има изследване, което показва, че колкото една европейската страна е по-близо до Москва, толкова повече харчи за отбрана. Полша, имайки нещастния исторически опит с Руската империя, си е поставила цел тези разходи да достигнат 5% от БВП и вече са над 4%. Толкова са военните разходи и в Естония. В САЩ пък са 3,4% от БВП. Няма условия да се върви към 5%, но може да се стигне дотам, ако Украйна капитулира. Дано обаче това да не се случи. Моята прогноза е, че с новата администрация на Белия дом и новите потребности разходите за отбрана ще вървят към 3 и малко повече процента от БВП, което ще бъде постигнато до няколко години. Очаквам все повече да се говори за подпомагане на Украйна, също като процент от БВП, може би като част от разходите за отбрана. Някои страни предлагат доста настойчиво да се поеме такъв ангажимент, защото инвестицията в украински военни сили в момента е инвестиция в нашата обща европейска сигурност.
– Вижда ли се краят на войната в Украйна?
– По мое мнение – не! Известно е изявлението на Тръмп, че до 24 часа ще приключи войната. Няма как това да се случи. Ще има развитие на зигзаг, натиск на Украйна, натиск на Русия. Първо, Кремъл не е дал абсолютно никакви индикации, че е склонен да приеме каквото и да е решение, различно от обявените цели още при започването на войната. А те де факто са пълно подчиняване на Украйна, окупиране на част от територията й, мощно влияние върху формирането на нейната външна, а и вътрешна политика. Вероятно Путин си представя, че Украйна ще стане една втора по-голяма Беларус – страна, върху която той има категорично влияние по всички въпроси. Второ, Украйна има възможност да воюва – да, с отстъпление на територии в последните месеци срещу много загуби на руските въоръжени сили, но в същото време с нови оръжия, използвайки ги по иновативен начин, атакувайки цели дори на 1000 км от границата. Нека към всичко това да добавим, че Тръмп не предлага никакви гаранции за сигурност, ако Киев приеме примирие. Москва пък би искала срещу едно примирие да бъдат вдигнати санкции, за да запази окупираното, да се възстанови икономически и военно. За мен това са индикации, че не се сме близо до спиране на огъня. Според мен в близките 3, дори 6 месеца няма да се стигне до преговори. Преговори без Зеленски са безсмислени, защото в крайна сметка Украйна трябва да ги приеме, каквито и да са отстъпките. Това няма да е лесно и във вътрешнополитически план.
– Появиха се все пак информации, че Зеленски е готов за преговори?
– Да, той заяви, че е готов на преговори с Путин с участието на САЩ и Европейския съюз. От отсрещната страна обаче няма подобно нещо. Напротив, Кремъл пуска пропагандни тези, че Зеленски е нелегитимен, парламентът – също, че трябва да бъдат направени избори. Това са все кагебейски техники за манипулация на общественото мнение. И означава, че Русия не е дала индикации за каквито и да било отстъпки от обявените си крайни цели. А дори да има примирие, никой от демократичния свят няма да признае окупираните територии за руски. В това изобщо не трябва да има съмнение.
Маргарита ДИМИТРОВА