
Търпението към Младен Кръстаич се изчерпва след поредните два неуспешни мача на националния тим. Към критичните фенове вече се присъединяват футболните специалисти, които не откриват подобрение, камо ли избистрен стил след година работа на сръбския специалист.
Освен лоши резултати виждаме безкрайна поредица от експерименти със състава, което допълнително разстройва играта. Загубата 0:1 от Иран в Пловдив донесе поне една полза – точка на пробата с Илия Груев като защитник. Поставен на нетипичния пост, за да помага в изнасянето на топката, младият халф участва в колективни фатални грешки при домакинствата срещу Черна гора и Сърбия, а срещу Иран сбърка сам. След последния мач в Черна гора, загубен 1:2 с допуснат гол в последните секунди, възпитаният Груев каза малко, но достатъчно: върнат в средната линия се чувства на своето място, много по-добре, но играе там, където го поставят треньорите.
Преди 14 месеца Кръстаич зае поста селекционер с 2-годишен договор, амбиция да отсее разширен състав за 4 мача, след което да започнем европейските квалификации с по-млад, енергичен и амбициозен тим. Изтъкна като минус, че предшественикът му използвал 47 играчи за една година, и обеща подобрение до една година. Този период мина, тестовете продължиха с по 5-6 промени всеки мач и в резултат Кръстаич още не е открил титулярните 11. Победи над Гибралтар, Северна Македония и Кипър изчерпаха порива, след 0:0 в Люксембург влязохме в серия от 7 мача без победа – 4 загуби, равенства по 1:1 срещу Сърбия тук и в Литва, където играхме в числено предимство над 70 минути. Сега в Подгорица бяхме 11 срещу 10 над половин час, но капитанът Десподов пропусна дузпа, а тримата ни централни защитници не бяха на ниво.
Оправданията се повтарят и омръзват: играем добре, но нямаме късмет; липсват ни малко опит, класа и самочувствие; ако бяхме спечелили равностойните мачове с Черна гора, този със Сърбия и бяхме реализирали положенията си в Литва, сега щяхме да сме в борбата за първите две места в групата…
Техническият директор на БФС Георги Иванов твърди, че с Кръстаич отборът върви по правилен път и след 3-4 години ще имаме успешна селекция. В последните два мача прилично се включи потомъкът на емигранти в Германия Лукас Петков. Предстои да интегрираме родения преди 24 години в Хамбург и играещ за елитния „Дармщат“ Фабиан Нюрнбергер, чиято майка е българка. При 15-16-годишните имаме 4-5 българчета в школи на водещи отбори от Испания и Германия, след три-четири години ще могат да играят при мъжете.
Песента за подмладяване и грешки на растежа вече се изтърка. Нашите таланти рядко получават шанс преди да навършат 20, а по света в мъжките отбори дебютират на 16-17. Последния уикенд Сенегал пусна играч на 15 години и 93 дни. През 2014-а Мартин Йодегор заигра за Норвегия на 15 и 253 дни в контрола, а на 15 и 300 в официален мач срещу България.
Георги Иванов смята експериментите на Кръстаич за полезни – показали кои играчи не могат да се справят под напрежение и вече почти е открит гръбнак от 15-16. За Гонзо смяна на селекционера не стои на дневен ред, но решението е на ръководството в БФС: „Ако сега няма резултати, поне има израстване и подобрение в играта. Когато Кръстаич беше назначен, му поставихме за цел да изгради отбор с млади футболисти, за да имаме бъдеще. Той го прави. Преди година очаквахме по-добри резултати, но видяхме, че между контролни и официални срещи има много голяма разлика. Видяхме футболистите, когато са под напрежение. Вече знаем на кого можем да разчитаме, кой какви качества има. На треньора му трябваше време, за да разбере характерите им. Аз съм от първия ден с него и знам какво прави, а често играчите не могат да изпълнят решенията на треньора. Нещата не са едностранни. Ще чакаме резултати догодина в Лига на нациите, когато ще срещнем отбори от нашето ниво, по-равностойни“.